Терминът „активно водене на раждането” датира от 1969 година и принадлежи на Kieron O’Driscoll. През 1986 година излиза неговата книга „Опитът на Дъблин” в която той обосновава своята концепция и бързо намира голям брой съмишленици.
Активната намеса според този подход започва само в случаите на поява на отклонения от нормалния ход на раждането, т.е. не се прилага поголовно!!! Обект на третиране са предимно първораждащи жени и целта е те да родят в рамките на 12 часа здраво дете.
O’Driscoll прилага опростена партограма за водене на раждането:
- Продължителността на раждането се преценява от момента на хоспитализацията (тъй като раждащите постъпват с различна степен на разширение на шийката).
- Разкъсването на околоплодния мехур е задължителна процедура;
- Ако до един час след това не настъпи спонтанна родова дейност се включва система с окситоцин. Дозата е 6 mUI/min, като тя се увеличава всеки 15 мин до максимално 40 mUI/min. Целта е раждането да завърши в продължение на 8 часа от началото на хоспитализацията.
- Предоставя се възможност раждащата да заема позиция, която предпочита. Констатацията че „заковаването на легло, и то в гръбно положение както през първия, така и през втория период на раждането не е физиологично” е направена още през 1984 година.
- В напредналите страни се отдава значение на психологичната подкрепа на близките на раждащата и особено на съпруга. Затова се насърчава присъствието им по време на раждането.
- Подчертава се необходимостта от личен контакт с лично „обслужване” от една точно определена акушерка, а не „колективно”.
- Въздържане от лекарска намеса без документирана необходимост.
- Непрекъснатото мониториране на плода няма съществени предимства пред „прекъснатото”.
- Обстановката в родилната зала трябва да е спокойна, подобна на домашната.
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази теза за активно водене на раждането не трябва да се бърка с идеята за активно раждане, представена в България от пациентската организация „Естествено”.
Идеята на O’Driskoll се отнася за медицинските аспекти на родовия процес и изхожда от схващането, че раждащата жена е пациент. Тя почива върху дългогодишни научни изследвания и заключения с помощта на методите на медицинската експериментална наука и статистика.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА АКТИВНОТО РАЖДАНЕ
- Пренатално обучение (пренатални курсове);
- Активно наблюдение върху хода на раждането;
- Ранна диагноза на евентуалните отклонения от нормалния ход на раждането от добре обучена акушерка;
- Вагинални прегледи през 3 часа, а след това през 2 часа за определяне напредъка на родовия процес;
- Амниотомия – 1 час след приемането в родилна зала;
- Жени с лъжлива родова дейност се връщат вкъщи до началото на регулярни маточни контракции;
- Ако раждането не напредва с 1 см за 1 час дозата на окситоцина се увеличава;
- Персонална психологическа подкрепа за всяка жена;
- Либерално използване на епидурална упойка;
- Един и същ обслужващ персонал от началото до края на раждането;
ЗАБЕЛЕЖКА: Активното управление на раждането няма за цел намаляване на оперативните раждания!
При ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО трябва да се спазват следните правила:
І. Показания.
- Да се предлага след 41 г.с.
- При жени с диабет преди термин
- При RVO преди 37 г.с., тъй като има опасност от инфекция.
- При състояния свързани с хипертония и прееклампсия
- При планиране на раждането от гледна точка на плода напр. когато се налага сърдечна операция.
ІІ. Преди индукцията
- Да се определи положението на плода
- Да се определи количеството на околоплодната течност
- Да се проследи тонуса на матката
- Зрелостта на маточната шийка трябва да е над 8 по Bishop
ІІІ. Абсолютни контраиндикации
- Placenta praevia
- Situs transversus/obliquus на плода
- Пелвио-фетална диспропорция
- Маточна шийка, оценена с по-малко от 4 по Bishop
ІV. Подготовка
- Процедурата се обсъжда с майката, като се предоставя пълна и достъпна информация. Тя трябва да потвърди съгласието си в писмен вид.
- Да се направи оценка на състоянието на плода
- Индукцията да се обсъди с медицинския екип, които ще вземе участие в нея.
МЕТОДИТЕ ЗА ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО СА
- АМНИОТОМИЯ
- ПРОСТАГЛАНДИНОВА СТИМУЛАЦИЯ
- ОКСИТОЦИНОВА ИНФУЗИЯ. Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал Велико Търново451
Comments are closed.