Уважаеми читателю,

Разлиствайки страниците на тази малка книжка, те каним на едно ново пътешествие! То ще те отведе до дълбините на смелото и вълнуващо откровение на човешката душевност, онова – на настоящите студенти и бъдещи акушерки, споделили с нас най-съкровените мисли и чувства по пътя на вдъхновението към професията АКУШЕРКА! Професия: древна като света с появата на живота във всяка първа глътка въздух; актуална с най-новите тенденции в развитието на нашето съвремие; устремена към бъдещето и вярата в разума и технологиите на идните дни, обединявайки в себе си хуманизма на религии, нравственост и емпатия в смисъла да ни има. По-човечни, по-добротворни, по-истински, по-съвършени… Всяко есе на тема „Защо избрах да бъда акушерка“, публикувано в тази първа по рода си книжка, завладява съзнанието ни със своя собствена харизма, като оставя в нас за дълго своя отпечатък. Няма как да останеш равнодушен към споделените първи трепети на осъзнатото за най-хуманната и благородна професия; да поискаш с цялото си същество да ѝ се посветиш, превъзмогвайки ред препятствия и съмнения; да вземеш най-вярното решение, че това е призванието и мисията на твоя живот! Каквото и да ти струва, да отстояваш вярата и силата на всяко начало. Няма да разкривам повече от тайната на словата на бъдещите акушерки, а ще оставя на теб, читателю, възможността сам да се насладиш на заряда, който носи в себе си всяка една творба, отпечатана по реда на нейното изпращане. Нека тяхното дръзновение бъде пример за подражание на идните поколения, наследили борбения дух и несломимата всеотдайност на Райна Княгиня – първата българска акушерка, гордост на съсловието на Алианса на българските акушерки! Бъдете здрави и устремени към мечтите си! Илиана Фончева, акушерка

***************************************************************

„Приятно изненадана съм от участието на студентите-акушерки в първия организиран конкурс за есе на тема: „Защо избрах да бъда акушерка“. Благодаря на всички бъдещи колеги, отзовали се на тази инициатива, които изпратиха своите вълнуващи творби.

Изказвам и благодарност от името на Управителния съвет на АЛИАНС НА БЪЛГАРСКИТЕ АКУШЕРКИ към журито в състав: Доц. Диана Димитрова – председател, Здравчо Здравчев – председател на Родов комитет „Райна Княгиня“ и Илиана Фончева – член на АБА и член на Конфедерацията на българските писатели, които бяха натоварени с нелеката задача да оценят написаното от бъдещите акушерки и да излъчат победителите за първите три места.

Не мога да скрия възторга си от споделеното с нас! От сърце пожелавам на всички здраве, щастие и успешна професионална  реализация! Очакваме ви и като активни бъдещи членове на АЛИАНС НА БЪЛГАРСКИТЕ АКУШЕРКИ!“ „                                                                                                                                                                            Павлина Герина – председател на АБА

„Моето възпитание и служенето ми на отечеството“

Така започва автобиографичната книга на Райна Княгиня.

„Родена съм на 6 януари 1856 година в един от малките градове на Северозападна Тракия – Панагюрище – отстояващ на 64 км от Пловдив и на 42 км от Татарпазарджик. Детството си прекарах в дома на моите родители, които според патриархалния обичай, хранеха към мен – като към първородна, особена обич и полагаха най-голяма грижа за възпитанието ми. Още от седем годишна бях дадена на училище…“

Автобиографията на Райна Княгиня е издадена за първи път през 1877 г. на руски език, малко повече от година след Априлското въстание. Тя е написана от нея в Москва по заявка на Славянския комитет и преведена за руския читател. Когато разказва своята автобиография, Райна не е могла да знае за водещата роля на американския дипломат Юджийн Скайлър в защита на българите и за докладите му за турските зверства, както и че е осигурил достъпа до нея в затвора в гр. Пловдив на журналиста Джанюариъс Макгахан от вестник „Дейли нюз“. И как цяла Европа и Америка преди повече от 140 години научават за нея, „Царицата на българите“, чрез невероятния разказ с рисунки на Макгахан в едно от десетте му „Писма от ада“. Така Райна Попгеоргиева става най-известната българка в Европа и Америка, преди да е известна в българските земи. Известността й в Русия е също голяма след издаването на Автобиографията. Преди това тя е избрала „едноверната и едноплеменна“  Русия преди Америка и Швейцария от многото предоставени възможности да продължи образованието и живота си от освободителите й. Автобиографията е особено ценна, защото е плод на непосредствените впечатления на Райна Попгеоргиева /Райкя Попгьоргова Футекова / от събитията преди и по време на Априлското въстание – на будната и интелигентна девойка,  избрана от своите съграждани да учи, за да стане учителка на техните деца. На издръжката на панагюрци, тя е изпратена да продължи обучението си в най-висшето тогава училище, за девойки в България, Петкласната гимназия в Стара Загора, която завършва за четири години с отличен успех. След завръщането си в родния град е назначена за учителка в местното девическо училище, като с половината от заплатата си изплаща парите, които панагюрци са похарчили за нейното учение. Унизителното положение на българите и многогодишната гавра с тях от поробителите са описани с много болка в Автобиографията. Особено чувствителна е тя към систематичните действия на турците да ограничат и отслабят повсеместния и водещ стремеж на българите към образованието: „Училищата ни станаха втора потребност след насъщния хляб“. Изразеното нейно верую е, че въоръжени със знание, българите вече не са „рая“, те са прогледнали за света и естествено са пожелали своята свобода. Като учителка в предосвободителната епоха, Райна Попгеоргиева развива енергична просветна и родолюбива дейност – съосновател е на девическото дружество и член на женското благотворително дружество в Панагюрище. Високо ценена от своите съграждани и от водачите на революционното движение, на нея се възлага да ушие знамето на въстанието с помощта на няколко панагюрски девойки. В деня на въстанието, качена на кон, Райна развява знамето със заветните думи „Свобода или смърт“, избродирани над Българския Лъв, тъпчещ полумесец. Народът се вдига за свобода, но е готов за смърт. Животът й след освобождението е малко известен, но той е всецяло отдаден на служенето на народа. Завършила акушерство в Русия, тя се завръща в България и бива назначена за Директор на пансиона на Търновската девическа гимназия, отдавайки се на мирна просветна дейност. По-късно се завръща в Панагюрище и сключва брак с панагюреца Васил Дипчев, учител и един от ръководителите на въстанието в Брацигово, намерил убежище след потушаването му в Русия. Райна Попгеоргиева и Васил Дипчев са родители на петима синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. След участието му в Руско-турската освободителна война, Васил Дипчев е избран за кмет на Панагюрище, а след това и за депутат, което е и причината семейството да се премести в София. Останала рано, през 1898 година, вдовица с многобройната си челяд, Райна Попгеоргиева е принудена да се върне към акушерството. Като единствената дипломирана акушерка в София, в началото на миналия век, тя е канена да акушира от посолствата и от по-заможните българи, пред които излага идеята си за създаване на „Майчин дом“, реализирана с помощта на Княгиня Мария Луиза. В същото време тя съвсем безкористно акушира на бедните жени в квартал Банишора и от съседното село Орландовци, до смъртта си през 1917 г, на 61 годишна възраст. Тя не дочакала да види четиримата си синове, участници във войните, наградени общо с 11 „ордена за храброст“ за беззаветното си участие в сраженията. За тържественото отбелязване на 25 годишнината от Априлското въстание през 1901 г., Райна Попгеоргиева  – Дипчева ушива копие на знамето, което се намира в къщата музей “Райна Княгиня“ в Панагюрище. Трябва да отбележим, че интересът към видните наши възрожденци избуява с пълна сила в началото на 30 години на миналия век, когато България започва да се отърсва от катастрофалните последици от Междусъюзническата и Първата световна войни и търси опора в близкото героично минало. Плакатите „Нашите будители „ и „Райна Княгиня“ със знамето и сабя в ръка, с печатите на Министерство на просвещението, на войната и вътрешните работи, са повсеместно разпространени в тези учреждения и в страната по това време. През 1935 г. Автобиографията й е преведена и издадена в България под името „Райна Княгиня – Автобиография“. От тогава е началото на нейното прозвище Княгиня… Райна Княгиня е събирателният образ на родолюбието и саможертвата на българката, на нейната красота и добродетели, на нейната всеотдаденост на отечеството, на семейството, на прословутата българска майчина обич, на професията.“

Автор: Здравчо Здравчев – правнук и председател на Родовия комитет „Райна  Княгиня“

                        Защо избрах да бъда акушерка

              Още от малка аз имах една единствена мечта – да видя създаването на един нов живот! Няма значение дали е на животно, растение или човек. Новият живот е свързан с чистотата и невинността.  Когато бях малка играх по цял ден с кукли. Взимах салфетки, намачквах ги на топка, слагах ги под роклята на куклата и с малко въображение, магията се получаваше. Те бяха бременни! Грижех се стриктно за тях: преглеждах ги, разхождах ги, приспивах ги и в един момент дори ги „израждах“ на едно легло, постлано с бели салфетки, защото тогава това беше представата ми за болнично легло именно с бели чаршафи. Премахвах смачканата салфетка от под роклята, увивах в друга салфетка малка кукличка и вече имах бебе. Когато пораснах малко, се заглеждах и в животните: как всяка пролет им порастваха коремчетата. Имах интерес и животни да „израждам“. Ходех често на село и наблюдавах кучетата, котките, та дори и кокошките, нищо че са птици. Исках да видя точно момента на появата на новия живот, нищо че в повечето случаи е „мръсно и „гнусно“, както казваха моите родители. Аз имах огромен интерес и определено ми бяха слабост тези неща. Но това не беше решението ми за мечтаната професия, като акушерка. Когато се преместих в гимназията и вече не бях дете, играещо си с кукли, малко забравих за тази детска мечта. Като повечето тийнейджъри, аз също имах други интереси и забравих с какво се занимавах като дете, и с каква любов го правех. Факт беше, че много ми вървяха природните науки и ми бяха изключително интересни темите, свързани с човешкия организъм. Но това беше само по време на часа, а като биеше звънецът за междучасието отново се разсейвах. Когато станах десети клас, започнаха въпросите „какво ще учиш след училище“, аз идея нямах, постоянно сменях професиите, защото не знаех какво искам, а в същото време не се сещах за акушерството. Дори един мой стар приятел, който знаеше за детските ми интереси към бременността, ме попита случайно, на шега: „Защо не станеш акушерка?“, а аз директно отказах, без да мисля, нито пък се сетих колко реално го обичах, като дете, да си играя на акушерка.

          Един ден трябваше да отида на рутинен преглед при моя акушер-гинеколог и видях с каква любов работи тази престижна и благородна професия. Тогава се сетих, че когато бях малка и си играех с куклите, изпитвах същата тази любов към създаването на един нов живот, към грижите, докато се появи той и щастието в негова чест. След прегледа веднага заявих решението на родителите си за бъдещата ми професия! Те бяха скептично настроени, защото според тях това е „гнусна“ професия. Постоянно чувах как всеки ден ще виждам кръв и други биологични отпадъци, но това изобщо не ми повлия, за секунди не се замислих дали това е моята професия и дали да не променя решението си. Бях категорична! И няма да забравя, когато моята прекрасна баба разбра, че ще уча точно това, колко много се зарадва. Тя е медицинска сестра и също изключително много помага на хората. Беше изключително горда с моето решение да уча за акушерка.

        Избрах да стана акушерка, а не акушер-гинеколог, защото знам, че от страната на пациента, по-близка е акушерката, отколкото лекарят. При лекаря има една граница в отношенията между пациент и лекар, макар че лекарят иска да помогне винаги на своите пациенти. Може би това, че лекарят е само при преглед или при някаква манипулация, а през цялото друго време до пациента неотлъчно е акушерката. И по този начин се изгражда тази специална връзка, която аз искам да имам един ден с моите пациентки, защото засега съм само първи курс.  Няма да забравя първия учебен ден в Медицинския университет, трябваше всяка една студентка да разкаже как е избрала да учи за акушерка. Имаше страшно много жени, които се записаха в по-късен етап от живота си да учат това, именно защото родителите им не са разрешили, затова че е „гнусна“ професия. Имам късмета, че моите родители в крайна сметка ме подкрепиха, нищо че бяха на същото мнение. И имам късмета да уча заедно с хора, с които споделяме тази една обща мечта.

        Изключително много ме зарежда, когато имам някакво упражнение или практика в някоя АГ болница и нямам търпение да вляза, да усетя миризмата на болница, защото определено тя ми е любима, да си сложа бялата престилка и да започна. Знам, че понякога не всички са мили, знам че има моменти, когато се случи нещо неприятно и пациентките страдат и се притесняват, държат се грубо или просто не са се наспали по някаква причина, но това по никакъв начин не ми разваля настроението. Напротив, дори искам да им помогна с каквото мога, давам им кураж и медицински грижи, доколкото ми позволяват знанията до този момент. Нямам търпение да се реализирам, искам да имам всички възможни титли и нива на образование, свързани с тази прекрасна за мен професия, всички курсове и допълнителни специализации. Искам да съм в помощ с абсолютно всичко и на всички. Сега съм само на деветнадесет години, нямам все още диплома, но аз вече се чувствам като една истинска АКУШЕРКА!

Това е моята история – защо избрах да бъда акушерка, която тепърва започвам да пиша, една мечта, в която с всеки изминал ден съм все по-близо до нея!

Автор: Натали Искренова Димитрова

град: София, България

Първи курс, специалност „Акушерка“,  Медицински университет, София

Защо избрах да бъда акушерка

Като всяко друго дете и аз знаех отговора на въпроса „Каква искаш да станеш като пораснеш?“. Мечтаех да съм лекар, толкова силно го желаех, но явно съдбата си прави плановете за нас, без да ни пита. И може би, моята съдба е взела правилното решение. Да, влязох в Медицинския университет, но не като студент по Медицина. Навлязох в света на големите като студент в специалност „Акушерка“. Не знаех какво ме очаква, не знаех дали това е за мен, не знаех дали съм взела правилното решение. Но както казах по-рано, съдбата си знае работата. И така приключението започна!

