Болката по време на раждане – митове и действителност

Болката по време на раждане – основен страх за всяка жена. Гледали сме поне стотина филма, в които ослепителни блондинки раждат в адски мъки, облени  в пот, и няколко противни бабички наоколо. Но ако отворите който и да е учебник по акушерство и гинекология на главата   “обезболяване на раждането”, ще откриете, че тя винаги започва с

Психологично обезболяване.

Сигурно не си представяте, че до вас през цялото време ще стои психолог, който подобно на шаман повтаря успокоителни мантри над главата ви. Нищо подобно.

Психологичното обезболяване  на раждането е известно още от началото на века и основното  му предимство е, че успехът му зависи от вас. Практикува се  под една или друга форма в целия свят. Но преди да ви разкажа по-подробно, първо ще поговорим за болката.

Болката е феномен на съзнанието. В човешкия организъм  не съществуват специфични рецептори за нея. Болка могат да предизвикат съвсем противоположни по тип външни въздействия стига да са достатъчно интензивни. Например, ако вземете чашата с топъл чай, ще усетите топлина, но ако се залеете с гореща вода, ще почувствате болка. По същия начин, ако докоснете снега, ще усетите студ, но ако краката ви замръзнат, ще почувствате болка. Ако някои  ви подаде ръка, ще усетите докосване, но ако някой ви сграбчи за ръката, ще изпитате болка.

Болката е полезна

Усещането за болка е защитен механизъм, вътрешна аларма, която ни съобщава, че има проблем. В този смисъл тя е полезна и не би трябвало да ни плаши. От какво зависи силата на болката, която изпитваме? Поредно доказателство за психичния характер на болката е фактът, че нейната сила не е пряко свързана със силата на дразненето, което я предизвиква. Доказано е, че едни и същи по сила дразнения при едни и същи обстоятелства предизвикват или не предизвикват болка в различни индивиди. Нещо повече. Едни и същи дразнения предизвикват или  не предизвикват болка при едни и същи обстоятелства при един и същи индивид. Мисля, че това със сигурност сте го изпитвали. Когато отидете на зъболекар, понякога ви боли повече, а понякога по-малко, въпреки че по същество процедурите са едни и същи. Сигурно сте забелязали, че  когато сте нервни, изплашени или притеснени, способността ви да понасяте болка рязко намалява.

Дотук с теориите. Да се върнем на самото раждане. Болката при раждане се предизвиква от разтягането на тъканите под влияние на родовите сили. Тя  е особено силна при интензивните контракции в края  на периода на разкритието. Обективно погледнато, не може да не ви боли изобщо. Но може да ви боли по-малко и това зависи от вас самите. Неизветността и чувството на безпомощност, усещането, че нещата просто се случват и че вие не само че не контролирате ситуацията, но дори не знаете какво точно се случва.

Те ви превръщат в опъната струна, в кълбо нерви, за което всяко докосване  е болезнено. И ако се върнем на теорията за безболезненото раждане  или за психологичното му обезболяване, основното средство за борба с болката е знанието. Колкото повече знаете, по-наясно сте със ситуацията, толкова по-малко ще ви боли.

Знанието е основно средство за борба с болката

Ще можете да се съсредоточите върху конкретния момент, да си представите какво се случва там вътре, ще мислите какво е най-полезно за  вас и за бебето. С една дума ще сте в състояние да изместите доминантата в съзнанието си от това колко много ви боли и колко ви е страх към това какво се  случва и какво можете да направите. Мозъчната кора е разпределена на отделни полета, отговарящи за различни неща.

При едновременното стимулиране на две различни полета, съзнанието възприема информацията от по-активното. Следователно ако едновременно чувствате болка и мислите за това как да дишате правилно и си представяте движенията на диафрагмата нагоре-надолу, има голяма вероятност образът на дихателните движения да заглуши усещанията за болка.

Истината е, че родилната болка съществува, но очевидно тя не е еднаква при всички жени. Някои жени раждат децата си почти без болка и без помощта на лекарства, а други – с големи страдания. Къде се крие тайната и защо е така?

Зима е. В една къщурка на най-бедния квартал в Лондон – Уайдчепел – млада жена е на легло, покрита с чували и вехта черна дреха. В студената нощ млад лекар акушер бърза с велосипеда си, за да й помогне.

С влизането си той бива поразен от спокойната атмосфера, която контрастира с бедността на тази сцена като че ли от роман на Дикенс. “Раждането протече за нормално време. Нямаше нито викове, нито трудности. Всичко като че ли се развиваше по предварителен план. Само с един лек инцидент: опитах се да убедя пациентката да й дам да подиша хлороформ, когато започна изгонването  и главата се подаде. Жената сякаш се засегна от предложението ми и  твърдо отхвърли моята помощ. За първи път в кратката си практика получих отказ на предложение за упойка. Когато си отивах, я попитах защо отказа, а тя стеснително отговори: “Не болеше. Не трябваше, нали, докторе?”

Жените би трябвало да издигнат паметник на родилката от Уайтчепел: като чул нейния толкова простичък въпрос, доктор Рийд потърсил обяснението му. Защо не изпитвала болка? Дълго търсил отговора, до деня, в който, както сам казва: “В моя консервативен и правоверен мозък нещо просветна: най-малко болка изпитват жените, които са най-спокойни. Обаче, казал си той, за да бъде жената спокойна, значи не се страхува.”

Това откритие на д-р Рийд е основата на метода за раждане без страх: жената изпитва болка, защото се страхува. Тя се страхува, защото винаги е чувала да казват, че раждането е болезнено изпитание, защото не знае как нейното бебе девет месеца живее в нея и още по-малко знае как то ще се роди. В крайна сметка колкото е по-нервна, толкова повече се страхува.

Обаче страхът поражда прекомерно напрежение на мускулите. Ония мускули, които би трябвало да бъдат  отпуснати, за да може детето да се роди, се стягат. Това стягане причинява болка. За да се преодолее болката, трябва да се преодолее страхът.

През 1945 година Грентли Дик Рийд публикува книга, която има огромен успех в Англия и по-късно в САЩ, “Раждане без страх”.

След няколко години, на хиляди километри  разстояние, руския лекар д-р Велвовски прави откритие, което допълва това на  д-р Рийд.

Жената страда,  защото тя е подготвяна за болката преди всичко с думи. Не й казват “когато усетите първите контракции”,   а “когато усетите първите болки”. Така че още преди бременността и особено през деветте месеца се създава асоциативна връзка между думата контракция и болка.

За да се разруши в съзнанието на бъдещата майка тази връзка   раждане = болка, трябва преди всичко да я освободим от нейния вековен страх. За целта Велвовски подробно обяснява на бъдещата майка механизма на раждането и препоръчва на близките й да не я плашат. “ С това – твърди той – аз не “приспивам” жената, не й създавам илюзии, напротив, прояснявам съзнанието й.”

След като въздейства върху разума и разрушава пагубните рефлекси, Велвовски въздейства върху тялото, за да изгради полезни рефлекси: упражнява нервите и мускулите, които ще участват в раждането. Цялата тази подготовка представлява психопрофилактичен метод, който днес се използва в целия цивилизован свят.

Психопрофилактичната подготовка е част от акушерския модел на грижа за жената. Съвременните БЪЛГАРСКИ АКУШЕРКИ имат опит и компетенции за подготовка за вашето раждане по този модел.