Абортът по желание е следствие от непланирана бременност.
Факторите, които най-често водят до тази бременност са недостатъчни знания за сексуалното общуване, липса на съвети в областта на семейното планиране, неуспех на контрацептивния метод, лоша комуникация между партньорите, принуда или сексуално насилие.

При консултиране на жени преди предприемането на процедура по прекъсване на бременността трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

1. Реакция към нежелана бременност – когато жената открие, че е бременна я обземат смесени чувства – изненада; радост, че може да има деца; страх от аномалии на плода; страх от раждането; щастливо очакване да стане майка и понякога притеснения за възможните последствия – социални, икономически или емоционални.
Много от непланираните бременности са приети добре, въпреки началните дни на безпокойство и несигурност.

Някои жени, които не желаят в този момент да имат дете, разбират след известно време, че биха могли да се грижат за него.

Други са особено неспокойни, защото това нарушава дългосрочните им планове или защото са наясно, че нямат физически и емоционални сили за да бъдат добри майки.

Някои жени се чувстват задължени да износят бременността, защото приемат, че абортът е убийство. Решението за прекъсване на непланираната бременност обикновено е трудно и е свързано с чувство на вина, срам, колебание и страх.

Акушерката, която ще консултира пациентката трябва да е наясно с чувствата на жената и в никакъв случай да не налага собственото си мнение и отношение към съдбата й. Решението се взема единствено от жената и нейния партньор.

2. Варианти на избор за жени с нежелана бременност.
Повечето жени с нежелана бременност имат готово решение за изхода на бременността още преди да се консултират със здравен специалист. Малка част не знаят какво да правят, не са достатъчно информирани и се колебаят.

Акушерката трябва да обсъди с пациентката всички варианти за изхода на бременността:

• износване на бременността и запазване на детето;
• износване на бременността и даване на детето за осиновяване;
• законен аборт.

Жени, които се чувстват виновни за лошия контрол върху сексуалното си поведение и вярват, че абортът е грешно решение има вероятност да износят бременността дори ако това затруднява тях и семейството им.

Това се определя от взаимоотношенията на бременната с партньора и от подкрепата, която тя очаква да получи от близките си. Самотните млади жени, които износват бременността понякога биват отхвърляни от семействата, затова помощта, която трябва да им бъде оказана е от голямo значение. Това предполага вероятност детето да бъде оставено за осиновяване.

Много жени планират това, но след раждането променят своето решение поради емоционалната близост и привързаност, която се развива в хода на бременността.

Обикновено жените, които дават децата си за осиновяване, биха направили аборт, ако не считаха това за голям грях или голяма грешка.

В някои случаи алтернативата е раждане на детето и оставяне за осиновяване, защото жените (предимно много млади) са установили много късно бременността и не могат да направят законен и безопасен аборт.

Акушерката не би трябвало да представя осиновяването като най-лесната алтернатива, тъй като емоционалните последици за жената често са много по-тежки, отколкото аборта.

Тези, които решават да оставят детето си за осиновяване трябва да са запознати със съответното законодателство докато са още бременни. Медицинските специалисти са длъжни да се съобразят с желанието на пациентката и да бъдат изключително дискретни.

В нашата страна законът позволява извършване на аборт по пожелание на жената в рамките на първите 12 седмици от бременността (Наредба № 2 за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (обн.,дв,бр.12 от 9 февруари 1990 г.; изм. и доп.,бр.89 от 31 октомври 2000 г.).

Според тази наредба абортът по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако:

• Срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици;
• Няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й.

Когато жената заяви своето желание

• личният (семеен) лекар или специалист акушер- гинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ (по неин избор) установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания за извършване на аборта;
• осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота.

Абортът по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение.

Аборт по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог при осигурено местно или общо обезболяване.

3. Запознаване с манипулацията и нейните последици.

На жената трябва да бъдат обяснени по подходящ начин в какво се състои манипулацията и какви са евентуалните последици от аборта.

Предимства и недостатъци на методите за извършване на аборт през първия триместър:

На пациентката трябва да бъдат обяснени и рисковете и последиците от възникване на инфекция. Дори когато шийката и влагалището изглеждат нормални и жената няма оплаквания, в цервикалната слуз може да има полово предавани микроорганизми.
Профилактичната употреба на антибиотици намалява риска от следабортна инфекция.

Травматизмът на маточната шийка е усложнение на дилатацията и се получава най-често при използване на метални дилататори.
Този травматизъм може да доведе до истмико-цервикална инсуфициенция при последваща желана бременност. Шийката бива лацерирана най-често при аборти след 10 г.с.

Късните последици от аборта могат да бъдат: безплодие, повишен риск от хабитуални аборти, резус-изоимунизация и психически дистрес.

ПОСТАБОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ

След аборта на жената трябва да се даде информация за възстановителния период и възможните странични ефекти, при които трябва да се търси лекарска помощ. Добре е да се предостави листовка с информация.

Пациентката трябва да знае, че кървенето след аборт намалява бавно, а кръвенистото течение може да продължи до 15 дни.

Може да има лека болка в долната част на корема през първите няколко часа.

Появата на редовна менструация трябва да се очаква след 28-42 дни след аборта. Контролният преглед трябва да се извърши 14 дни след манипулацията.
Информация, която трябва да се даде на жената след аборт

•  Каква е обичайната кръвозагуба
•  Необходимостта от избягване на сексуален контакт до спиране на кървенето
•  Риск от забременяване още на 7-мия ден след аборта
•  Кои са симптомите на евентуална инфекция, как и къде да получи медицинска помощ в случай на нужда
•  Какви средства трябва да използва, за да се предпази от нова нежелана бременност
•  Кога трябва да отиде на контролен преглед
•  Да се насрочи среща с акушерката, с която да обсъди всички въпроси, които биха възникнали във връзка със сексуалното и репродуктивно здраве на жената.