Едва когато влязох в Медицинския университет, се срещнах от близо с тази специалност и повярвайте ми, гледайки първото раждане в Родилна зала, аз осъзнах, че точно там е моето място! Видях колко много сила може да притежава една жена, видях колко вяра може да вдъхне акушерката на тази жена. Видях любовта в очите на измъчената, но щастлива родилка. Видях умората в очите на акушерката, водеща поредното раждане за деня, но и силата, упоритостта и топлината, които излъчваше. Никога няма да забравя и очите на родилата току-що жена, прегръщайки за първи път детето си. Още тогава си го помислих и продължавам да го мисля: няма друго болнично отделение, носещо толкова щастие, топлина и любов. Та в Родилна зала се ражда животът!

Акушерската професия е претърпяла множество промени през годините. В самите си основи акушерството не е изглеждало както в наши дни. Но едно единствено нещо е абсолютно същото. Любовта, с която акушерките в наши дни поемат в ръце новия живот, е същата онази любов, с която Райна Княгиня е била редом до всяка раждаща жена, давайки ѝ сила и вяра за добър край. В тази невероятна жена се крие и тайната на акушерската професия. Райна Княгиня е била основател на акушерските грижи в България няколко години след Освобождението ни от Османско иго. Вече пораснала, си давам сметка колко много всъщност е дала тази жена на всички нуждаещи се. Колко много ѝ е коствало, колко много тя е вложила от себе си, за да поема всеки следващ нов живот във вече изтормозените ѝ ръце. Забравяйки своите болежки и тревоги, тя без колебание до последно е била акушерка, ИСТИНСКА АКУШЕРКА.

Точно в това се крие силата на акушерките. Понякога се шегувам, че акушерките не са хора. Аз не познавам друга професия, в която няма значение дали си изморен, гладен, тъжен. Дойде ли жена, която ражда и крещи от болка, ти си там. Ти си нейната акушерка, нейната сила. Без значение как си, дали нещо те боли, ти ставаш и държиш ръката на тази жена. Във всяко раждане даваш част от себе си. Удовлетворението не може да се сравни с нищо друго. Щастлива съм, че точно на това ни учат нашите преподаватели. Те са хората, които са винаги до нас; хората, даващи част от своите знания, опит и грешки. След всяка клинична практика, след всяко упражнение по Акушерство, се убеждавам, че по-хубава от тази специалност няма.

Да, истина е, че не всичко е розово. Истина е, че много неща не са както трябва. Системата понякога е способна да убие и най-малкото желание в теб. Но тук идва друго. Идва твоето лично желание. Твоята истинска любов към това да помагаш на хората. Истинското желание да си първият човек, поемащ новия живот. Да си ръцете, даващи топлина на това малко, объркано човече. Да го поемеш в обятията си, да му дадеш сигурност и спокойствие. След това идва ред и да го предадеш на майката, Ах, какъв момент само! Колко топлина се крие в този момент, колко любов. В нас се крие силата да променим нещата, които не ни харесват.

В нашето родилно отделение имаше една акушерка, която за съжаление се пенсионира. Тази жена беше истинска акушерка. Рядко се срещат точно такива жени като нея. Цял живот е работила като акушерка, толкова години… И след цялото това време тя продължаваше да влага всичката си любов във всяко едно раждане. Цялото отделение е признателно на тази жена. Всички я обожават. Жените, родили при нея, помнят името ѝ. Виждала съм я как работи, ако това изобщо може да се нарече работа, защото акушерството е призвание, не работа. Точно тази акушерка е моят идол в акушерската професия. Та тя беше „злато“ сред нас! Силно се надявам някой ден наистина да бъда като нея: знаеща, можеща, силна, упорита, забавна, винаги давайки правилни и точни насоки. Тя бе тази, която още повече ме накара да се влюбя в акушерството.

Акушерската професия е много повече от абокати, системи, инжекции. Акушерството минава отвъд медицината. То минава границата на човешките възможности. Там спасяваш два живота. Толкова много пъти съм била свидетел на екстремни ситуации, последвани от щастлив край. И толкова пъти съм се влюбвала в тази професия. Сега, млада и обучаваща се, съм силно мотивирана за промяна. Една добре обучена акушерка има всички компетенции да проследява нормална бременност. За това ще се боря. Ще се боря за уважение, признателност и разширяване на акушерските практики, защото ние сме тези, в чиито ръце новият живот поема първата си глътка въздух.

Ако мога, бих призовала много млади момичета да изберат тази специалност. Бих изброила всички нейни плюсове, но бих добавила и нещо много важно. Акушерството се работи със сърце! Акушерството е живот!

И сега в края на това „изливане“ на чувства, отново бих се запитала дали наистина взех правилното решение. Вече аз самата съм майка и имах щастието докато раждам, до мен да бъде една страхотна млада акушерка. Вече от личен опит знам, каква е истинската роля на акушерката и точно заради това, колкото и пъти да се питам дали взех правилното решение, всеки път отговорът ще е ДА!

Автор: Цветалия Пламенова Кирова, гр. Шумен

Трети курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет Варна, Филиал Шумен

Защо избрах да бъда акушерка

Спомням си, че се интересувах от акушерството от много малка, но разбирането ми за професията беше доста наивно. Мислех, че акушерството е свързано предимно с гушкането на бебета. Всъщност, не знаех какво друго включва професията. Започнах да се интересувам повече, направих свои проучвания по въпроса, говорих с настоящи  студенти-акушерки за ролята, която заемат в този специален момент и разбрах, че има много повече, а историята на акушерството е историята на цивилизацията.

Професията на акушерката се състои в оказването на грижи, клинични и човешки, за всеки елемент от репродуктивното здраве на жените. Макар и в България сега професията да се практикува различно от начина, по който работят повечето акушерки в ЕС, в нея има огромно поле за развитие на жени-лидери, които смятат, че представителките на нежния пол в страната ни заслужават повече уважение и по-качествени грижи.

В българската история имаме много вдъхновяващи примери за независими жени, които са напълно отдадени на професията. Добре познатата ни родна героиня Райна Княгиня, за която e известно, че като първата българска акушерка работи без каквото и да е възнаграждение за всички, които са нямали възможности, и за мен тя е пример за подражание. Възрастни хора свидетелстват, че тя по всяко време е била готова с бастуна си, със своите немощни нозе – дори когато не са могли да я вземат с кон или с каручка, да се притече на помощ на някоя родилка.  И въпреки че страда от костна туберкулоза в напреднал стадий, изражда стотици деца, както в дипломатическите мисии, така и в най-бедните квартали на София. За мен е чест да споделям професия с вдъхновяваща личност като нея.

Години по-късно си дадох сметка, че една от причините да пожелая да стана  акушерка всъщност е, че в основата на дългата история и традиция на акушерството, са жени, които помагат на жените. И бих искала да се присъединя към тази традиция, като много други исторически фигури в историята преди мен. И дори още повече: избрах да стана акушерка, тъй като имам страст към бременността и раждането и  подкрепям тези, които са предприели това „пътуване“. Винаги съм намирала физиологията за завладяваща и промените, през които тялото преминава, за да се приспособи към бременността, е толкова интересно и наистина те кара да се замислиш колко невероятно е човешкото тяло. Харесва ми също, че бременността е фантастична възможност да предоставим на жената информация относно общественото здраве и важни здравни проблеми като: спиране на тютюнопушенето, здравословно хранене,  осведоменост за психичното и сексуално здраве.

В акушерството има истински подход на холистична грижа, тъй като акушерките  не само виждат пациента като някой, който има бебе, а по-скоро като жена или човек, който физиологично носи растящо бебе, но също така претърпява емоционални и психически промени, за да се приспособи към новата си роля на родител.

Има и толкова много възможности в акушерството, въпреки че много хора смятат, че то е ограничено до израждането на бебета. Една акушерка  може да се занимава с научни изследвания, ръководни и управленски позиции, образователни роли, както и с тясно специализирани акушерски дейности, като операционна и анестезиологична акушерка.

Много хора са ме питали защо избрах специалността „Акушерка“, вместо друга здравна професия. Може да се дължи на формиращия ми се  положителен опит с акушерките. Може да е, защото имам малко от контракултурното в себе си, както и интерес да бъда медицински специалист. За мен акушерката е човек, който вярва в основната сила на женското тяло и с това е свързан и интереса ми към цялостното здраве и  силата.

Имам желанието да внеса в практиката си вяра, че всички можем да се отнасяме към телата си с уважение и грижа. Бих внесла и разбирането, че не всичко може да се планира. Бих допринесла със способността си да бъда гъвкава, да бъда отговорна към бързо променящите се ситуации и да реагирам на колебаещите се избори и нужди. Знам, че съм спокойна, съсредоточена и решителна, когато това е необходимо. Уча се да прочитам ситуацията и да реагирам според нуждите. Искам да бъда акушерка, защото вярвам, че съчетава физическа и духовна работа. Искам да работя директно с хора по начин, който ми се струва доста уникален: акушерските грижи, както съм ги преживяла, са интимни, лични, състрадателни, подкрепящи, празнуващи, активни, понякога изискващи интензивно участие и внимание, а друг път – задълбочено слушане. Виждам го като работа, която е в услуга на здравето и благополучието на другите.

Искам да бъда акушерка, защото искам да върша работа, която е смислена. Искам да работя с жените и техните семейства в моменти на дълбок преход и промяна, и да помагам в процеса. Искам да уча и практикувам нови умения. Искам да дам възможност на жените да правят избор за телата си, който им носи здраве, увереност и сила. Бих била привилегирована да стана акушерка. Мисля, че раждането е променящо живота физическо преживяване, което има силата да бъде и духовно значимо. Защото само една акушерка знае какво е да бъдеш  първият човек, който поема нов живот в ръцете си. И колкото и дълъг, стресиращ и труден да е денят, раждането на дете никога не престава да бъде прекрасно. А фактът, че допринасяш за това, буди наистина божествено чувство. Защото само акушерката познава уникалното чувство да видиш как някой се превръща в родител, как  се променят пред очите ти, как стават по-меки. Всичко се случва моментално: от една сцена с викове и болка до друга, пълна с тишина, сълзи  и радост. Това е изненадата на лицето на жената, когато за първи път вижда детето си. Това е смисълът на живота. ТОВА Е ПРОФЕСИЯ, КОЯТО  СИ ЗАСЛУЖАВА!

Автор: Алисия Павлинова Ангелова

Град: София, България

Втори курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, София

Защо избрах да бъда акушерка

            Зимата на 1979 година. Бях шест годишно хлапе и, както често става, родителите ми бяха поверили грижите за мен на баба и дядо. Вкъщи с нас живееше прабаба ми Драгана, по-точно ние живеехме в нейната къща. По това време тя беше вече жена на преклонна възраст, но думата й на две не ставаше. Както вече става ясно главно действащо лице в тази история ще бъде баба Драгана. Беше вечерно време, навън снегът валеше като че ли някой спускаше бяла пелена. Вкъщи бабите ми се суетяха около приготвянето на трапезата, носеше се божествен аромат на току-що опечен хляб, а дървата в печката пукаха ли пукаха, като че ли пееха зимна песен. Седях на малко столче, наблюдавах суетенето на бабите и някак си, по детски припряна, през две минути питах дали мога да си взема от току-що приготвения хляб, когато изведнъж на прозореца започна да се чука много силно. Баба излезе да види кой чука и, още преди да се усетя, в стаята влетяха две жени. Стреснах се и се свих в ъгъла зад леглото. Тогава видях, че едната жена беше бременна, а другата извика силно: “Помагай, Драгано, снахата ражда!”. Видях, че на баба Драгана не й трябваше много време. Тя бързо се окопити и даде разпореждане: върху леглото да се застели чист чаршаф и поиска от баба много пешкири (така казваше на кърпите). Тя даде нареждане: на печката да се сложи голяма тенджера с вода. В това време младата жена стенеше и се превиваше от болка. Бях уплашена, не смеех да гъкна, всички бяха забравили за мен. Баба Драгана накара викащата от болка жена да легне на леглото. Много добре си спомням как й каза да се довери и че всичко ще мине по „мед и масло“, и че тя ще роди едно хубаво и здраво бебе. Видях как започна да опипва корема й и да прави разни неща, които детската ми глава не разбираше. Не след дълго се чу бебешки плач и аз видях как баба сложи на гърдите на жената една малка розова и ревяща кукла. Вече всичко беше приключило, когато дойдоха и отведоха жената и малкото човече с линейка в Тетевенската болница. Тогава видях, че очите на прабаба светеха като бисери, а усмивката й не слизаше от набразденото й лице. По-късно разбрах че баба Драгана е самоука акушерка и бабувала на селото и околията. От тогава започнах да искам и аз да бъда като нея. По-късно започнах да чета литература, свързана с акушерството и бях впечатлена, когато разбрах, че първата дипломирана акушерка е Райна Попгеоргиева. Но, както често се случва, и мен ме завъртя вихрушката на живота и мечтата ми остана там някъде, покрита с прах. Но както казват старите хора: „Не спирай да мечтаеш, мечтите се сбъдват!“.

            И ето ме: аз вече съм горда студентка-акушерка. Вярвам, че баба Драгана ме гледа доволно от някъде там и се гордее, че има някой от семейството ни, който се е усъвършенствал професионално и ще продължи да дарява на хората най-голямата радост и щастие в живота, а именно това да гушнеш живо и здраво своето дете. Благодаря на прабаба ми, че без да иска ме насочи към най-благородната професия!

Благодаря на всички, които ме водят през това вълшебство, наречено акушерство!

