ПРОФЕСИЯ ,,АКУШЕРКА” И НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ


акушерки ,,баби”, които са претърпяли и много страдания, гонения, изгаряния на клада, когато раждането е било с лош край. Обвинявани са
във вещерство. Въпреки, че в много ситуации са помагали, това не е облекчавало съдбите им.
Хипократ дава оскъдни сведения за обучение на акушерки още в V-ти век п.н.е. По времето на император Траян също има
описание на професията и дори описана ,,длъжностна характеристика от известен тогава императорски лекар, Сараниус.
През 16-ти и 17-ти век в Англия и Холандия се правят опити за обучение на акушерки, както и за правила за работа.
Но същинското обучение и дипломиране на акушерки, започва в Англия през втората половина на 19-ти век-1869 година.
През 1872 година са се появили първите 6 дипломирани акушерки от основаното по това време Лондонско общество на акушерките, което дори прави своя статистика относно детската смъртност на острова. Постепенно се утвърждава Европейска акушерска школа.
Каква е ситуацията у нас?
До Освобождението не може да се говори за акушерска грижа и за обучение на акушерки.
Раждането е било в ръцете на ,,баби”, които са се ползвали с голямо уважение сред народа. Занаята ,,бабуване” се е предавал в семейството на поколенията. Така възниква и празника ,,Бабинден” . Тези жени са владеели умения за водене на раждането, прийоми за корекция на предлежанието на плода, приготвяли са и билкови отвари за обезболяване и сила на раждащата жена.
Богомилите са имали много отговорно отношение към майчинството и отглеждането на децата и в забранени ръкописи на Йеремия се описват болести на родилката и новородените.
У нас като първа българска акушерка започва да работи Христина Хранова-една от великите български жени, революционерка и
будителка. Родена е в 1851 година в Самоковското село Клисура в многодетно семейство с 18 деца, от които 12 сина и 6 дъщери.
Съратничка на Васил Левски, участничка в подготвяне на Априлското въстание.
Преоблечена като мъж, тя пренася пощата на революционните комитети по указания на Васил Левски.
Преоблечена като мъж, тя пренася пощата на революционните комитети по указания на Васил Левски.
Преоблечена като овчар присъства и на обесването на Дякона. По чудо оцелява в Баташкото клане. Участва и като самарянка в Руско-турската война за освобождение на България.
Умна и даровита, тя получава стипендия и завършва през 1881 година Акушерски институт към Имперски Университет,,Свети Владимир” в Киев и получава диплома за акушерка. По това време в България се завръща друга велика българска мъченица, първата дипломирана акушерка, Райна Княгина. Но тя се захваща с акушерство след доста години, тъй като работи като учителка и директор на различни гимназии във Велико Търново и София.
На 15.10.1881 година, веднага след завръщането си от Киев Христина Хранова е назначена за акушерка в София. В спомените си тя пише ,,Аз станах акушерка и като такава, в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота.”
Тя работи и в Лом, Систра и Варна също като акушерка. Междувременно прекъсва работата си , за да участва във войните.
Сражавала се е и на Шипка и Шейново и е била ранявана в коляното.
Голяма част от парите, които получава от заможни жени, тя дарява на бедни семейства и образова сираци.
Като отлична плувкиня, покрай акушерството, полага основите и на Българското водно спасяване през 1900 година във Варна.
Учителят Петър Дънов много пъти се е шегувал с нея, че може да преплува от Варна до Галата, че се сражава смело, но се страхува и ужасява от лечение с пиявици.
Като първата българска неканена и редовна спасителка, тя спасява 54 давещи се-мъже, жени и деца. Признателните варненци са я наградили с медал, 50 наполеона и са именували улица във Варна с нейното име. През 1911 година се отпечатва пощенска картичка за Христина Хранова и се отбелязва нейният двоен юбилей-30 години,,непрекъсната”акушерска работа и 60 години възраст.
Достолепна, побеляла, облечена в парадната си опълченска униформа-една от великите героини-мъченици на България.
Личният и живот е нерадостен. Не успява да се омъжи, силна и непокорна, по това време за жена с пушка в ръка това е невъзможно.
Войнишката и куртка, окичена с 6 медала не може да я храни в старините и. Шестима от братята и загиват в Освободителната война при Шипка, Шейново и Стара Загора. Пенсията и е 60 тогавашни лева, колкото струва метър хасе. Така тогавашните управляващи са тачели героите на България. Звучи познато.
Никога не е мислела за себе си ,,Понеже работих повече от хуманни подбуждения, а не за лични материални облаги, не можах да спестя средства за преживяване.” За нея полагат грижи стари бойни другари и благодарни жени. Напуска този свят на 14.11.1922 година.
Никой не знае къде е гробът и.