Скъпи колеги,

Искам да благодаря на всички, които работиха по организацията на поредната Академия за Акушерки и на всички вас, които по един или друг начин продължавате да държите професията ни жива. Надявам се лекциите и срещите със стари приятели  да са ви заредили с още повече  енергия. И макар всички презентации да бяха много интересни а баба Миче да разказа невероятни истории, онова което ме развълнува най-много беше малкият Кристиян и мама Яна. Най-прекрасната професия, нашата професия, е призвана да се грижи и пази най-великото призвание – майчинството.

Онова което Яна разказа ми направи огромно впечатление: не само защото това беше разказ от първо лице а защото си мисля, че тя изказа страховете, притесненията и надеждите на болшинството от нашите бъдещи майки. Аз лично вярвам, че ако искаме наистина да сме полезни на бъдещото поколение родители трябва да чуем какво иска те и да се научим как да им го дадем. Затова, помолих Яна да ми отговори на няколко въпроса. Имам нейното и на Кристиян съгласие да споделя нашият разговор.

Яна, благодаря ти от името на всички колеги, че пое ангажимента да дойдеш  на Академията.  От опит знам, че първите месеци от майчинството са и най-трудните. Какво те накара да поемеш и този ангажимент?

Благодарността към моята акушерка- Донка Вълчева и вината, която изпитвах към цялата гилдия, че не съм си давала сметка, колко важна част от раждането, а и от периода след това са акушерките. Когато се срещнах с моята дула, която остана и моя приятелка в последствие, тя каза “Като те гледам, ще видиш, че майчинството и това да помагаш на бъдещи майки, ще ти стане мисия.” Тогава ми се струваше малко нереално това твърдение, но явно е имала право. В този ред на мисли, наистина и една майка дори да се почувства по – сигурна в изборите, които прави, във връзка с целият процес – от бременността до раждането и в последствие, с отглеждането на своето бебе, ще бъде чудесно.

Първа бременност, първо раждане. Как точно си представяше всичко това?

В началото представата ми за бременността беше малко по-различна. По-скоро бях приятно изненадана в по-голямата част от времето. В моя случай се информирах много от форуми, но предимно не в български сайтове.  Открих и книгата на доктор Сиърс и фамилия за отглеждане на бебето до 2 години. Бих я препоръчала на всички бъдещи и настоящи родители, всеки ред от нея си струва. Това са хора с много богата практика, но за съжаление в България все още малко поизоставаме с информацията в това направление, затова я препоръчвам на тези, които биха искали да получат наистина стойностна информация за самото раждане и отглеждането на бебе.

Как в действителност протече твоята бременност?

Бих казала, че имах една чудесна бременност. Без особени премеждия, нито нервни или емоционални проблеми. Към 7 месец единствено шийката на матката беше започнала да се скъсява малко повече, но аз доста се движех и шофирах, и може би това беше причината. Всичко вървеше общо взето нормално. Нито имах някакъв особен апетит, противно на легендите, които бях чула, дори не бях и много гладна в повечето случай. Общо взето не промених много ежедневието си.

По време на Академията спомена, че си се свързали с акушерка чак към края на бременността, защо и как стана така?

За съжаление на се свързах предварително, а когато отидох за самото раждане. На смяна беше моята акушерка, с която се запознах тогава, за огромно мое щастие. Жената се беше върнала от Англия, където е практикувала 17 години и беше на работа в тази болница едва от седмица. Когато разбра как искам да родя ме успокои, че всичко ще бъде наред и има опит с такива раждания. Вярвайте ми, това за мен си беше чиста намеса на съдбата.

Ако имаше възможността, сега гледайки назад, как би организирала  проследяването на бременност си?

Ами първо, щях да разредя малко прегледите при лекар, тъй като посещавах и моя гинеколог а по негова препоръка и паралелно лекарят, тъй като бях избрала за раждането. Не си давах сметка обаче, че когато бременността следва своя нормален физиологичен ход, без патология, не е необходимо да избираш високо квалифициран лекар, който е отдаден ужасно много на работата си и няма повече от 5 минути за диалог с теб. Бих се свързала много по-рано с дулата ми (използвах дула за раждането), а не чак в 8 месец. Определено бих потърсила и посещавала акушерка, за да си говоря с нея за всички детайли по бременността и притесненията ми свързани с раждането и не само. Тъй като акушерките наистина наблюдават целият процес на раждане, биха били много по-полезни на жените през бременността от лекарите, като последните би следвало да се посещават само няколко пъти, най – вече ако има проблем. Вярно е, че има вече много източници на информация, но на страха, както се казва, очите са големи, а в последните месеци наистина си има доза притеснение и тогава акушерките биха изиграли много добра роля в подготовката за раждането, а и в информацията през различните етапи на бременността, през които преминава бъдещата майка. Някак си обаче  това остава малко в страни и здравната ни система тук има ужасно много пропуски в тази насока.

Тогава какво според теб би било полезно за здравната система или какво би препоръчала на болничните заведения по отношение на акушерките и тяхната роля в грижата за младото семейство?

Трябва да се замислят колко много акушерската практика ще улесни реално, както бъдещите майки, така и лекарската работа.  Вече осезаемо започна да се усеща липсата на истински подготвени кадри в сферата на майчиното здравеопазване. Ако се прояви малко далновидност и в България след не много време ерата на секциото ще отмине, както става в останалия цивилизован свят. Тогава болниците просто ще изостанат от нуждите на пазара и необходимостта от този вид услуги, а ще се увеличи нуждата от добре обучени акушерки.

Яна имаме ли нужда от този изчезващ вид акушерката?

Със сигурност има много голяма нужда от акушерки. Предполагам много скоро пазарът, ако мога така да се изразя, ще наложи те да се върнат обратно, на полагащото им се място в медицинската практика, свързана с майчиното и детско здраве. Както сте забелязали, в България новостите, или добре забравените стари неща се завръщат с около десетилетие закъснение. Ако вземем за пример раждането: не е нормално едно физиологично раждане днес, без патология и не дирижирано, да се превръща в събитие докато в същото време повече от половината деца в страната да се раждат със секцио и това да се счита за нормална практика. Тази тенденция според мен е наложена именно поради необходимостта от баланс при лекарите, за да успеят да се справят с множеството пациентки, за които се налага да вършат и акушерската работа. Дори в самият родилен процес е много по – лесно да оперирате една пациентка за 45 минути, вместо да изчакате раждане, което може да продължи и 20 часа. Още повече, ако за един лекар раждането на една жена е поредното за деня, за нея това се случва само веднъж или няколко пъти в живота, а акушерката е тази, която може да отдели наистина малко повече време на това събитие, така че да можете да го запомните като наистина едно прекрасно преживяване.

Какво беше за теб акушерката в три думи?

Спокойствие, баланс, помощник.

И последно, твоето послание към нас акушерките?

Не се отказвайте от битката за самостоятелна акушерска практика. Ще помогнете на бъдещите майки изключително много, а и на лекарите също – ще могат лесно и ефективно да вършат тяхната работата, без да изземват акушерски функции, които обикновено не могат да изпълнят толкова добре, а в същото време могат да свършат много по- полезна работа с пациентите що се отнася до патология и хирургия.

Беше невероятно удоволствие да разговарям с тази интелигентна млада българска майка. А колко често чуваме че младите жени не знаят какво искат…

Яна благодаря!

За съжаление не мога да поместя цялото интервю но искрено се надявам думите на Яна и чаровната усмивка на Кристиян да стигнат до всички нас.

Гергана Николова