Автор: Петя Петрова Петкова, /лична история/

гр. Велико Търново

Втори курс, специалност „Акушерка“,  Филиал Велико Търново към МУ-Варна

Защо избрах да бъда акушерка

 За мен акушерската професия беше нещо много желано още от детските ми години, естествено тогава не осъзнавах напълно колко голяма е отговорността, но я приемах за най-хуманната професия. Първата ми среща с тази благородна професия беше благодарение на две прекрасни жени: моята майка и леля, които са дългогодишни акушерки. Спомням си как майка ми винаги се прибираше удовлетворена от работа, въпреки натовареното работно време и честите отсъствия от дома. Цялата радост, която пренасяше вкъщи от работа, ме караше да си мисля, че това е пътят, по който искам да вървя. Естествено с годините това не се промени, а напротив: желанието да нося призванието акушерка се засили. Винаги съм вярвала, че бебетата са радост и въпреки миниатюрните си размери, носят най-голямото щастие в един дом. Сега вече, когато навлизам в тази професия и благодарение на възможностите, които университетът ни предоставя за клинична практика, успявам да бъда част от най-вълнуващия момент, а именно появата на нов живот. Всъщност, едва сега осъзнавам, че през целия път до раждането, майката преживява палитра от емоции. Първата глътка въздух, първият плач носят удовлетворение както на майката, така и на акушерката, която е  съпричастна през целия период на бременността и става пряк свидетел на радостта и вълнението от първото движение, сърдечните тонове и на тревогите. Първото раждане, на което присъствах, беше много трепетен момент за мен, в който имаше доза страх от неизвестното. Убедена съм, че никога няма да забравя по какъв начин бъдещата майка се бореше и накрая беше толкова изморена,  но въпреки това упорито държеше да види бебето си. Беше благодарна на целия екип, но най-вече на акушерката, която беше неотлъчно до нея. Видях как погледите им се засякоха непосредствено след приключване на раждането, и как в тях  се чете: „Успяхме!“. Тогава си казах, че това е моето нещо и няма да се откажа. Сега осъзнавам и си давам сметка, че има колкото добри, толкова и трудни моменти; истории, както с щастлив край, така и понякога с тъжен. Често в отделенията виждам акушерки, които чрез психопрофилактика успяват да предразположат бременни, родилки и жени с гинекологични заболявания. Това ме кара да вярвам, че по-свята и по-благородна професия от акушерската няма. Акушерката е тази, която успява да пречупи бариерата „пациент-лекуващ“ и укрепва връзка, която кара пациентите да се доверят напълно и да се чувстват спокойни. Въпреки трудните моменти  в тази професия, има двойно повече щастливи. Удовлетворението от добре свършената работа може да се види, както в очите на майката, така и в първия плач на бебето. Акушерката е част както от доболничния, болничния и извънболничния период. Това също усилва връзката между акушерката и пациента. Избрах да бъда акушерка поради ред причини, но главната е, защото съм сигурна, че дори и след най-изморителната ми смяна, ще се прибера с усмивка и след години натрупан стаж, ще бъда щастлива от избора ми на професия. Убедена съм, че ще споменавам моята професия само с позитивни коментари и ще я препоръчвам на поколенията след мен.

Автор: Алейна Ердинчева Алиева

Втори курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, Варна

Защо избрах да бъда акушерка

Не, това няма да е поредната напудрена история как едва ли не ми е дошло свисше, за да практикувам тази професия. Нещата в годините, довели ме до този избор, се стекоха комично, трагично, подплатени с всякакви емоции и важни решения. Но нека да започнем от самото начало.

Годината е, вече далечната, 2002ра и там някъде има едно малко момиче, на което му предстои прощъпулник. Разбира се, това че съм хванала няколко предмета наведнъж, обяснява защо съм адаптивна и всестранно развита, но тук ще наблегнем на термометъра, който означава, че ще имам нещо общо с медицинската сфера. Щастие за родителите, за бабите и дядовците, че хипотетично сред всички инженери, юристи, икономисти, журналисти и какви ли не професии, в семейството ми най-накрая ще има медицински кадър. Да, първата съм, което по-нататък ще разкажа какви трудности и дилеми донесе в моя живот, но за всичко има време…

Местим се три години напред, все още тогава не съм се замисляла каква искам да съм като порасна, но се случи, може би, едно от най-основополагащите събития за моя избор, а именно – “Анатомията на Грей”. Това е любимият ми сериал и казвайки, че го следя стриктно от 2005г., не си правя майтап. Радваха ме ( до ден днешен продължава, разбира се) тези заплетени спешни случаи, в които героите трябва да взимат бързи мерки, тежки решения, спасяват животи или губят такива (защото не всичко е цветя и рози в медицината) и от този момент взех да казвам как искам да стана лекар.

Голяма заслуга отдавам и на родителите ми, главно защото забелязаха, че имам такива влечения заради сериала и нямах проблем с кървищата, ампутираните крайници и отворените хора, както и желанието ми да повтарям сложните термини, казани по време на епизодите. Започнаха да ми се купуват енциклопедии, книжки и игрални комплекти с подобен тип насоченост и зачакаха. А какво зачакаха, може би, се чудите: ами да видят до кога ще имам интерес към медицината. Защото и аз, като всяко нормално дете, отвличах вниманието си с различни неща, но каквото и да правех, винаги се връщах към първоначалната си идея.

И отново се телепортираме напред в годините, този път доста напред, в моментите, когато бях изправена пред първото си кандидатстване: матурите на седми клас. Тогава, наред с целия стрес от това събитие, лекарите ми съобщиха нещо, което на този етап  не знам дали  да определя като грешка, опит за сплашване, истина. От бебе съм родена със сърдечни проблеми и това, да съм по болниците като пациент, не ми е чуждо. На 13 години ми се заяви, че аз не мога да бъда майка, че сърцето ми е слабо да издържи бременност, че трябва да съм или на хапчета, или да се оперирам. Нека да кажем, че това доведе до една голяма неприязън към болничната среда, както и към хората в нея. Тези събития ме накараха, за кратък период от време, да забравя тези мои желания, свързани с  това да съм част от медицинската сфера.  Насочих се към другото, в което бях добра – чуждите езици. Колкото и да бях добра, не ми доставяше същото удоволствие, като това да чета медицинска литература.

В последствие, отново се обърнах към медицината, но поради горчивината, която още усещах, реших, че тя ще бъде ветеринарна, и така до десети клас. Е, да, но пак изпитвах съмнения и усещах как не е моето. И тогава вече се реших, че пациентите ми ще са хора и много добре знаех, че искам да работя в отделение по Акушерство и гинекология. Първоначално заради малките човечета, които поемат първата си глътка въздух там, но в последствие заради адреналина и удовлетворението, което носи раждането и фактът, че даваш живот. Започнах да се интересувам по-задълбочено от различните специалности, от отделенията, от това кой каква работа и дейност извършва. И в момент, в който заблудата, че се раждаме в ръцете на лекар напусна моето съзнание, знаех, че искам да се целя в това да бъда акушерка в родилна зала.

Разбира се, това първоначално не доведе до нищо хубаво в началото, предвид факта, че съм първото медицинско лице в семейството, а не се стремя за лекарска позиция. Изборът ми на специалност беше осъждан, критикуван, повод за много скандали и пререкания между мен и семейството ми. Въпреки това, не се отказах, чувствах вътрешно, че ще направя най-добрия избор за себе си, саботирах си изпита по химия, защото родителите ми казаха, че ще се примирят с това да съм акушерка, само ако се проваля на изпитите за лекар. Борих се и не съжалявам за своя избор!

Автор: Теодора Любомирова Димова

гр. Кричим

Трети курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, Пловдив

Защо избрах да бъда акушерка

„Защо избрахте да станете акушерка?“. Това е въпрос, който преподавател ми зададе още по време на първата клинична практика. Приятели и познати продължават да ми го задават, срещайки ме случайно или не, дали от  любопитство, дали от заинтересованост. Отговорът, обаче, никога не е прост, а по-скоро, е сложна мрежа от опит и интереси. За разлика от повечето колеги, аз се насочих към тази професия доста по-късно след завършване на училище. Имам богат житейски опит, семейство, дете, вече едно висше икономическо образование и задоволителен стаж в търговската сфера. За кратко се докоснах и до емигрантството. Общо взето – живот шарен… Желанието ми да уча специалност, свързана със здравни грижи, се появи още в детска възраст – мечта  на почти всички момиченца. При мен беше по-различно. Моята майка и моята леля бяха медицински сестри и някак си беше почти предопределено, че и аз ще поема по техния път. Новата и „модерна“ икономика, реклама и продажби ме завладяха веднага след гимназията и тутакси се оказах студент по икономика. Завърших, работих, продавах дъвки, продавах вафли, продавах цимент. Никога обаче не спрях да мечтая за бялата престилка. Омъжих се, родих, дори емигрирах за малко. Не намирах обаче своето поприще. През последните 7- 8 години, в  опита си да имам още едно дете, преминах през много несгоди, неуспешни опити и не броя вече колко загуби. Този път бяхме двама: аз и съпругът ми. Не броя лекарите, не защото съм неблагодарна или недоволна, а просто защото за тях аз бях поредната пациентка с незнаен проблем, обект на още и още изследвания, тестове и прегледи. Никъде по пътя си не срещнах акушерка. Нямаше кой да ме  успокои, да поговори с мен човешки,  да ми  даде кураж. И тази липса се усещаше крещящо. И взех съдбовното за мен  решение: да уча и  един ден да бъда акушерка!

Страхът от непознатото, новото, нелесното не закъсня. Ами ако не се справя? Все пак трябва да бъда пример за детето си и то да се гордее с мен по начина, по който аз все още се гордея с професията на своята майка. Исках да  зная,  да мога и да успея поне малко да вдъхна кураж, да помогна на жени, преминаващи по моя път. Да направя малка стъпка в голямата крачка на промяната. Промяната, насочена към жените, нуждаещи се от помощ, подкрепа и опора през опита за забременяването, бременността и раждането. С първите стъпки в акушерската професия се усили желанието ми за знания. Пред мен се откриват толкова много светове, които не предполагах че съществуват. Откриват се и много човешки съдби. Съдби реални и различни, с които моята практика ме среща всеки следващ път. Откриват се емоциите на жените и на техните семейства, страховете, радостите и очакванията им. Заедно с грижите за подобряване на физическото  им състояние, аз започнах за виждам и осъзнавам, че говорейки с тях, съветвайки ги, обгрижвайки ги, аз играя изключително важна роля в нагласите и очакванията им, както към ролята на акушерката, така и по отношение на решенията им и последствията от тях. Мога да променя негативните им нагласи, да им вдъхна кураж – нещото, което ми липсваше. Благодарение на своето обучение аз имам възможност да променя към по-добро нечия житейска съдба: с помощ, със знания, със съвет.                

В днешните времена на недоверие  и насилие над медицинските специалисти, изключително важна роля има човешкото лице на акушерската професия. Професия, която обхваща всички аспекти от живота на хората. Акушерката може и трябва да промени тези нагласи със знания, умения, опит, грижа и любов към хората и живота. В този ред на мисли и позитивизъм, аз съм убедена, че съм избрала точното за мен призвание и за миг не съжалявам за това. Защото никоя друга професия не се докосва до живота на хората и няма нищо по-хубаво от това, да се оглеждаш в усмивката на своите пациенти всеки ден. Защото твоите ръце са ръцете, които поемат живот и вдъхват надежда.

Автор: Велислава Кънчовска

Първи курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, Варна

Филиал Шумен

Защо избрах да бъда акушерка

               Тази професия е древна и модерна в същото време. В по-старите времена новият живот са посрещали така наречените ”баби” – мъдри жени с опит, които са помагали на родилките. В по-ново време професията на акушерката, освен любов и отдаденост към майките, бебетата и жените, изисква много знания и умения, които са стъпили на научните доказателства и модерното обучение.

             Няма как да не кажа и за една жена, която е  гордост и възхищение за цяла България с нейните благотворителни мисии. Тя е родена в Панагюрище на 18 януари(6 януари по стар стил) през 1856г. А именно, Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка. Известна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. След него е заловена от турците и подложена на тежки страдания, но след намесата на европейски дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. И въпреки че страда от костна туберкулоза в напреднал стадий, изражда стотици деца както в дипломатическите мисии, така и в най-бедните квартали на София. Организира също първите школи за здравно възпитание, основава “Майчин дом” /днес голяма университетска акушеро-гинекологична болница/, води курсове за акушерки. По време на акушерската си практика Райна Княгиня за първи път въвежда предварителните консултации с бъдещите майки – посещава ги по домовете, наблюдава бременността им и ги подготвя за раждане. Тя води неумолима борба срещу старите родилни обичаи и с тази цел организира първите „Школи за здравно възпитание“ в столицата. През 1901 г. неуморната будителка полага основите на първата акушерска организация в България – професионалното дружество „Акушерка“. Тя е пример за мен и за всички бъдещи акушерки. Само мога да изпитвам уважение към нея. Това ми дава стимул да се старая и да успявам за вдъхна увереност и позитивизъм на родителите.

        Избрах да стана акушерка, защото те посрещат новия живот! Да си акушерка не е лесна работа – то е призвание. Да бъдеш свидетел на първата глътка въздух на малкото човече, да бъдеш свидетел на първата среща на майка и бебе – само заради тези две неща си струва да бъда акушерка. Точно тези жени не просто израждат бебета, те имат честта да бъдат част от това специално преживяване в живота на всяка жена, защото всяко раждане е различно, уникално. А колко още много емоционални моменти има в акушерската професия, не биха ми стигнали думи да ги опиша. Една благородна професия и единствена с това, че успяваш да помогнеш на два живота. Няма нищо по-хубаво да  видиш в очите на хората щастие, радост и любов, когато видят и гушнат рожбата си  за пръв път, и точно така, по този начин, усещаш удовлетворението, което изпитваш след добре свършена работа. Значи си успял да допринесеш твоя принос на родителите, защото в крайна сметка това е най-важното нещо в едно семейство. Но аз смятам, че преди всичко при тази професия трябва да бъдеш човек, трябва да притежаваш милосърдие, добро сърце, отзивчивост, любов, разбиране и всеотдайност към пациентите, стремеж към непрекъснато развитие в професионален план. Важна е и способността за работа в екип, тъй като добрите резултати в лечебната практика се дължат на усилията и колаборацията между медицинските специалисти от различни направления. Едно от уменията, които са нужни, е да си търпелив. Да имаш търпение с жените, които имат нужда от обгрижване, с бебетата, които не бързат да се родят. От към опит е нужно да си видял нещо от живота и да си отворен към това, което не си видял, но се нуждае от вниманието и грижите ти. Предизвикателство е да убедиш бременните жени, които са здрави, че нямат нужда от шепа хапчета, за да продължат да бъдат здрави. Предизвикателство е да бъдеш малък и самостоятелен играч в йерархична система.

