Гергана Бенчева

Тема: ” Профилактика на професионалното изгаряне в акушерството.”

Магистър по психология. Сертифициран позитивен психотерапевт и сертифициран позитивен детски психотерапевт към WAPP (Световната асоциация по позитивна психодинамична и транскултурална  психотерапия, Германия)

Член на WAPP, Член на ДППБ (Дружество по позитивна психотерапия в България), Член на БАП – Българска асоциация по психотерапия

Психологично консултиране и психотерапия за възрастни:
  • Житейски кризи
  • Преживяване на загуба, развод
  • Трудности при забременяване
  • Пренатална и следродилна депресия
  • Тревожно-депресивни състояния
  • Страхове, фобии и панически атаки
  • Зависимости
  • Самооценка и смисъл на живота
Психологично консултиране и психотерапия за деца:
  • Детски страхове и тревожност
  • Агресивно поведение
  • Конфликти между родители – деца
  • Детски възрастови кризи
  • Трудни взаимоотношения с връстници и приятели
  • Дезадаптация и училищен тормоз
  • Преживяване на загуба/развод

 

Адрес на частната практика:

Пловдив, ул. “Капитан Райчо” 95, тел. 0878654188; e-mail: gerybencheva@gmail.com

Работи и със страдащи от депресия, биполярно-афективно разстройство, алкохолна зависимост и други психични заболявания пациенти в Клиника по психиатрия в УМБАЛ “Свети Георги” Пловдив

Резюме по темата:

Профилактика на професионалното изгаряне в акушерството

Как да съхранявам и отстоявам себе си като професионалист /на работното си място/  без да трупам вина и да съм застрашен от уволнение

Появяването на детето на бял свят – това винаги е трогателен момент, и едновременно с това е свързан със стрес за бебето и майката. Акушерката е най-добре запозната с опасностите, които крие всяко раждане, бидейки портата, през която трябва да премине бебето, за да започне живота си. Акушерката е отговорна за този процес до благополучното му завършване. И нейните отговорности не свършват с това – тя трябва да предаде бебето на майката и да я научи как да се грижи за него – чисто физически, но и емоционално. Към акушерката има огромни очаквания – от  родилката, от бащата, от техните родители и от обществото като цяло.

Главното, което отличава професията на акушерките, е постоянният контакт с жени на прага на своя най-важен изпит пред биологичната им природа – майчинството, където наред с положителните чувства от радостното очакване на бебето, има и много тревога, притеснения, съмнения, а понякога дори и чувство на неприемане, отхвърляне, вина. В този момент младите майки се нуждаят от помощ, емпатия и душевно съпреживяване. Какво се случва при съ-преживяването? Както показва и термина – преживяване на чувства, сходни с тези на събеседника. Това помага не само да разбереш другия човек, но и да му покажеш, че го приемаш и че се намира в безопасност. При това съ-преживяване обаче възниква възможност за психологическа ре-травматизация.  Понякога в това взаимодействие възниква емоционално изтощение – т.нар. burn-out синдром.

От акушерките се очаква и дори изисква да са отдадени на работата си, защото раждането не се съобразява с график, те трябва да бъдат винаги на разположение. Ако това се комбинира със саможертвената готовност да откликваш на чуждите потребности, пренебрегвайки своите нужди, прегарянето ще настъпи още по-бързо.

Работата на аушерките се следи от обществото, което е много чувствително за всеки намек за грешка или дори за не достатъчно добро отношение в акушерската професия. Лесно е да се приеме, че перфекционизмът тук е задължителен и че стремежът “да се спаси всеки от всичко” е част от длъжностната характеристика на акушерката.  Но да се “спаси всеки от всичко” по определение е невъзможно, и следователно води до намаляване на самооценката при несправяне, което води до прегаряне.

Професионалното прегаряне се ускорява/увеличава при наличието и на други негативни обстоятелства – недотатъчно признание, недобро заплащане, лоши условия на труд, преумора и др.

По-нататък ще разгледаме стадиите на прегарянето и начините за профилактика на burn-out синдрома.