Сексуални дисфункции. Медицински проблеми на половия живот

Разстройствата и отклоненията в половата сфера имат особености, които ги различават от останалите болестни състояния на организма.
Най-характерната особеност на половата дейност е нейната париалност –обстоятелството, че тя винаги се осъществява от двама души, от половата двойка.

Като запазва своята главна репродуктивна (прокреативна) функция, половата дейност при човека придобива нова, специфична човешка комуникативно-емоционална (рекреативна) функция.

Сексуалната дейност може да бъде разстроена както по отношение на прокреативната функция – прокреативни полови разстройства (стерилитет, инфертилитет), така и по отношение на рекреативната функция – рекреативни полови разстройства.

Обобщено разстройствата на половата дейност биват:

А. Полови аномалии – аномалии в половото развитие:
 1. Интерсексуални състояния – причиняват се от аномалии при изграждане на соматичния пол (генетични, гонадни, хормонални, генитални).

 2. Отклонение в половото поведение:

• Транссексуални състояния – разстройства на половия идентитет, които се причиняват от аномалии при развитието на половото диференциране на нервно-церебралния пол;
• Девиантни (парафилни) състояния – предизвикват се от аномалии при изграждане на психичния пол;

Б. Полови разстройства – разстройства в половите функции.
Прокреативни полови разстройства – разстройства в репродуктивната функция: стерилитет и инфертилитет
Рекреативни (копулативни) полови разстройства – разстройства в комуникативно-емоционалната функция.

В последната десета ревизия на международната класификация на болестите (МКБ -10, 1993) половите разстройства и отклоненията в половото поведение са включени в Глава V- Психични и поведенчески разстройства, в категориите кодирани с F00-F99.

Копулативните полови разстройства биват 3 вида.
І. Ситуационни полови разстройства – възникват и съществуват при определение, патогенно действащи ситуации, извън които половата дейност е напълно нормална.

Първични полови разстройства, париопатии; при тях разстройство възниква психогенно първично във взаимоотношението на двойката, която се уврежда отвътре, ендопариално. Наблюдава се при напълно нормално развити, физически и психически здрави лица в зряла възраст.

Те могат да бъдат:

• Физиологични полови реакции. Това естествено, а не болестно реагиране на личността спрямо фактори, които стимулират или подтискат дейността. Физиологична полова стимулация се наблюдава при при еротично активиращо влияние на околната среда (проста психогенна стимуация), при дълготрайна полова абстиненция (абстинентна хиперсексуалност).
• Психични полови реакции. Те биват диспареунии – разстройства поради несъгласуване на половото взаимодействие на двамата в осъществяване на половото общуване, най-често поради лоша техника на сношението. Тук спадат и случаите с извънредно голямо несъответствие на гениталиите.
  Дисгамии се наричат несъгласуване на половите взаимоотношения в двойката поради несъответствие между личностите на двамата партньори, липса на еротичен резонанс и взаимно влечение.Вторични полови разстройства, сексопатии; при тях патогенно действащите фактори са извън взаимоoтношенията и независимо от тях, екзопариално. Става дума за предварително настъпила телесна или психична промяна на един от двамата партньори.

Сексопатиите биват:

• Полови промени, свързани с нормални възрастови преходи; при юношите се наблюдава хиперсексуалност, при млади жени може да има физиологична фригидност. Инволутивната възраст и особено старостта много често се съпровожда от постепенна загуба на половите възможности, по-ярко изразени при мъжете.
• Полови разстройства, свързани с аномалии в половото развитие; тук се включват полови разстройства, които често съпровождат интерсексуалните, трансексуалните и девиантните състояния.
• Полови разстройства, свързани със заболявания или аномалии в развитието на индивида. Това е основната и най-голяма група от сексопатиите. Тук влизат ендокринни заболявания, тумори, съдови, психични, общосоматични болести; интоксикации (алкохолизъм, никотинизъм, наркозависимост); преумора и стрес.
  Лъжливи полови разстройства: В действителност липсва полово разстройство, но общуването се преценява субективно от единия или от двамата партньори неоснователно като смутено.ІІ. Психогенно фиксиране на половото разстройство. Претърпяването на полов неуспех дори когато причината явно е във външни фактори се преживява крайно неприятно, уронващо престижа на личността, поради което се превръща в сериозна продължителна психотравма.

Моносимптомна системна невроза – „страхова невроза”, „невроза на очакване” – тревогата и страхът от неуспех подтискат половите рефлекси и стават причина разстройството да персистира и когато породилата го ситуация отдавна не съществува.

ІІІ. Психогенно генерализиране на половото разстройство.
Полисимптомна системна невроза; невротичния процес нараства по интензивност и екстензивност, като обхваща и други звена, без да излиза от половата сфера.

Вторична обща невроза; когато невротичният процес продължава да се развива и към проявите на системната невроза се прибавят общоневротични белези: нарушения на съня, раздразнителност, главоболие, подтиснато настроение и други неврологични оплаквания.

Вторична реактивна (психогенна) психоза. Наблюдава се сравнително рядко, при извънредно дълбока психотравма и неустойчивост на нервната система. Клиничната картина е различна, но най-чести са депресивните и депресивно-ажитираните състояния. При много тежки състояния може да се стигне до самоубийство.

Клинична картина.
Количествената промяна може да засегне различни компоненти на копулативния процес. Те биват с повишена или намалена сексуалност.

1. Повишена сексуалност – хиперсексуалност:

• Повишено либидо,
• Усилена ерекция и усилена лубрикация;
• Ускорена еякулация, усилен оргазъм;
• Парадоксално проявена сексуалност;

2. Намалена или липсваща сексуалност – хипосексуалност и асексуалност:

• Намалено либидо,
• Отслабена или липсваща ерекция и/или лубрикация,
• Забавена или липсваща еякулация,
• Намален или липсващ оргазъм,
• Възрастова полова непълноценност.

Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал гр. Велико Търново