             Моето най-голямо удовлетворение ще идва, когато помагам на семейства да формулират изискванията си, относно раждането, и да получават точно това, което очакват от мен. Няма нищо по-хубаво от това, да видиш очи, пълни с радост на родителите, и първото изплакване на техните деца. Стремя се да се развивам и да надграждам знанията и уменията си, да помагам безвъзмездно на бременните жени и родилките. И аз все още, като студент със специалност „ Акушерка”, мечтая да следвам мечтите си и да работя най-благородната професия.  Искам да стана акушерка, защото обичам новото начало, а какво по-вълнуващо от това, в ръцете си да поемеш новия живот и да оказваш грижи на толкова чисти и невинни същества!

Нов живот – ново начало!  Да бъдеш акушерка, това е призвание!

Автор: Румина Даниелова Трифонова, Втори курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, Варна,    Филиал Велико Търново

Защо избрах да бъда акушерка

Думата ,,акушерка‘‘ идва от латинското наименование ,,obstetrica’’, произлизаща от думата ,,preprere’’, ,,за да застане отпред‘‘, тъй като акушерката е тази, която първа поема новия живот. В друг превод – от английски ,,mid wife‘‘, означава ,,заедно с жена‘‘.  Абревиатурата на тази дума определя няколко качества, които са от изключително важно значение, а именно:

А – ангажираност. Обвързването и отношението към родилката и впоследствие към новороденото дете има изключително важно значение. Грижите, които полагаме по време на бременността, раждането и следродилния период, трябва да са насочени не само към професионалните грижи, но и към взаимно разбиране и партньорство.

К – комуникация. В професията на акушерката комуникативните умения се явяват неразделна част от професионалната им компетентност. Професионалните комуникационни умения и техники ни помагат за изграждането на близка връзка между нас и жената, което е от ключово значение за крайния резултат от бременността и раждането.

У – увереност. Много е важно всяка една от нас да се чувства уверена във знанията и възможностите си, да си вярва и да не се страхува, защото това е една от най-емоционалните и хуманни професия. Увереността е онова чувство, което ни вдъхновява и тласка напред, когато помагаме да се роди бебето на този свят.

Ш – шанс. Предоставя се шансът: всяка жена да получи най-добрата акушерска грижа.

Е – емпатия. Емпатията е много специално нещо. За да бъдем добри и разбиращи хора, първо трябва да се поставим на мястото на другия. Трябва да се стремим да разберем и оценим чувствата и преживяванията на пациентката. Така най-лесно бихме спечелили доверието ѝ.

Р – решителност. Това качество е от голямо значение, защото решителността е главното оръжие, което ни насърчава да вземем най-правилното решение за майката и плода.

К – кураж. Похват, който ни е необходим във всеки един момент, без него не можем. Куражът ни трябва за всичко, което правим целенасочено, планирано и отговорно.

А – адаптация. Тя е неотложна и наложителна адекватна реакция, чрез която ние, акушерките, бързо се приспособяваме към непрекъснато променящите се условия и ситуации.

            Да посрещнеш новия живот е огромна привилегия. Тя се дава на жените с чисти и силни сърца, с огромна любов към живота. Именно такава жена е Райна Княгиня, която се характеризира с понятията – смела, силна и милосърдна жена, извезала емблематичното знаме с надпис ,,Свобода или смърт‘‘. В деня на избухването на Априлското въстание тя препасва пистолет, качва се на кон и развява знамето на Свободата по улиците на Панагюрище. След потушаването на въстанието, Райна е заловена и откарана в Пловдивския затвор. Спасена е с помощта на европейски дипломати и е изпратена да учи в Русия за акушерка. По този начин тя става първата, в историята на България, дипломирана акушерка. Основата, която Райна е изградила като човек и акушерка е, че смелостта, милосърдието, топлината и обичта са необходими качества за тази професия. Обичта и грижата, които е дарявала към акушираните деца, показва, че дори и чужди, тя ги е обичала и като свои.

Едно от най-важните и ценни за мен неща, поради които избрах да бъда акушерка, са грижата, любовта и добротата, която даряваме чрез действията си на пациентките. Винаги съм искала да помагам на хората и вярвам, че добротата, всеотдайността и любовта ще променят света. Анатомията на жената и механизмът на раждането са дар от природата. Дар, който повечето жени трябва да разберат какво представлява, за да се влюбят в телата си и да раждат по физиологичен начин. Мисля, че раждането е физическо емоционално преживяване, променящо живота, което има силата да бъде и духовно значимо.

Започнах обучението си като акушерка, защото акушерството за мен е най-интересната и благородна специалност в медицината. Израждането на бебето е най-сантименталното и прекрасно чувство на този свят. Това никъде не можеш да го прочетеш и видиш нагледно в свободната си практика, в случай че не се занимаваш с медицина. Страстта към новото, непознатото и красивото в медицината ми дават онова усещане за удовлетвореност, вяра и желание за сбъдването на нещо голямо и емоционално красиво.

Основното, в обучението ни като акушерка, е получаването на знания и умения, с които можем да бъдем полезни на жената, да осигурим необходимото ѝ спокойствие и подпомагане с най-добрите грижи. Но специалността ме учи и на дисциплина, отговорност, себеуважение и уважение към другите. Важен елемент от работата на акушерката е изграждането на доверие. Научаваме се да бъдем съпричастни към своите пациентки, за да могат те да ни се доверят в най-важния и емоционален момент в живота си. Те вярват, че ще направим всичко възможно, за да ги предпазим и защитим и ще  им помогнем да преминат през това важно и прекрасно пътуване в живота им.

Акушерството е изкуство и в този смисъл то е синоним на способности, умения и опит. Най-добрият начин да се усъвършенстваме е чрез много практика. Научих какво е да си отдаден в практиката си и да не пренебрегваш нито едно действие с лека ръка. Страстта, с която обгрижваме и помагаме на жените и на бебетата, е най-красивото и истинско удовлетворение. Някой да ти вярва и да те остави да се грижиш за него, е безценно. Именно тази радост ме прави безкрайно щастлива и удовлетворена от избора, който съм направила, а именно да бъда акушерка. Женското здраве е друга основна причина, поради която съм избрала тази професия. Искам да дам възможност на жените да правят избор, относно телата си, който им носи здраве, увереност и сила. Бих внесла в практиката си вярата, че всички можем да живеем в телата си с уважение и грижа. Бих променила и разбирането, че не всичко може да се планира. Готова съм да бъда отговорна и отзивчива акушерка към променящите се избори и нужди на жените. 

След всяко раждане у родилката бушуват различни емоции, а хормоните са извън граничните норми. Да чуеш гласчето на бебето, което си акуширала и видиш истинската и безкрайно щастлива усмивка на майката е изключително красиво и еуфорично приказно чудо. Акушерската грижа е интимна, лична, състрадателна, подкрепяща, празнична, активна, изискваща интензивно участие, слушане и внимание. Акушерството е свещено призвание и роля. Да станеш акушерка изисква много повече от преминаването на елементарен тест. Изисква дълбока увереност и сила, с които да покажеш знания, отговорност и разбиране. Смятам, че нашето присъствие е от голямо значение в живота на жената, полагайки висококачествена акушерска грижа за бременната жена, майката и новороденото.

Професията наистина е трудна и много отговорна, затова мога да твърдя, че всички, които започват да изучават тази специалност на първо място трябва да са отговорни, милосърдни, отзивчиви, с добро сърце. Акушерките трябва да вдъхват на пациентките си доверие и кураж в прекрасните им и щастливи моменти и да проявяват всеотдайност и разбиране в трудните моменти от живота им. Ключът към това е всяка една от нас да се усъвършенства, да повишава квалификацията си и да разширява уменията и знанията си, за да развива благородната и светла мисия на акушерката.

За мен акушерката трябва да притежава ръката на дама, очите на ястреб и сърцето на лъва. Да бъдеш акушерка не е само професия, тя е  призвание.

Автор: Здравка Ванева Иванова

Втори курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, София

Защо избрах да бъда акушерка

Не съм предполагала, че ще имам удоволствието и аз някога да се нарека Акушерка. Живота ми предостави възможност да бъда една или друга, но по стечение на обстоятелствата започнах работа в родилна зала като санитар. Там видях и разбрах за съществуването на професията Акушерка. Имах прекрасния пример на акушерките, с които работех – невероятни жени, всеотдайни приятелки, опитни, направляващи и изповедници на раждащата жена. Те за мен са чудесния пример на човек, който е полезен някому, единствено отдавайки се и посвещавайки му се. Защо?.. Заради красотата на родилния акт: и от страна на раждащата жена, и от акуширащата я. Знаете ли каква красива картина от страни е раждането – жена помага на жена с любов, ерудиция и спокойствие?! Акушерката – жена, която е нужна другиму, помагайки да гушне сбъдната си мечта в ръце. Родилката – няма по-красива гледка от току що родилата жена: очите ѝ – Слънце – греят, а цялото ѝ същество излъчва Любов.

Акушерката е жена, обучена, и с образование: да оказва помощ на раждащата жена. Това е ново понятие от времето, когато раждането на децата постепенно се пренася от дома на родилката в болница. Остаряло понятие е „Баба“– в славянските страни така се е наричала жената, която изражда децата и няма връзка със съвременното значение –възрастна жена – баба на внуците си. Сегашните акушерки са „Баба“, изпълняващи  „Бабините“ функции, без да са задължително баби – по възраст или с внуци, но така нарицателното е останало от онези дни до сега: денят на родилната помощ да се нарича „Бабин ден“. Съвременната акушерка е медицинско лице с образование, характерно за медицинската сестра, но с афинитет към жената – Гинекология и Акушерство.

Образованата акушерка е въведена като длъжност в България още през 19 век от Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня. Тя е българска учителка и акушерка. Изключително популярна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг. Но за нас, изучаващите за специалността – първата дипломирана Акушерка в България. За участието ѝ във въстанието е хвърлена в затвор. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище и се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата(6), тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни хора, успява да издейства построяването на Майчин дом в София. Тя е била, и продължава да бъде, истинско вдъхновение за всички силни и смели жени, които се борят всеки ден за децата си, за семейството, за каузите, в които вярват, за любимите си хора…За нейната работа можем да прочетем в прекрасната книга на Райна Констенцева – „Моят роден град София“: „И като човек, и като акушерка, тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една нейна родилка не заболя от шестващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки, що годе, просветен българин“. Умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г“.

Без съмнение, още в края на деветнадесети век, Райна Княгиня е олицетворение на изключителен акушерски стандарт, който твърде много прилича на стандарта, който някои държави успяват да постигнат в днешни дни. Нейната женска история е силна, вдъхновяваща, трогателна и изпълнена с обич, затова искам да съм като нея – изумителна жена, несломима, безстрашна, милосърдна и силна майка.

Но защо избрах да бъда акушерка ли?…, за да дарявам радост и щастие на хората, като им помагам и да ги накарам да греят и излъчват любов.

По примера на Райна Княгиня и Акушерките от АГО-гр. Шумен – Акушерката не е професия – това е посвещаване на друг, без да очакваш възнаграждение и облаги.

Акушерка   =    Любов

Автор: Мария Огнянова Илиева

гр. Шумен,  Трети курс, специалност „Акушерка“,

Медицински университет, Варна, Филиал Шумен

Защо избрах да бъда  акушерка

             Бих казала, че акушерство ме избра. За мен това е съдба на Големи жени, на любовта, на радостта, на живота, на трудности и мъките, и много, много окситоцин. Акушерката е професия, която дава…. дарява от всичко, на всички – живот, дъх, сила, надежда, вяра, любов. И може да я изпълнява само човек, който има какво да даде. 

Акушерката не е просто професия, това е съдба. До нея стигнах два пъти . Първият път беше още като детска мечта, но вторият път, съвсем осъзнато, решително и непоколебимо заявих, че това несъмнено е моето поприще – да стана акушерка. Осъзнах, че преди години не е било само един детски порив или детска мечта,  и че сега е дошъл моментът да стана акушерка. Реших да следвам съдбата и детската си мечта. Намерих вдъхновение още на 10  години, като първо акуширах на домашните животни. Още съвсем малка разбрах как се чувства човек, поел в ръцете си живота, протягайки ръце да хване неуловимото, но същевременно божественото. За топлината в сърцето и лекотата на душата, когато поемеш живота в ръцете си… След години отлагане, забравяне и  неразпознаване, от моя страна, какво се крие зад тази професия,  в един момента назря това чувство и вратата на моята съдба се отвори, за да стана акушерка. Най-после намерих частицата, която  липсваше в мен. Тези години все имах чувството, че нещо ми липсва, като че ли не съм завършена. Благодаря на съдбата, че ми показа пътя. Всичко започна да се случва с такава лекота, когато започнах да уча, което ме направи  още по-сигурна, че съм на правилното място, с точните хора. Е, имам и изпитания, с които съдбата ме провокира. Например, трябваше се да се науча да шофирам, за да ходя на лекции и упражнения, след дългогодишен страх да седна зад волана, но желанието ми бъда акушерка бе по силно от този страх. Няма да забравя как се чувствах още на първия учебен ден, на първото упражнение или на първата академия. Само едно мога да напиша: топлина…, близост…, лекота… и още го чувствам така, че ако имам криле, ще полетя. 

