Историята на човечеството е тясно свързана и с история на акушерството. Векове наред с раждането са се занимавали самоуки
акушерки ,,баби”, които са претърпяли и много страдания, гонения, изгаряния на клада, когато раждането е било с лош край. Обвинявани са
във вещерство. Въпреки, че в много ситуации са помагали, това не е облекчавало съдбите им.
 Хипократ дава оскъдни сведения за обучение на акушерки още в V-ти век п.н.е. По времето на император Траян също има
описание на професията и дори описана ,,длъжностна характеристика от известен тогава императорски лекар, Сараниус.
  През 16-ти и 17-ти век в Англия и Холандия се правят опити за обучение на акушерки, както и за правила за работа.
  Но същинското обучение и дипломиране на акушерки, започва в Англия през втората половина на 19-ти век-1869 година.
  През 1872 година са се появили първите 6 дипломирани акушерки от основаното по това време Лондонско общество на акушерките, което дори прави своя статистика относно детската смъртност на острова. Постепенно се утвърждава Европейска акушерска школа.
   Каква е ситуацията у нас?
До Освобождението не може да се говори за акушерска грижа и за обучение на акушерки.
Раждането е било в ръцете на ,,баби”, които са се ползвали с голямо уважение сред народа. Занаята ,,бабуване” се е предавал в семейството на поколенията. Така възниква и празника ,,Бабинден” . Тези жени са владеели умения за водене на раждането, прийоми за корекция на предлежанието на плода, приготвяли са и билкови отвари за обезболяване и сила на раждащата жена.
  Богомилите са имали много отговорно отношение към майчинството и отглеждането на децата и в забранени ръкописи на Йеремия се описват болести на родилката и новородените.
   У нас като първа българска акушерка започва да работи Христина Хранова-една от великите български жени, революционерка и
будителка. Родена е в 1851 година в Самоковското село Клисура в многодетно семейство с 18 деца, от които 12 сина и 6 дъщери.
Съратничка на Васил Левски, участничка в подготвяне на Априлското въстание.
     Преоблечена като мъж, тя пренася пощата на революционните комитети по указания на Васил Левски.
    Преоблечена като овчар присъства и на обесването на Дякона. По чудо оцелява в Баташкото клане. Участва и като самарянка в Руско-турската война за освобождение на България.
    Умна и даровита, тя получава стипендия и завършва през 1881 година Акушерски институт към Имперски Университет,,Свети Владимир” в Киев и получава диплома за акушерка. По това време в България се завръща друга велика българска мъченица, първата дипломирана акушерка, Райна Княгина. Но тя се захваща с акушерство след доста години, тъй като работи като учителка и директор на различни гимназии във Велико Търново и София.
   На 15.10.1881 година, веднага след завръщането си от Киев Христина Хранова е назначена за акушерка в София. В спомените си тя пише ,,Аз станах акушерка и като такава, в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота.”
   Тя работи и в Лом, Систра и Варна също като акушерка. Междувременно прекъсва работата си , за да участва във войните.
   Сражавала се е и на Шипка и Шейново и е била ранявана в коляното.
  Голяма част от парите, които получава от заможни жени, тя дарява на бедни семейства и образова сираци.
Като отлична плувкиня, покрай акушерството, полага основите и на Българското водно спасяване през 1900 година във Варна.
Учителят Петър Дънов много пъти се е шегувал с нея, че може да преплува от Варна до Галата, че се сражава смело, но се страхува и ужасява от лечение с пиявици.
   Като първата българска неканена и редовна спасителка, тя спасява 54 давещи се-мъже, жени и деца. Признателните варненци са я наградили с медал, 50 наполеона и са именували улица във Варна с нейното име.   През 1911 година се отпечатва пощенска картичка за Христина Хранова и се отбелязва нейният двоен юбилей-30 години,,непрекъсната”акушерска работа и 60 години възраст.
Достолепна, побеляла, облечена в парадната си опълченска униформа-една от великите героини-мъченици на България.
Личният и живот е нерадостен. Не успява да се омъжи, силна и непокорна, по това време за жена с пушка в ръка това е невъзможно.
Войнишката и куртка, окичена с 6 медала не може да я храни в старините и. Шестима от братята и загиват в Освободителната война при Шипка, Шейново и Стара Загора. Пенсията и е 60 тогавашни лева, колкото струва метър хасе. Така тогавашните управляващи са тачели героите на България. Звучи познато.
 Никога не е мислела за себе си ,,Понеже работих повече от хуманни подбуждения, а не за лични материални облаги, не можах да спестя средства за преживяване.” За нея полагат грижи стари бойни другари и благодарни жени. Напуска този свят на 14.11.1922 година.
 Никой не знае къде е гробът и.