Когато говорим за акушерката, всички сме свикнали да говорим за нея като част от персонала в болницата.

Но акушерката на всички континенти Европа, Азия, Америка, Австралия, Африка е важно звено още от самото началото на бременността.

Много малко са страните, в това число и България, където акушерката е поставена в ролята на изпълнител и асистент на лекаря.

Самото име АКУШЕРКА в превод от различни езици дава информация за това коя е акушерката и каква е нейната роля по време на бременността, раждането и след това. В превод от английски означава „заедно с жената“, от френски „мъдрата жена“, от немски “жената, която хваща бебето“.И като членове на голямото Европейско семейство нашата цел  е акушерката  да заеме своето достойно място като специалист, който съпровожда жената във всички периоди от живота и.

Какво означава термина „Пренатални грижи“ – това е всичко, което една бременна трябва да получи – наблюдение на бременността, разговори и консултации, свързани с храненето, движение, спорт, секс, работа, психологическа подготовка за раждането, практическа подготовка за среща с бебето и още, и още….

Бременността е нормално физиологично състояние на жената.

При нормално протичаща бременност бременната и нейния партньор трябва да имат правото на избор къде и при кой да се наблюдават – при лекар или акушерка, каквато е световната практика.

Акушерката е добре подготвен специалист в наблюдението на нормална бременност. Тя притежава знания и умения да разграничи нормалното от патологията.

Пренаталната грижа и подготовката на жената и нейният партньор е система от знания и умения, засягащи раждането и отглеждането на новороденото. Има различни подходи, които включват не само практически умения, но и работят за психо-емоционалната нагласа на родителите за нормално протичане

на бременността, раждането и грижите за бебето.

Акушерката трябва да е тази, която да информира и подготви двойката за нормалното раждане, за срещата с бебето, кърменето и последващите грижи.

До 1990 година проследяването на нормално протичаща  бременност се извършваше от акушерка в женска консултация. Освен здравните и клинични показатели, нейно задължение беше и задължителната психопрофилактиката на жената. Основните цели са да се елиминират отрицателните емоции, страха от раждането, изграждането на позитивни емоции и послания свързани с раждането.

Този модел на женска консултация остана в миналото и вече повече от 20 години наблюдението се извършва в 90% само от акушер–гинеколог.

Подготовката на бременната жена и нейния партньор е силно занижена, даже липсваща.

Лекарят е високо квалифициран специалист, чиято отговорност е доброто здраве на майката и бебето, но за психо-емоционалния комфорт на жената никой не полага грижи.

Сформираните училища за родители се опитват да запълнят тази ниша в пренаталните грижи, които не само в Европа, но и в света са в компетенциите на акушерките. За съжаление в България няма действащ регламент за това кой има право да дава медицински съвети и да прави обучения за раждането и грижите за бебето. Бременността, раждането и грижите за новороденото изискват специални знания и умения, които са в компетенциите на акушерката. Некомпетентни съвети, продиктувани от личния опит на непрофесионалисти могат да объркат жените и да доведат до нежелани последици.

За необходимостта от пренатални грижи може да се изтъкнат още много причини, но това, което ще е от най-голяма полза за родителите е, че те могат да опознаят акушерката, да изградят една връзка на доверие, да разчитат на нейните познания и опит.

Така всяко семейство ще може да разчита на акушерката, която ги познава добре, когато се приберат с бебето у дома.

Теоритичните познания помагат на родителите, но е много по-спокойно, когато специалист им потвърди, че се справят добре!

И тук отново достигаме до липсващото звено – акушерката.

Домашният патронаж след изписването на бебето е липсващата последваща грижа за родилката и бебето.

Еднократното посещение от личния педиатър е недостатъчно, за да може родителите да се чувстват спокойни. Преди години направихме една анкета сред жените (бременни и родили) за необходимостта от домашен патронаж, колко на брой посещения  да има и какво най-много ги притеснява в първите седмици след раждането. Отговорите бяха много показателни

95% от жените отговориха, че биха се чувствали по-спокойни, ако в рамките на първите 20 дни има поне 3 домашни посещения от акушерка, за да се  намали стреса от проблеми с  кърменето, къпането, хигиената за пъпче, тоалета и други особености на новороденото.

Домашните посещения са една търсена услуга от родителите. Те са необходимост за спокойствието на цялото семейство. В много страни това е практика и последващите грижи за родилката и бебето в домашни условия намаляват престоя на майката и бебето в болницата при нормално раждане, намалява стреса и води до едно успешно кърмене, дава спокойствието, че при необходимост може да се консултира със специалист в тази област. Защото не бива да забравяме, че доброто физическо и емоционално състояние на майката рефлектира и върху състоянието на бебето. Умората, притесненията и страховете  могат да отключат послеродова депресия, да намалят кърмата, да се отразят на взаимотношенията в семейството.

Но къде да потърсят акушерка, ако по време на бременността не са имали контакт с нея? Защото

съвременната женска консултация не предоставя подобна услуга –наблюдение от акушерка на нормална бременност с възможност за пренатални грижи и последващ домашен патронаж.

Време е да се променят законовите разпоредби и българската акушерка да застане редом до жената по време на бременността, раждането и след това!