 Душата и излъчването на акушерката са различни от другите професии. Професия или дарба? Има невероятен магнетизъм, божественост в посрещането на новия живот. Има един непрестанен пламък в очите на акушерката, който става все по-силен при всеки нов живот и не угасва, докато са живи. Сигурно, заради окситоцина и любовта, които лъхат  даже от въздуха, когато  работят. Той, като че ли, се складира  в акушерката. И след това го раздава многократно. Има енергия и сила, която излъчват акушерките, заредени от новия живот. Бих го сравнила само с изгрева на слънцето. Това чудо на природата не престава да удивлява човека. И се прекланям пред това чудо! Тази съдба може да приеме само човек, който е надарен да работи това. Да, това е дарба , това е дар, за който най-голямата отплата, е благодарността на майката и радостта в очите на пациентките и техните близки. Чувството, че съм помогнала да се посрещне новия живот, не може да има дубликат. Мога само да го премълча с навлажнени очи. Силата, да посрещна живота в ръцете ми, направо спира дъх ми. Не може да се сравни с друго чувство . Невероятното усещане , че виждам и чувствам първата глътка въздух на новия живот, няма еквивалент. Да съм до жена в един от най-важните, запомнящи се за цял живот моменти, е незабравимо и за жената, и за мен. Както жената, която дава живота, е готова да даде  най-голямата сила и най- доброто от себе си и от своя живот по някой път, за да продължи живота, така и аз съм готова да дам най-доброто от мен. Готова съм да споделя и трудностите, и мъките, и радостта на майките и да се радвам колкото Тях – за тях  . С всяко едно раждане  чувствам, че ставам все по-жива, заредена и готова да давам от тази енергия . Да проплаче един нов, невинен живот в ръцете ми, е вдъхновение, сила и голяма енергия, но и отговорност, и дълг за цял живот. За това чувство ще се боря всеки ден от тук нататък. И дай Боже, по много пъти на ден, да ставам част от живота на нечия жена.  Сигурна съм, че ще бъда полезна на всяка жена, до която се докосна, на всеки човек, който има  нужда от помощ или просто от грижи и внимание . Не по-малко от радостта, е отговорността на нашата професия. Отговорността за два човешки живота е голяма и сериозна, и разбирам, че няма място нито за грешка, нито за умора.

             Магия е тази професия. Заразяваща с добрина и любов.  Работа със сърцето, с душата и с ръцете едновременно. Самият факт, че пиша това есе на връх на един от най-смирените празници – прошка, е много вдъхновяващо. Именно днес си даваме сметка и се замисляме колко сме малки пред Него – живота, и колко важна е прошката, да бъдем добри. Трябва, за да продължаваме да се борим за Него, да си прощаваме,  да го пазим и съхраняваме. И телом, и духом. Поклон пред първата дипломирана акушерка – Райна Попгеоргиева! Пример за мъже и жени. Сред мъжете – мъж, сред жените – жена . Нейната съдба е отдадена на свободата и Живота. Да дарява живот и свобода в името на народа. Идол, пред който се прекланя България всеки ден. От нейната борбеност и всеотдайност можем да черпим сили и вдъхновение винаги.

Искам да стана акушерка, за да изживявам  всеки ден тази магия, защото осъзнавам каква радост и удоволствие носи на акушерките всеки нов живот. И искам да бъда част от тази магия. Знам ,че няма да е лесно. Никога не съм искала да ми е лесно и винаги съм искала да съм все по-добра.

Да, наистина вярвам, че съм родена за акушерка! С нетърпение очаквам деня, в който ще постъпя на работа в родилна зала.

Автор: Камелия Веселинова Стоянова, Ботевград

Втори курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, София, Филиал Враца

Защо избрах да бъда акушерка

Професията „акушерка“ не е професия, това е мисия, която се избира осъзнато и за цял живот. В миналото, акушерките са наричани „баби“, които са били посветявани в тайнството на раждането. Вдъхнових се, когато разбрах, че още преди да е имало такава професия, „бабите“ са изявили желание да помагат безвъзмездно на жените, за да има живот и днес. В днешно време акушерката е специалист с ОКС „бакалавър“, която продължава да оказва помощ на бременни и раждащи жени.

 Моментът на раждане е незабравим за всяка жена, бих казала, и за всяка акушерка. Никога няма да забравя първото раждане, на което присъствах, и не бих могла да опиша с думи красотата на първата глътка въздух, поета от новороденото. В този момент осъзнах, че съм на правилното място и съм взела правилното решение, а именно това – да бъда акушерка. Всички, избрали тази професия, дават на бъдещите майки упора, подкрепа и разбиране. Стремежът ми да участвам пряко във всеки един етап от раждането и да давам кураж и подкрепа на раждащите, ме кара да се чувствам като „супер герой“.

Акушерката има място през целия живот на жената. Различните грижи, които се прилагат, правят професията пъстра и цветна. Пример за това е помощта, която се оказва на кърмещите майки. Кърменето е в основата на връзката между майка-бебе, адаптирането на детето към новия свят и изграждането на  неговия имунитет. Родилките задават разнообразни въпроси, свързани с кърменето и правилното му изпълнение. За да бъде полезна и в тази сфера, акушерката трябва да е запозната с правилните методи и да има подходящия подход към всяка жена.

В един от дните на моето обучение се срещнах с родилка, която беше изключително плаха и несигурна. Комуникирайки с другите жени в стаята, тя наблюдаваше мълчаливо. В очите ѝ се забеляза желанието да получи моето внимание. Откликвайки на тихата ѝ молба, родилката започна да задава различни въпроси. Част от тях бяха  свързани с кърменето, други – с хигиената и цялостните грижи за новороденото. Осъществявайки контакт с нея, успях да я накарам да ми се довери. Разказах ѝ и демонстрирах различни пози за кърмене, като това ѝ помогна в избора на най- подходящата позиция за нея. Обясних ѝ как да различи ефективното от неефективното сукане на новороденото, за да може да реагира навреме и новороденото да не използва гърдите ѝ като „залъгалка“. Разговорът с пациентката протече изключително леко и приятно. Дадох ѝ различни съвети за отглеждането на новороденото, преминавайки през правилен хигиенен режим на кърмачето, масаж и гимнастика – кога и как, и не на последно място, разговаряхме и за закалителните процедури. След приключване на въпросите, свързани с новороденото, обърнах внимание на родилката, че за да бъде здраво детето, тя трябва да обръща внимание и на себе си. Този ден ще помня цял живот, защото се почувствах истинска акушерка. Навлизайки в интимното пространство на една жена, аз станах част от нейният път, като родител. Доверието, което ми гласува пациентката и откликването ѝ на моите съвети, ме заредиха позитивно и за пореден път усетих, че съм на правилното място, моето място.

Друга роля на акушерката, която ме стимулира да избера професията, е участието ѝ в областта на промоцията на здравето. Това е важна част от общественото здраве, чиято цел е достигането на добър здравен статус на населението. Акушерката е специалист, който може да организира различни структури за промоция на здравето, и съм на мнение, че моята роля е точно тук. Искам да съм в полза да обществото, да съм в полза на жените и майките, за да бъдат информирани. Профилактиката на различни заболявания, скрининговите мероприятия, редовното посещение на женска консултация и гинекологичните прегледи биха гарантирали подобряването на здравното състояние на жените и техните деца. Ето тук, в тази сфера, бих искала да се развивам и аз, за да бъда една малка причина за подобряването на здравето на  жените. Ежедневно продължавам да получавам вдъхновение и сигурност в избора си да бъда акушерка. Развълнувана съм, че един ден ще бъда част от квалифициран персонал, който не спира да се усъвършенства в името на общественото здраве. В заключение мотивацията ми, да бъда акушерка и да остана в България, е многостранна. Свързана е с желанието ми да предоставям качествени здравни грижи и подобряването на здравето и благосъстоянието на жените в цялата страна.                                                                                                  

Автор: Диана Панчелиева,

Трети курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, Плевен

Защо избрах да бъда акушерка

Знаете ли, че процентът на жените, които избират акушерката, а не екипа за своето раждане, постоянно се повишава? Този факт не е изненадващ, а е пример за завръщане към корените, но в контролирана болнична среда. В края на 19. век започва се появява професията акушерка, която да помага на родилките, както в дома им, така и в медицинските заведения. Преди това на помощ е идвала бабата в населеното място – жена, която има опит и знания, за да изроди успешно бебето и да запази неговото здраве и това, на майката. Искам да бъда такава и да нося достойно тази отговорност – да мога да помагам на новия живот да дойде на бял свят безопасно и този процес да носи радост на всички.

Акушерката не помага на жените само за раждането, а и за поддържането на добро здраве преди и след бременността. Тя не просто изражда малкото създание, а има честта да бъде част от  специалното преживяване в живота на жената и роденото ѝ бебе. Да бъда свидетел на първата глътка въздух на малкото съвършено създание, да съм на първата среща на майката и бебето ѝ, да мога да виждам как то расте в първите си дни – заради всичко това избирам тази професия. Да бъда акушерка означава да съм мъдра жена, близо до бременната, да бъда вежлива, да се отнасям с уважение и винаги да вдъхвам вяра и кураж на бъдещите родилки, че могат да се справят, защото всяка от тях е създадена да дава живот. Важно е да имам знания, с които да помагам на жените още по време на тяхната бременност, като се старая да отговарям на всички въпроси, по които съм компетентна. Като акушерка имам възможността да наблюдавам внимателно бременността и да изградя силна връзка с бременната, която е особено важна за успешния край на това мистично пътуване за всяка жена. Подготовката за посрещането на новороденото е много важна. Най-голямата нужда то има от родителската любов. В ролята на акушерка аз трябва да подкрепям родилките в най-важния момент от живота им, за да могат да дадат на детето си грижата и обичта, от които то има нужда.

По време на раждането трябва да се старая да облекчавам максимално процеса, да умея да помагам на бъдещите майки да се успокояват, да им давам вярата, че ще се справят с тази трудна задача и да ги насърчавам с всички сили да напъват в правилния момент,  независимо от болката, която изпитват, защото резултатът от техните усилия, който идва на бял свят, носи неповторимо щастие. След раждането майките също имат  нужда от подкрепа и съвети, за да могат да се погрижат по най-добрия начин за своето дете. И в тези важни моменти акушерката се отзовава със своите знания и умения, чрез които да осигури на семейството спокойствието, от което има нужда, за да може да се наслаждава на времето с най-новия член на семейството.

Да бъдеш акушерка е не само една много трудна и отговорна професия, това е призвание. Важно е да се работи с желание, любов и със сърце. Усещането за удовлетворение настъпва след като са преминали най-трудните моменти на родилката, когато се е родило бебето и виждаш сълзите от радост в очите на майката. Докосваш новия живот и го подаваш в ръцете на семейството, което е на върха на щастието.

Раждането е неповторим момент за всяка жена и трябва да бъде наситен с най-хубавите емоции, за което отговорност носи и акушерката. Всеки, който е имал привилегията  да се докосне до новия живот в неговата съвършена чистота, остава заразен завинаги. Преподавателите и хората, с които се срещнахме по време на моето следване, ме накараха да осъзная, че съм направила правилния избор: да съм акушерка и да се гордея, че следвам призванието си с много любов. С нетърпение и вълнение очаквам да изживея всички бъдещи емоционални моменти, които ме очакват! 

Автор: Катрин Деянова Милчева, гр. Нови Искър

Трети курс, специалност „Акушерка“, Медицински университет, София, Филиал Враца

Защо избрах да бъда акушерка

Избрах да бъда акушерка, защото съм жена. Този избор е естествено продължение на пътя ми в подкрепа на жените в зората на тяхното майчинство. Вярвам, че всяка жена има силата и потенциала да сътворява, да ражда живота, да създава с ръце и сърце. В днешно време живеем все по-отдалечени една от друга, стремглаво борейки се да бъдем самостоятелни и да докажем, че сме „мъжки момичета“. Този стремеж успешно ни отдалечава от първичната женственост, която е мека, същевременно силна и творяща. Тук е моментът, в който мога да направя препратка към Райна Попгеоргиева и да припомня нейната нелека съдба. Безусловно впуснала се в подкрепа на обществото. Ушива въстаническото знаме, с което допринася до повдигането на духа на всички смели мъже, борещи се за свобода. В този акт тя използва творческата женска енергия, акт на смелост и увереност. Понася бруталните последствия и като феникс се завръща, усвоила най-свещената професия на тази земя – акушерството. Райна Княгиня е олицетворение на женствеността и до ден днешен – подкрепяща и бореща се за благополучието на обществото. Активист в създаването на Майчин дом, с надеждата за по-добра грижа и бъдеще на българските жени. Прекланям се пред тази неизмерима сила и абсолютна отдаденост.

Акушерството в днешно време се е отдалечило от първообраза и първичния смисъл на професията. Докато изучавам и наблюдавам акушерките, усещам противоречие между мисията и дейностите им. Усещам как фокусът е изместен и акушерките нямат възможност да използват ползотворно потенциала на професията си. Затрупани от административна дейност и сблъскващи се с липсата на кадри, днешните акушерки не могат да се отдадат пълноценно на жените. А жените по време на бременността и раждането имат изключителна нужда от подкрепа, разбиране, безопасно пространство и увереност. В моето съзнание акушерката е пазител на жените, осигурявайки сигурност и грижа, давайки достоверна информация и вдъхвайки вяра във възможностите на тялото. Мечтая за време, в което всяка една жена, носеща  живота на тази земя, ще бъде водеща в процеса на раждането, ще бъде заобиколена от подкрепящ кръг по време на нейната най-велика трансформация – приемането в новата майчина роля и ще изживява тази трансформация съзнателно, с вяра в себе си. Вярвам, че акушерките са фундамент в тази моя мечта. Жени до жените, екип изграден от любов, знание, уважение и мъдрост.

Това е моята причина да избера акушерството. Извървях дълъг път до този избор. Години отлагах и, от днешната призма, знам защо се случи така. Не мисля, че имаше по-подходящ момент да се запиша да уча за акушерка. Днес встъпвам в дълбините на тази професия с абсолютната осъзнатост и цел да бъда пазител на пространството и подкрепа на всяка жена. Избрах да бъда акушерка, заради женската общност, заради дъщерите ми и заради себе си. Искам да влагам енергията си за оптимизиране на родилната грижа в България и силно вярвам, че заедно вървим към едно по-добро бъдеще. За мен ще е чест да бъда част от сътворяването му, защото съм жена.

Марика Бабева

Първи курс специалност „Акушерка

Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“, Варна

Защо избрах да бъда акушерка

Защо избрах да бъда акушерка? Защото перспективата извън България е много по-благоприятна? Защото е по-лесно начинание от медицината? Защото отговорността не е изцяло моя? Грешка, напротив! И сега ще ви разкажа защо.

