Мотиви за създаване на самостоятелна съсловна организация

 Алианс на българските акушерки е сдружение, регистрирано по  ЗЮЛНЦ в Република България, с решение на СГС ф.д. 106/07.03.2012 г. и е пълноправен член  и равностоен партньор в международната акушерска общност.

1. Като членове на ЕМА / Европейската акушерска асоциация/ и IСM / Международната конфедерация на акушерките/ българските акушерки са подкрепени да следват световния опит в областта на акушерските услуги и обучение, което БАПЗГ няма ресурс и мотивация да координира.

Какво налага промяната:

– ниското ниво на грижа в посока „Майчино и детско здравеопазване“,

– липсата  на първична акушерка доболнична помощ с цел превенция,

– липсата  на пренатална  и постнатална грижа за бременната и родилката,

– липсата  на правилно функциониращ модел на акушерска грижа в България,

Причини:

• Липса на акушерски стандарт отговарящ на европейските стандарти и самостоятелна регулация на акушрската професия.
• Обезличаване на акушерската професия поради ограничения във възможностите за практика и за кариерно развитие.
• Драстичен спад на броя на работещите акушерки в страната и завишаване на средната им възраст в посока към пенсионна.
• Конфликт в признаване на професионалните квалификации и невъзможност за „надграждащо обучение“.
• Следдипломното обучение е в специализации, които не са свързани с акушерската практика като „болнична хигиена“, превързочна техника“, „първични здравни грижи“ и други.
• Липса на научна дейност и проучвания извън обучителните програми, и обмяна на информация за международните постижения в акушерството.
• Защита на квалификационните нива според кредитните точки събрани от следдипломното обучение и изпълнение на задължнията на работодателите сключили Националния рамков договор в здравеопазването
• Липса на съсловна организация, която да координира, контролира и защитава правата на акушерките.
• Липсата на съсловна организация води до невъзможност да се осъществява самоконтрол в рамките на професията по отношение на професионалната етика и добра медицинска практика.

2. Във връзка със спецификата на акушерската професия и необходимостта от адекватна политика за развитието на акушерството в България според Директивите на Европейския съюз, създаването на самостоятелна съсловна организация е необходимост за професията „акушерка“ . Директивите регламентират препоръки към държавите членки на ЕС, относно условията за признаване на дипломи, сертификати и други свидетелства за квалификация, както и за учебните програми, по които да се обучават акушерките.
3. Конфликт съществува и в признаването на образователната компетентност на акушерките завършили полувисше образование с квалификационна степен „специалист по акушерство“, което не е равнопоставено с образователна степен „бакалавър“. Във всички държави от Европейския съюз съществува законово регламентирана организация, която да организира придобитите образователни нива и степени, специализации, квалификации и да координира непрекъснато„надграждащо обучение“ по акушерство. В България степен „магистър“ е в специалност „Управление на здравни грижи“ което не касае надграждане в акушерската практика.

4.Регламентирането със закон създаване на единна съсловна организация ще подпомогне въвеждането на правилно функциониращ модел на акушерска грижа в България, както е заложено в Европейските директиви, с които българското законодетелство е поело ангажимент да се съобрази.

5.Според  Директивите на Европейския съюз акушерките са професионалисти, които имат право на самостоятелна практика за всички дейности в тяхната компетенция. Това включва наблюдение и подкрепа на бременност, асистиране на раждане, грижа след раждането за майката и бебето.Необходима е промяна в чл.2 в ЗЛЗ и по-конкретно създаване на възможност за осъществяване на специални акушерски грижи. Към лечебните заведения за извънболнична помощ, регламентирани в чл.8, ал. 1, от ЗЛЗ да бъдет включени амбулатории за оказване на акушерски грижи.

Всички изложени по-горе проблеми и насоки не могат да се реализират от съсловна организация обединяваща различни по професии медицински специалисти.

Възможността да бъдет поставени проблемите на акушерките на Общото събрание на БАПЗГ е незначителна, защото представителността на акушерките в него е 1/20, което на фона на хилядите медицински сестри, 3500 бр. акушерки в България нямат реална възможност за участие и вземане на решения. По този начин представители на малки съсловни организации като тези на фелдшерите, рехабилитаторите, клиничните лаборанти, рентгеновите  лаборанти и др. нямат представителност в общата организация.

Обединението в БАПЗГ  обезличава професиите. Медицинска професия „професионалист по здравни грижи“ в световен  мащаб е неразпознаваема.

Нашата професия е „акушерка“ и като такива все повече млади хора напускат България.

Нека заедно да спрем този порочен кръг на загуба на специалисти, професионализъм и достойнство.

С уважение: Павлина Герина

 Председател на Алианс на българските акушерки

 13.09.2018 г.

/