Когато бях дете, смятах че ще стана адвокат. Един ден, когато бях в 6 клас, неволно станах свидетел на инцидент с колело на мой съученик. Инстинктивно се впуснах да му помогна, но явно бях единствената, която не се впечатли толкова от локвата кръв, която се беше образувала от забитата спица в бедрото на моя съученик. Бях по-загрижена за състоянието на момчето, отколкото за гледката, която се разиграваше на центъра на града ми. Сега, връщайки се в спомените си, виждам минаващите хора, които избират да продължат пътя си спокойно, вместо да загубят час от ценното си време, за да помогнат на детето. Избрах да не бъда като възрастните, избрах да не бягам. И го избрах завинаги. Тогава се запитах: Кои са хората, които не се страхуват да спрат и да помогнат? Защо не са винаги някъде около нас, когато се случи нещо такова? Аз искам да бъда тази, която винаги да е там, когато никой друг не може или не иска, за хората. И така приех моята мисия, да бъда тайничко смел герой, който всеки ден е готов да помогне на бабата да пресече улицата или да вдигне падналата торба на бременната жена.

Така започна моят интерес към медицината, като наука, като идеология, като изкуство. С времето разбрах, че медицинските специалисти не са само лекарите, и че имам толкова други области, в които да се развивам. Там се причисляват героите, които виждаме всеки ден, но нямат табелки, хората които гледах като малка и продължавам да гледам до днес със страхопочитание, заради знанията им, заради уменията им, заради грижите и всеотдайността им. За огромно всеобщо съжаление, чак сега осъзнавам перипетиите пред които са поставени тези хора, огромният натиск на системата и на обществото тежи на плещите им. И въпреки всичко, те не се отказват от добротата и продължават да помагат. Как да не искаш да си част от това? Как да не ти се прииска да опиташ да промениш нещо към по-добро? Когато кандидатствах за специалност „Акушерка“, смело заявявам, че изобщо нямах представа с какво се захващам. Но уверявам ви, че изобщо не е трудно да се влюбиш в тази професия. Никак не бе достатъчен само интересът ми към изкуството на медицината, нито безкрайното ми любопитство. Наложи се да прекарам много безсънни нощи в опити да разбера и науча безброй нови термини и думи, за да мога да си създам базисен медицински речник и да добия представа за материята, след което да мога да започна да надграждам и трупам знанията си. Пролях и много сълзи, ако трябва да съм честна, в отчаянието си, че не съм достатъчно подготвена. Но никога не се отказах, никога не промених желанието си да дам максимума от себе си. Това не беше опция, единственият начин беше да се стремя към успеха. И тогава ми изглеждаше толкова далечно, толкова трудно, път пълен с притеснения и трудности. В първи курс гледахме стажантите с такова изумление, че са толкова знаещи, можещи и лъчезарни, че не смятах, че е възможно някога да стана толкова добър вариант на себе си.

Сега съм стажант. Времето мина неусетно. Неусетно се влюбих в акушерството, в същото време бавно, но завинаги. Дори не мога да си представя какво би било да не работя с пациентки. Магията, да споделиш този изключително важен момент с жената, а именно появата на новия живот, не може да се сравни с никое друго щастие на Света. За мен, да съм акушерка, е мечтата, която ми беше отредена и не знаех, че имам. Вече, знаейки какви, наистина, знания и умения притежават акушерките, се гордея толкова много, че съвсем скоро ще съм една от тях, надявам се да науча още много неща в процеса на работа, за да мога да бъда достойна носителка на призванието „Акушерка“. През последните месеци като стажант, ме вълнуват много въпроси за бъдещето. Тези въпроси често нямат отговор и са неясни, те ме връщат многократно към случката в шести клас с моя съученик. Точно моментът, когато открих, че искам да бъда до хората, когато имат нужда от някого. В отговор, на един от въпросите в ума ми, ще кажа, че не само бременните жени в чужбина имат нужда от акушерка. България повече от всякога се нуждае от акушерки, които да се борят за правата на самостоятелни практики на акушерките и не само. Необходими са будни, смели и изключително отдадени акушерки, които да продължат делото на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева или така наречената Райна Княгиня, за да не е било то напразно. Смятам, че има много талантливи и можещи млади акушерки, с потенциал, който може да промени сегашните норми към по-добро. Революцията, от която всички имат нужда е на една крачка, стига да се обединят амбициите за самоусъвършенстване и грижите за пациентките. Не е нужно да търсим щастието си на далечни места, когато то е тук през едно хълмче от нас, трябва само заедно да се обединим и да го достигнем. Трябва да го направим от любов към майките и бебетата, защото те се нуждаят от нас, както в древното минало, така и днес, както ще се нуждаят от професионализъм, грижи, разбиране и всеотдайност и утре, и след 100 години.

Това призвание, да бъдеш акушерка, винаги ще е необходимо на хората, малцина са тези, които могат да изпитат това магическо чувство на удовлетворение след добре свършената работа. Колкото и да е бил тежък денят ми, накрая се прибирам щастлива, че дадох смисъл на едно прекрасно младо семейство, или че помогнах да се появи така чаканото братче или сестриче. Усмивката, погледът, радостта на майката, когато прегърне Света в ръцете си, са моментите, които ме карат да съм така благодарна, че ще съм акушерка. Старая се да се превърна в  професионалист в нашата безкрайно развиваща се област, има още много неща, които нямам търпение да науча и винаги ще има, защото тази професия изисква доживотна отдаденост. Отговорността да поемеш не един, а два живота в ръцете си, е неимоверна, както и задачата да ги опазиш и да ги изпратиш здрави и с добър спомен от този прекрасен момент. За акушерките бременните жени са ежедневие, но за жените – акушерката им е една. Един спомен, който винаги ще помнят, за жената, която е споделила болката им, била е до тях емоционално, когато никой друг не е бил там. Отнела е частица от болката им и ги е придружила по това невероятно приключение. Кой не би се влюбил в тази магия?

След всички години на обучение осъзнах, че е трудно, дори много трудно, да преживяваш тази палитра от емоции с майките, радостта им, наравно със скръбта им. Да бъдеш там за тях, винаги, дори когато на теб самият ти е трудно да се владееш, трябва да си тяхната опора, тяхната сигурност и топлина. Но знам със сигурност, че тези трудности няма да ме спрат, те ни правят по-силни, по-опитни. Те ни правят професионалистите, които ще бъдем. Осъзнах, че съм изключително благодарна, че живота ми се разви по този начин. Благодарна съм, че с акушерството се намерихме. Не бих си представила какво е да не го практикувам и не искам да знам.

Знам, че избирам да остана. Избирам да се боря за преуспяването на тази така ценна за мен професия. Избирам да се уча и да следвам мечтите си. Избирам да направя това за всички бъдещи майки и бебета, които се нуждаят от акушерка, която ще бъде техния верен сътрудник през това изпитание. За да може акушерката винаги да посреща един пациент и да изпраща поне двама. Вярвам, че мечтите са съвсем постижими и заедно, ще изградим нашето бъдеще, много по слънчево и приятно отколкото е днешния ден.

Искрено съжалявам за болката, която моя съученик преживя, но му благодаря, че по един или друг начин даде начало на всичко това. Избрах да не бъда като възрастните, избрах да не бягам. И го избрах завинаги.

Автор: Амелия Цветанова Алексиева,

гр. Плевен,

Четвърти курс  специалност „Акушерка“, Медицински Университет, Плевен

Защо избрах да бъда акушерка

Един месец седях пред този бял лист и обмислях какво са напиша, защото исках да разкажа моята история. Всеки ще напише, че е избрал да учи за акушерка, поради това, че обича много децата и контакта с хора, искал е да учи висше или просто родителите му са го подтикнали.

Но моята история е съвсем различна. В 12клас реших, че ще кандидатствам в Медицински университет, започнах да ходя на уроци, да купувам учебници и да полагам много усилия. Всеки ми казваше: “прекалено късно си решила, няма да успееш!”. След много усилия, уроци, хиляди изписани тетрадки, хората се оказаха прави и не ме приеха. Бях решила да се откажа изобщо от идеята да уча медицина. Явно съдбата имаше друг план за мен и ето го и него. Вече 3та година уча за акушерка. Макар многото уроци, колоквиуми, текущи контроли, изпити, гордо мога да кажа, че съм изключително доволна от това, че уча за тази професия. Както казват старите хора: “Съдбата си знае работата”.

Много хора записват да учат просто, за да имат висше образование или защото родителите им са ги задължили. При мен  се запали едно пламъче, което се надявам никога да не изгасне. Защото да си акушерка, не е просто професия, това е призвание. Благодарение на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, която е първата дипломирана акушерка в България, днес имаме възможност да учим тази професия. Акушерките са здравни професионалисти, които оказват грижи за жената по време на бременност, раждане, в периода след раждането и при гинекологични заболявания. Да бъдеш акушерка е призвание и мъдрост. Трябва да си човек, който е всеотдаен, но и готов да носи отговорност, защото в нейните ръце е животът не на един човек, а на цели двама / както отговаряш за живота на майката, така и за новия живот/. Любим мой момент е когато вземеш новороденото в собствените си ръце и поеме първата глътка въздух, именно тогава разбираш, че ти си помогнал и си бил част от един от най-хубавите и значими моменти в живота. Но също така акушерката трябва да може да се справя с рискови ситуации и да може да владее емоциите си, защото тя е човекът, който има пряк контакт, както с родилката, така и с новороденото. В нея бременните намират упора, както и подкрепа. Тя е човекът, който изгражда връзка с тях и усеща всяка тяхна болка и радост. Изгражда се емоционална връзка – еднаквият пол, идентични преживявания, свързани с с бременността, раждането и отглеждането на новороденото, интимния характер на проблемите и много други. Не съществува друга професия, която да предоставя по-благоприятни условия за наблюдение, консултиране, тренинг и обучение на пациентите. Не случайно в миналото са използвали като синоним на акушерката, „баба“. Бабата е човекът, които полага най-много грижи и дарява с безгранична любов. Интересен факт е, че и до днес денят на родилната помощ продължава да се нарича „Бабинден“. Надявам се един ден, когато започна да работя, родилките да ми имат пълно доверие и да могат да ми зададат всеки един въпрос, защото все по-често виждам случаи, в които имат много въпроси, за които просто не са събрали смелост да попитат и остават неизяснени и след това изпитват трудност, както в грижите за себе си, така и за новороденото.

Незаменима е ролята на акушерката по време на бременността, в процеса на раждане и проследяване в следоперативния период. Тя е една от най-важните хора за бременната и раждащата жена, защото притежава професионални компетенции, опитност и отговорност, което гарантира сигурност, комфорт и психо-емоционална подкрепа на бъдещата майка. От изключителна важност е и да може да работи в екип, защото тази професия е взаимосвързана с много други, и за правилно извършване на всички задължения е необходима добра комуникация. Надявам се, когато завърша своето обучение, да притежавам абсолютно всички по-горе изброени качества.

Минахме много отделения, в които се сблъскахме с много различни случаи, някои от които бяха положителни, но имаше и трудни за мен. Мечтаният вариант е всичко да върви по план и без усложнения, както и всички бебета да се раждат без аномалии и малформации, но не всичко е както казват старите хора „цветя и рози“. Трябва винаги да сме готови да помогнем и да дадем всичко от себе си. Всеки един прекаран ден, в съответната учебна база, ме изгражда и подготвя да стана истински професионалист и ми показва, че това е правилната професия за мен.

Какво мислите Вие? Права бях, че да бъдеш акушерка не е просто професия, а призвание. И съм сигурна, че съм направила правилния избор за мен!

Автор: Марияна Панайотова,

Трети курс специалност „Акушерка“, Медицински университет, Варна

Защо избрах да бъда акушерка

Всяко дете знае отговора на въпроса „ Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“. Аз от малка мечтая да стана акушерка, родителите ми също подкрепят и уважават избора ми. В семейството ни нямаме акушерки и медицински специалисти, просто за нас тази професия е благородна и достойна за уважение.

Акушерството е една от най-старите и уважавани професии в света. Това е уникална и жизненоважна роля, която осигурява съществена подкрепа на жените по време на раждане и не само. Акушерките са висококвалифицирани професионалисти, които се грижат за жени, бременни, новородени и техните семейства. Според мен, акушерството е една изключително значима за обществото професия, със сериозно присъствие до майките и жените, като цяло. Избрах тази професия, защото от малка съм възпитана да бъда съпричастна с другите и да им помагам, независимо от обстоятелствата. За мен акушерките не просто израждат бебета. Те имат честта да бъдат част от това специално преживяване в живота на всяка една жена. Да бъдеш свидетел на първата глътка въздух на малкото човече, да бъдеш свидетел на първата среща на майка и бебе, именно заради тези две неща си струва да бъдеш акушерка. Знам, че всички, които са се насочили към тази хуманна и достойна за уважение професия, трябва да притежават добродетели като: милосърдие, добро сърце, отзивчивост и всеотдайност към пациентите. Има едни жени, които ще влязат тихо в стаята ви през нощта, за да проверят как сте. Ще познаят уплашеното и обърканото ви лице. Ще отговорят на всичките ви въпроси. Жени, които вярваме, че професията ни е нещо повече от просто работа, а отдаденост и мисия. Мисията – да дарим новия живот с любов и внимание. Винаги ще си спомням деня, в който за първи път присъствах на раждане; деня, в който разбрах, че съм поела по правилния път. В този ден емоциите бяха много чисти и силни. Трепетното очакване за появата на нов живот е щастие, не само за майката, но и за акушерката.

За мен това не е просто професия, това е призванието на живота ми. Не всички ангели имат бели крила, някои носят бели престилки –  делото на всички акушерки е благородно и свято, то е подвиг и геройство! Силно вярвам, че един ден всичко това ще стане моята сбъдната мечта и ще участвам в обновяването на света, като помагам с раждането на деца и ги дарявам първа с любов и светлина, защото, от всичко, най-обичам детската невинна душа!

Автор: Божидара Тодорова Кузева,

Първи курс  специалност „Акушерка“, Медицински Университет-Пловдив,

Защо избрах да бъда акушерка

Историята на акушерството е тясно свързана с историята на цивилизацията. За жените, помагали в раждането, се говори още в Библията, като се споменава, че “Бог им давал добро и правил домовете им да преуспяват”. Първоначално то е асоциирано само с момента на раждането и е било позволено да се извършва единствено от самоуки жени. 

Акушерството е много трудна и отговорна професия. Тънкостта при него е, че е призвание, трябва да се работи с любов, сърце и отдаденост. Ако вътре в себе си не носиш любовта и желанието за грижа към пациентките, майките и бебетата, то определено няма да се задържиш задълго в това занимание.

Изборът ми, да запиша специалност “Акушерка”, беше продиктуван от мечтата ми да стана такава. По време на обучението си срещам безброй практически умения, научавам важна и интересна информация.

Осъзнах, че няма нещо, което да ми приляга толкова добре, колкото тази професия. Това е моето поприще. Искам да бъда част от промяната. Промяната е в това, да се даде по-голяма гласност относно значимостта на акушерката по време на предродилните грижи, раждането и следродилните грижи. Тя не е просто лице с медицинско образование, част от лекарския екип или обслужващия персонал на смяна. В лицето на акушерката, родилите и тези, на които им предстои, срещат съчувствие, загриженост, индивидуален подход, компетентност, готовност техните желания да бъдат защитени и подпомогнати. Въпреки катаклизма, който преживяват родилите, раждането за тях ще бъде удовлетворяващо, благодарение на огромната помощ и знания от страна на акушерката. Тя е най-голямата подкрепа и опора на родилките. Тя е първата орисница в живота на новороденото. Да посрещаш новия живот е съвършенство, преизпълва самата теб с радост и красота. 

Чувството, че стоиш на прага на новия живот, е всеобемащо, осмисля целия ти професионален и житейски път. Никоя друга професия не би ти дала възможността да чуеш първия плач на бебето, да зърнеш сълзите от щaстие на майката и бащата, да усетиш в погледа на майката благодарността, която изказва към теб и твоята работа. Най-високата оценка за свършената работа ще бъдат подадените ръце и признателните усмивки на лицата на жените, на които сте помогнали и сте дарили с живот. 

Щастлива съм, бидейки част от обстановката в отделението, и съм силно мотивирана да се усъвършенствам, а след време да бъда и сред редиците на успешно завършилите и практикуващи в България акушерки.

Автор: Емануела Симеонова

Първи курс специалност “Акушерка”

Медицински университет ‚,проф. д-р Параскев Стоянов‘‘ гр. Варна

Защо избрах да бъда акушерка

Мечтата ми, да нося бяла престилка и да помагам на хора в нужда, е осъзнат мой избор който направих в осми клас и до ден днешен той не се е променил. Винаги съм искала да уча и работя това. За мен акушерството не е просто работа, а удоволствие. Удоволствие от това, да бъда неотлъчно до жената през този важен за нея период. За мен всяка бъдеща майка трябва да има силна подкрепа. Да бъде разбрана и окуражена, защото целият процес на бременност и раждане е съвкупност от много емоции. Жената трябва да бъде добре информирана и защитена. Достъпността от нужните им услуги трябва да бъде лесна и удобна. За мен е важно да бъда акушерка, защото тя бди над две души.

Да бъдеш акушерка означава да вдъхваш вяра на жената, че всичко ще е наред, да бъдеш неотлъчно до нея и да й държиш ръката, когато има нужда. Да следя всеки показател и да знам как да реагирам.

Акушерството е мисия, с която се раждаш, а аз мисля, че съм се родила с нея. То е чудо, каквото съм и аз самата. Науката е смятала, че нямало шанс майка ми да забременее, но това е станало. След нормална бременност и раждане, аз излизам на белия свят с пъпна връв около врата и с други проблеми. Само намесата на акушерката, да си поема въздух и всичко с мен да е наред, ме е спасила от сигурна смърт. През моя живот се сблъсках и с травмата от загубата на мой първи братовчед. Ражда се с аномалия на сърцето, без да се разбере по-време на бременността. Смятам и съм убедена, че можеше да се предотврати или поне да сме подготвени за това, което ни чака. Това засили моя избор да се отдам на бъдещата ми професия.

Това е избор, който не съжалявам, че направих. След завършване на образованието ми, смятам да заложа бъдещето ми  в реализиране на собствена практика в сферата  на акушерството. В България това не е достатъчно развито, а има райони, в които такава услуга не е на ниво. Смятам, че ще бъда от помощ на всички, които имат нужда от нея, а нямат възможност да си я позволят.

Акушерството е  професия, която ти дава много възможности за реализация – за работа в екип с лекар , но и сама. България се нуждае от отлични акушерки и да прилагаме всички добри нови методи и практики по света и у нас. Всяка жена, избрала да роди в нашата родина, заслужава най-доброто. Бих могла да се реализирам и в чужбина, но за мен България винаги ще е на първо място. Без значение от неуредиците и заплащането ни в здравеопазването в страната. За мен в важна удовлетвореността, спокойствието на майката и  на бебето. Щастлива съм , че се сбъдна мечтата ми и мога да помагам.

Автор: Айлин Байрямова Пайталова.

 гр.Чепеларе; обл.Смолян.

Първи курс, специалност,,Акушерка“ ,

Медицинският университет гр. Пловдив – факултет ,,Обществено здраве“

Защо избрах да бъда акушерка

От ранно детство възрастните около нас се интересуват какви искаме да станем, когато пораснем. Преди децата са следвали примера на своите настойници и са се вълнували да научат някой занаят, с който да си изкарват прехраната, обикновено са учели това, което умеят техните родители. Някои са мечтали да станат земеделци, други – лечители, трети – дърводелци, а някои – учители. Днес има деца, които от малки искат да станат архитекти, дизайнери, а някои – програмисти, което ни показва, че  вече е очевидно как технологичността задмина нашата хуманност почти във всяка сфера. Това не е нещо лошо, защото времето, в което живеем се променя. Единственото, което не се променя, е фактът, че всеки се нуждае от професия, за да може да живее.

            Аз избрах да бъда акушерка. Древна, малко забравена, но много нужна професия. За мен е професия, която бих могла да определя още като призвание. Преди да се запиша да уча това, знаех малко за задачите на акушерката и като цяло за нейната роля до жената. Основният ми мотив, да се запиша, бяха сладките и безпомощни бебчета. В последствие, когато започна нашето обучение и започнахме да ходим по различни кабинети, когато се запознахме с целия процес, за който сме отговорни и изобщо за ролята ни по време на бременността, раждането и пуерпериума, тогава разбрах, че сърцето ми е привързано към тази специалност. Разбрах, че се вълнувам да науча повече, за да мога повече, и да бъда напълно способна да помогна във всяка ситуация. Уникалният процес, който е създал Бог, ме трогна много. Вълнува ме да видя как от една силна жена се ражда крехко създание, което ще има мечти, цели, ще обича и вече е обичано. Смятам, че раждането е чудо, на което е привилегия да присъстваш. Още повече като знам, че един ден и аз ще бъда на мястото на тези жени.

За едно здраво общество ние, акушерките, сме във водеща роля, защото за да се родят здрави бебчета, които да бъдат обичани още преди да са се появили, е необходима правилна женска консултация. Важна е подкрепата и информацията, която им даваме. Необходими са знания, с които ние заедно с докторите, ако има нужда от тях, да подадем ръка на всяка жена и да й помогнем да осъществи това, за което е определена. За съжаление има много момичета, жени, които се записват да учат за нашата прекрасна професия, а това не е тяхното призвание и нямат сърце за жените, децата и нямат желание да помогнат, а са водени от други мотиви. Това води до много грешки в работата, неправилно отношение към жените и провал за целия процес. А това води и до много съсипани съдби, защото една грешна дума може да накара родител да остави детенцето си. За съжаление съм ставала свидетел на такава трагедия.

Аз не мога да променя това, но ми се иска да покажа, че когато имаш сърце за нещо, когато искрено правиш нещо, което ти харесва и виждаш, че това е твоето призвание, защото не ти коства много – тогава можеш да направиш някаква промяна. Можеш да повлияеш на ситуацията. Можеш да бъдеш светлина в този мрачен свят.

Всички ние сме части от един пъзел, наречен “живот”. И всеки има своята дарба. Представете си само, ако всеки открие тази своя дарба и даде най-доброто от себе си, за да я усъвършенства, колко по-прекрасен, разнообразен и завършен би бил този пъзел!

А аз твърдо вярвам, че всеки човек има призвание. И знам, че намерих своето!

Автор: Карина Боянова Ангелова,

Гр. Плевен

Първи курс  специалност „Акушерка“, Медицински университет – Плевен

Защо избрах да бъда акушерка

                Акушерството ли? То за мен е едно от чудесата на света и то, от както свят светува. Та това е най-важното нещо в живота на един човек – да остави след себе си едно прекрасно същество на планетата Земя. И точно това, че аз като бъдеща акушерка ще бъда част от този магичен момент, и не само, а ще бъда тази, която ще помогне да стане реалност.

            Знаете ли, беше ми много трудно, защото целта ми, да уча медицина, не се осъществи. Всички очаквания от родители, учители и най-вече от самата мен, ме съсипваха и ме объркваха. Питах се, това ли е наистина нещото за мен. Исках след време, като госпожата ми по математика, да обичам работата си. Всичко опира до правилен избор, може би, но днес смело бих заявила: това е, акушерството е моето нещо!

            Едно от нещата, подтикнали ме към това начинание, е точно моето семейство. Ставайки свидетел на това, че моята майка нямаше възможност да има още едно дете, се замислих, че искам да помагам на други жени да сбъднат най-съкровената си мечта – да създадат и родят жив и здрав плод на тяхната любов, а с всеки изминал ден и всеки наш допир до болничната обстановка, виждам, че една акушерка е опората на всяка бременна жена. Тя преживява и безусловно помага във всеки един момент от цялото това приключение, ако мога така да го нарека. В тези акушерки виждам пламък в очите. Пламък, който е носила първата българска акушерка, а именно Райна Княгиня. Тя е един самоотвержен символ на много трудности, които жените са преодолели, за постигане на равнопоставеност в образованието и професионалната кариера. Поставя началото и дава тласък на идните поколения да продължават делото й – да помагат на бъдещите майки и новородените деца.

            Акушерката, според мен, като професия има много възможности за развитие. Тя може да работи в различни отделения, в женска консултация, дори и в програми за обучение на бъдещи родители. Всеки един от тези сектори и всеки случай на пациентка, ме учат на много нови знания, които раждат в мен интерес и любопитство за все повече и повече. Акушерството също предлага работа в научни изследвания и участие в разработване на нови технологии и методи, които да подобрят процеса на раждането и неговите резултати. Това ме кара да се чувствам, че като бъдеща акушерка, моята кариера може да има значително влияние върху съвременната медицина и здравеопазване.

            Знанието е сила, с която ще мога да предам спокойствие и увереност у бременните жени, въпреки трудностите по пътя, от забременяването, до отглеждането на едно малко и невинно същество. Също така, целият този процес, би допринесъл и на мен, като бъдеща майка.

            В заключение: всичката тази сила, отдаденост, съпричастност и любов я притежавам, искам винаги да я нося в себе си и да я давам на всяка бъдеща майка.

Автор: Фелиша Дурхан Саидова,

гр. Варна,

Втори курс  специалност „Акушерка“, Медицински университет – Варна

 Защо избрах да бъда акушерка

Изборът: какъв човек ще си, каква професия ще имаш, колко часове ще работиш и колко време ще отделиш на семейството си, не винаги са избори, които вземаш сама и даваш съзнателно отговори. Понякога, и години наред да работиш в една посока, за да се разраснеш и просперираш, се оказва, че съдбата ти е подготвила нещо друго и че си в списъка с хората – ,, избраници “. Така казвам аз на хората, които са между Бог и народа, между правдата и хуманността , между живота и смъртта, а именно, това са медицинските специалисти: хората, без които няма да има надежда; хората, без които няма да има втори шанс. Аз имам възможността да съм в списъка на  ,, избраниците “.

Пътят, по който стигнах до тук, където съм сега, е сбор от събития и избори, а дори и от ,,фамилна обремененост”–  в добрия смисъл на думата. Професията в нашето семейство се предава с все по-голяма любов, както към работата, така и към пациентите. Една, от най-големите и важни жени в живота ми, е моята майка. Тя, въпреки че не е здравен специалист, е човек, който каквото и да ти се е случило, знае какво да направи и как с финес и грация да ти помогне. Тя е човек, който не се разболява, който винаги е на разположение, и който е изпълнен с толкова любов, че все едно с нея те лекува. Още от малка исках да съм човек, който винаги помага и който е изпълнен с толкова енергия и сърцатост, като нея . Професията „акушерка“ е една от най-благородните и „чисти“ професии; професия, без която нищо нямаше да е същото. Да си акушерка е да помагаш, да даваш съвети , да си там, когато имат нужда от теб. Да съпреживяваш болката, страховете, притесненията, надеждите и всички етапи във взаимоотношенията пациент-акушерка .Да си там в добро и в лошо .

Споменах за нашата ,,фамилна обремененост ‘’ по отношение на професията. Другата жена в живота ми, която е подпомогнала моя избор – да стана акушерка, е моята баба .Тя в момента е на 70години, пенсионер от 5 години и безработна от 6 месеца. Приносът й за моя избор е дългогодишен . Всяко лято, щом ходихме за една седмица при нея, тя сядаше и ми разказваше какво представлява професията, с какво се е сбъсквала и какви казуси е решавала . Разбира се, на мен ми беше любимо да стоя и с голяма възхита да я слушам . С голямо любопитство задавах въпроси и чаках с широко отворени очи жестомимичното й обяснение . Голяма част от нещата, които ми беше разказала, се оказаха в полза по време на клинична практика . Тя е човекът, и зареди когото записах да стана акушерка, и сега вече към края на моето обучение, с голямо отворено сърце мога да кажа едно огромно: ,,БЛАГОДАРЯ, БАБО! “ .Истинска радост е да споделям трепетите на майките, които ме гледат в очите, когато им съобщавам размера, теглото и пола на тяхното дългоочаквано бебе . Щастието на родилките и тяхното вълнение е толкова силно, че щом погледнат своето дете за първи път и с изморен глас му прошепнат нещо, то непременно пронизва и мен . Обичам да гледам как се радват на плода на тяхната любов . Малко хора биха разбрали този момент, тази емоция, и затова съм много щастлива, че имам възможността да бъда там и да съм една малка причина за всичкото това щастие. За такива моменти живее всяка една акушерка.

Да си акушерка не е професия, това е начин на живот. Тази силна емоция е като шоколада за дете, искаш още и още… Щастието, любовта и огромната емоция е толкова пристрастяваща, че те кара да си още по-добра и още по-състрадателна и съпричастна към хубавото и лошото в живота. Това е професията на хуманността. Някой ден, ако моята дъщеря стои до мен и слуша с възхита моите истории, както аз слушах  тези на баба, ще й дам един съвет. Съветът ще бъде:

,, Ако решиш да последваш моите стъпки, обръщай внимание и давай съвети така, както би дала на най-добрата си приятелка. Грижи се и бъди съпричастна, както би била с детето си и никога не забравяй да бъдеш човека, от който тя има нужда в момента!”

Автор: Биляна Николова

гр. Варна

Трети курс  специалност „Акушерка“, Медицински университет – Варна

Защо избрах да бъда акушерка

 Избрах да бъда акушерка, защото за мен това е призвание и сбъдната мечта. Да бъдеш акушерка означава да помагаш на новия живот да се появи на този свят и да даряваш много усмивки. Не мисля, че има по-красив момент от този – на първата среща между майка и бебе, а самото осъзнаване, че ти си помогнал за това, да се осъществи, сгрява кътче, дълбоко в душата ти.

 Според мен акушерството е свята професия, която също така е съпроводена и с много отговорности. От малка си мечтая за тази чест – да наричам себе си акушерка. С голяма радост и благодарност поемам тази отговорност.

 Още помня чувството, което изпитах, когато присъствах на първото си раждане и едва не се просълзих. То е неописуемо и колкото и да имах представа какво е, на живо преживяването е съвсем друго.

 Имам да извървя още много преди мечтата ми да стане реалност и със сигурност пътят ми ще бъде осеян с много трудности, ще има моменти, в които ще ми бъде тежко, но ако се отчаям, е нужно само да си спомня крайната си цел и всичко ще бъде наред!

Автор: Сузана Юрук,

град Кричим,

Първи курс  специалност „Акушерка“, Медицински университет – Пловдив

Защо избрах да бъда акушерка

Път, посока, порастване. Търсиш. Може би ти трябва късмет, побутване, щастлива случайност. Може би е трудно да намериш себе си из лабиринта на юношеството. Та не е ли целият живот лабиринт, пъзел, една игра? А може би сам избираш съдбата си или тя избира теб? Където и да се крие отговора, колкото и да е комплексен и шарен, рано или късно го откриваш и знаеш, че това си чакал винаги. Пъзелът ти се нарежда, сякаш от само себе си, а ти изведнъж се сещаш да се огледаш наоколо: Кой е останал с теб до края… Моят пъзел започна да се нарежда още в детството. Родена съм в малко село, където всички се познават. Родителите ни са възпитали мен и сестра ми, че да помагаш и да си добър, е в основата на щастието, и че така се живее по-лесно. Селското ежедневие ни е научило и на любов към новия живот, било то растителен или животински. Грижата за новородените домашни животни винаги е била най-сладката част от работата в нашето малко стопанство. И така се роди първата ми мечта – да стана ветеринарен лекар. С годините и влизането ми в природо-математическа гимназия, обаче, интересът към хуманитарната медицина взе превес.

Още в осми клас темата за оплождането, бременността и раждането беше най-запленяващата за мен. „Как с много любов и няколко физиологични процеса се зараждаше чисто нов съвършен организъм? Как женското тяло отключваше всички тези заложени механизми и с месеци отглеждаше плода? Как бебето може да се храни само с майчината кърма и точно тя да е най-доброто за неговото развитие и имунитет?“ С тези и още много въпроси посрещах учителката си по биология всяка сутрин. Тя, от своя страна, нямаше как да не ме посъветва да кандидатствам в медицински университет. Така започна подготовката ми, оставаше само да избера специалност. И колкото повече четях за специалностите и университетите, толкова повече се обърквах. Чувствах се в капан, не знаех кое е най-доброто решение. Виждах парченцата от пъзела си, но не можех да го наредя. И тогава спрях, огледах се, поех си въздух. Спомних си за двете пътеводни звезди – вълшебството на новия живот и каузата да помагам. Обърнах се към най-близките си, обсъждахме, мислихме заедно. След няколко дни подредбата изплува – специалност „Акушерка“. Приоритетна специалност, липса на кадри, проспериращи инициативи. Припознах себе си в тези жени. Безсънните нощи, доверието, подкрепата в така трудния, но и най-емоционалния момент. Приемаш един пациент, изписваш най-малко двама. И така пътят ми се избистряше. Държах матура по биология и влязох първа по бал в специалността. За съжаление обучението ми не премина гладко. Сблъсквах се с недомислена организация, незаинтересовани преподаватели и колеги, неуредици в институциите и какви ли не неща за възрастни. Трябваше да приема порастването като се сбия ръкопашно с него. Всеки ден си припомнях защо съм тук. Дойде пандемия, страх и много неизвестни. Тежки изпити и изпитания… Но всичко, абсолютно всичко изброено, избледняваше щом влезем в родилната зала – всеки проблем ставаше малък, нищожен и дори смешен. За първи път присъствахме на раждане в първата седмица на първи курс. Бяхме шепа непознати момичета, изправени пред жена, която изживява едни от най-страшните и най-милите моменти в живота си. Стояхме прегърнати. Нямаше как да не бъдем съпричастни, нямаше как да не бъдем изплашени, нямаше как да не напъваме и да не дишаме, и да не плачем с нея. Всичко беше наред, а ние вече не бяхме същите!

Следващите години се чувствах най-развълнувана и най-много акушерка именно в родилната зала. Чак в четвърти курс преоткрих другите насоки на акушерството. Неонатологията, например – толкова малки пациенти, а толкова сложен и специфичен механизъм на работа и грижи. В кабинетите за извънболнична помощ сякаш се отдалечих от акушерството, но разбрах колко важно и комплексно е всяко звено за консултациите, диагностиката и лечението на заболяванията и за проследяването на бременността и раждането. Сама изненадах себе си с емоционалните връзки, които създадох с жените в онко-гинекологията. Точно там получих няколко малки подаръчета от благодарност, с толкова голяма стойност. Например термос с домашно прясно мляко от една жена с последен стадий на рак на яйчника. (Бях направила всичко, за което ме помоли в отделението, а накрая тя поиска да ѝ стана снаха.) Тези жени не бяха благодарни за това, че съм им взела кръв безболезнено. Тях не ги плашеше болката, повечето не се страхуваха, даже и от смъртта. Бяха се сблъсквали с нея многократно. Не знаех с какво съм ги спечелила. Тайничко се надявах да съм им донесла още малко светлина, няколко извънредни усмивки и престоя им там да е минал една идея по-лек, заради мен. Все още ме срещат по улиците, не им помня имената, само лицата и най-вече очите. А те ми се радват все едно виждат стар добър приятел. Всяко отделение носеше в същността си стряскащи първоначално, но интересни и полезни дейности, с които съм безкрайно доволна, че се запознах.

Път, посока, порастване. Края на обучението ми наближава. И всъщност нямам търпение да дойде. Искам да съм пълноправна акушерка, за да помагам винаги и по много. Да давам от себе си, за да получа много повече от титла и от заплата в края на месеца.
Търсиш. Понякога отговорите на твоите въпроси остават на заден план. Минаваш през лабиринта си без да разбереш, защото си ангажиран. Зает си да отговаряш на чужди въпроси. Ще боли ли? Още колко остава? Добре ли е? Ще живея ли? Акушерките не отговарят сами, но са до пациентките, каквито и да са отговорите. Кой е бил с теб до края? За жените остава да помнят и да вярват в себе си и в нас. И да ги има. За да има смисъл да има и нас. Ние ще останем до края.

Автор: Бисера Бисерова Алексова

Четвърти курс специалност „Акушерка“, Медицински университет – Плевен

Защо избрах да бъда акушерка

Аз избрах акушерската професия! През целия ми живот медицината е била моя зов. Понякога смятаме детските си мечти за блян, затваряме очи за тях, махаме с ръка и казваме: “Няма да успея, пораснах, стига съм мечтала”… Бялата престилка беше само в копнежите ми, докато пораснах повече и осъзнах, че нищо не може да ме спре. Аз съм родена да помагам, родена да се грижа и да спасявам всяко живо същество, а в замяна да виждам просто усмивки и щастие в нечии очи! Аз избрах именно акушерската професия, когато на бял свят се появи моето всичко, моят свят, моето дихание, моят стимул, моето дете – моето прекрасно момче! В секундата, в която го зърнах, знаех: ще бъда акушерка! Нищо на света не може да се сравни с чувството да прегърнеш рожбата си за първи път. Аз исках да се зареждам с още такива емоции, да участвам в незабравимите срещи на майка и дете, да посрещам всеки ден новия живот.

Да, знаех, че няма да е винаги “розово”, знаех колко жени губят дечицата си, и колко от тях се борят с тежко гинекологично заболяване. Но знаех, че щом емпатията е мое водещо качество, ще успявам дори в трудното. В тази професия трябва да имаш сърце, защото не би могъл да си полезен на пациента си, ако не можеш да съпреживееш болката му, да му подадеш ръката си, от която той има нужда. Защото, само когато си хуманен, ти си половината от лечението или една светлинка в тъмния тунел към края…

За щастие историите с добър край в професията ни са повече! А, именно, това поддържа акушерките вечно млади, топли и добри. Каква по-достойна професия бих могла да избера? Колко по-хуманна? Какво по-хубаво има от това да изричаш думите: “Честито, станахте майка!”?! Какво по-хубаво от това да израждаш всеки ден живота?

Акушерската професия е призвание, това не е просто работа. Това е начин на живот, мироглед, вдъхновение и вътрешно усещане.

В днешно време бих казала, че все още има такива вдъхновители и будители, като известната на всички ни -Райна Княгиня. Фактът за нея, че тя изражда стотици деца, докато е болна от тежка костна туберкулоза и работи без възнаграждение, показва непримиримата женска сила и жертвоготовността на една акушерка. В периода си на обучение аз срещнах моята “Райна Княгиня”, тя не е минало! Има я! Преподава със сърце и душа, тя не дава просто медицински факти, тя заразява с хуманност и доброта. Докато има такива будители, ние, акушерките ще пребъдем! Аз избрах!

Автора: Анжела Ивайлова Алексиева,

гр. Пловдив

Трети курс  специалност „Акушерка“, Медицински университет – Пловдив

Защо избрах да бъда акушерка

Да си акушерка не е само да бъдеш част от святото дело на раждането, но и да бъдеш връзката между майката и нейната рожба. Онази връзка, която е важна и неизменима част в нашето дело, посрещайки новия живот. От ръцете на акушерката зависи пътят, през който семейството поема, включваща вече и новия малък член!

Никога няма да забравя като бях студентка по „Акушерство“ първия път, на който присъствах на раждане – аз бях първи курс, тя се появи в 11:03 и нейното име бе Тея, което на гръцки означава „дар от Бог“. Усмивката на майката бе толкова красива, истинска, допълнена от сълзи на радост. Акушерката пое в ръцете си новия живот. Тя клампира пъпната връв и първа осъществи първите грижи на новороденото, преди то да бъде връчено на майка си. С други думи, акушерката участва в магията на майката природа. Тогава осъзнах, че направих правилния избор – да стана и аз акушерка. Исках и аз да съм част от тази магия. През цялото време наблюдавах какво прави акушерката и нещото, което ми привлече вниманието бе, че тя и за миг не „свали“ усмивката, която дори под медицинската маска  се открояваше. Очите й грейваха от щастие – беше толкова истинско изживяване! От всичките тези емоции по време на раждане, най- великолепният за мен момент е, когато акушерката казва на майката и на семейството: „Честита ви рожба!“ – този момент и до ден днешен ме кара да настръхвам, защото тогава осъзнавам, че моето дело като акушерка е приключило успешно и ме чака нова мисия – да осъществиш близостта между майката и нейното новородено по време на кърмене.

По време на студентските години никога няма да забравя защо нашите преподаватели са ни карали да бъдем с бели екипи – бялото е символ на чистото, на прераждането, на пробуждането. Както аз обичам да казвам: „Жената носи един път бяло в живота си, а именно на нейната сватба. Ние, акушерките, носим всеки ден бяло, защото при нас всеки ден е празник, посрещайки новороденото и чуването на неговия първи плач, който звучи като камбанки, биещи от радост“.

Мили студенти по „Акушерство“! Вие сте направили правилния избор да поемете по пътя на акушерството. Не е случайност, че дори майката на Хипократ е била акушерка. Тя е решила да посвети цялото си внимание и грижи в най-важния период на една жена, а именно това да превърне жената в майка! Също не е случайност, че жената, която е ушила трибагреника на Република България – Райна Княгиня, е била първата акушерка в нашата страна. Въпреки трудностите на онези времена, тя не е спряла нито за миг да разпространява делото си на акушерка. Мили момичета, бъдете като нея – силни, амбициозни, борбени и всеотдайни в работата си. Нито за миг не се съмнявайте в избора си. Вие сте отредени да разпространите делото на акушерството. Ще срещнете трудности, но знайте, че с всяко превъзмогване на дадена трудност, вие ще сте с една крачка напред и нагоре към успеха. Нашата сила е в нашите ръце – ръце, които ще поемат новия живот. Един нов живот, който ще чака от вас да му подадете ръка, за да се бори с предизвикателствата на живота. А аз, която вече знае що е това „акушерство“, ви пожелавам никога да не се отказвате и да не излизате от пътя на вашата цел – да станете добри и всеотдайни акушерки, защото да си част от голямото чудо на майката природа, а именно раждането, не носи само удовлетворение, но и призвание!

Автор: Анна-Мария Перули

Град: Пловдив, Професия: Акушерка, УМБАЛ „Пълмед“ ООД

МУ-Пловдив, спец. „Акушерка“