БОЛКАТА ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ

Болката по време на раждане – митове и действителност
СТРАХЪТ от болката
Страхът от болката по време на раждане

Болката по време на раждане – основен страх за всяка жена. Гледали сме поне стотина филма, в които ослепителни блондинки раждат в адски мъки, облени  в пот, и няколко противни бабички наоколо. Но ако отворите който и да е учебник по акушерство и гинекология на главата   “обезболяване на раждането”, ще откриете, че тя винаги започва с

Психологично обезболяване.

Сигурно не си представяте, че до вас през цялото време ще стои психолог, който подобно на шаман повтаря успокоителни мантри над главата ви. Нищо подобно.

Психологичното обезболяване  на раждането е известно още от началото на века и основното  му предимство е, че успехът му зависи от вас. Практикува се  под една или друга форма в целия свят. Но преди да ви разкажа по-подробно, първо ще поговорим за болката.

Болката по време на раждане
Болката по време на раждане

Болката е феномен на съзнанието. В човешкия организъм  не съществуват специфични рецептори за нея. Болка могат да предизвикат съвсем противоположни по тип външни въздействия стига да са достатъчно интензивни. Например, ако вземете чашата с топъл чай, ще усетите топлина, но ако се залеете с гореща вода, ще почувствате болка. По същия начин, ако докоснете снега, ще усетите студ, но ако краката ви замръзнат, ще почувствате болка. Ако някои  ви подаде ръка, ще усетите докосване, но ако някой ви сграбчи за ръката, ще изпитате болка.

Болката е полезна

Усещането за болка е защитен механизъм, вътрешна аларма, която ни съобщава, че има проблем. В този смисъл тя е полезна и не би трябвало да ни плаши. От какво зависи силата на болката, която изпитваме? Поредно доказателство за психичния характер на болката е фактът, че нейната сила не е пряко свързана със силата на дразненето, което я предизвиква. Доказано е, че едни и същи по сила дразнения при едни и същи обстоятелства предизвикват или не предизвикват болка в различни индивиди. Нещо повече. Едни и същи дразнения предизвикват или  не предизвикват болка при едни и същи обстоятелства при един и същи индивид. Мисля, че това със сигурност сте го изпитвали. Когато отидете на зъболекар, понякога ви боли повече, а понякога по-малко, въпреки че по същество процедурите са едни и същи. Сигурно сте забелязали, че  когато сте нервни, изплашени или притеснени, способността ви да понасяте болка рязко намалява.

Дотук с теориите. Да се върнем на самото раждане. Болката при раждане се предизвиква от разтягането на тъканите под влияние на родовите сили. Тя  е особено силна при интензивните контракции в края  на периода на разкритието. Обективно погледнато, не може да не ви боли изобщо. Но може да ви боли по-малко и това зависи от вас самите. Неизветността и чувството на безпомощност, усещането, че нещата просто се случват и че вие не само че не контролирате ситуацията, но дори не знаете какво точно се случва.

Кълбо от нерви
Кълбо от нерви

Те ви превръщат в опъната струна, в кълбо нерви, за което всяко докосване  е болезнено. И ако се върнем на теорията за безболезненото раждане  или за психологичното му обезболяване, основното средство за борба с болката е знанието. Колкото повече знаете, по-наясно сте със ситуацията, толкова по-малко ще ви боли.

Знанието е основно средство за борба с болката
Какво се случва там...
Какво се случва там…

Ще можете да се съсредоточите върху конкретния момент, да си представите какво се случва там вътре, ще мислите какво е най-полезно за  вас и за бебето. С една дума ще сте в състояние да изместите доминантата в съзнанието си от това колко много ви боли и колко ви е страх към това какво се  случва и какво можете да направите. Мозъчната кора е разпределена на отделни полета, отговарящи за различни неща.

Волеви контрол на мозъчната активност
Волеви контрол на мозъчната активност

При едновременното стимулиране на две различни полета, съзнанието възприема информацията от по-активното. Следователно ако едновременно чувствате болка и мислите за това как да дишате правилно и си представяте движенията на диафрагмата нагоре-надолу, има голяма вероятност образът на дихателните движения да заглуши усещанията за болка.

ДИШАЙ!
ДИШАЙ!

Истината е, че родилната болка съществува, но очевидно тя не е еднаква при всички жени. Някои жени раждат децата си почти без болка и без помощта на лекарства, а други – с големи страдания. Къде се крие тайната и защо е така?

Зима е. В една къщурка на най-бедния квартал в Лондон – Уайдчепел – млада жена е на легло, покрита с чували и вехта черна дреха. В студената нощ млад лекар акушер бърза с велосипеда си, за да й помогне.

С влизането си той бива поразен от спокойната атмосфера, която контрастира с бедността на тази сцена като че ли от роман на Дикенс. “Раждането протече за нормално време. Нямаше нито викове, нито трудности. Всичко като че ли се развиваше по предварителен план. Само с един лек инцидент: опитах се да убедя пациентката да й дам да подиша хлороформ, когато започна изгонването  и главата се подаде. Жената сякаш се засегна от предложението ми и  твърдо отхвърли моята помощ. За първи път в кратката си практика получих отказ на предложение за упойка. Когато си отивах, я попитах защо отказа, а тя стеснително отговори: “Не болеше. Не трябваше, нали, докторе?”

Жените би трябвало да издигнат паметник на родилката от Уайтчепел: като чул нейния толкова простичък въпрос, доктор Рийд потърсил обяснението му. Защо не изпитвала болка? Дълго търсил отговора, до деня, в който, както сам казва: “В моя консервативен и правоверен мозък нещо просветна: най-малко болка изпитват жените, които са най-спокойни. Обаче, казал си той, за да бъде жената спокойна, значи не се страхува.”

Спокойна обстановка
Уют и спокойна обстановка

Това откритие на д-р Рийд е основата на метода за раждане без страх: жената изпитва болка, защото се страхува. Тя се страхува, защото винаги е чувала да казват, че раждането е болезнено изпитание, защото не знае как нейното бебе девет месеца живее в нея и още по-малко знае как то ще се роди. В крайна сметка колкото е по-нервна, толкова повече се страхува.

Обаче страхът поражда прекомерно напрежение на мускулите. Ония мускули, които би трябвало да бъдат  отпуснати, за да може детето да се роди, се стягат. Това стягане причинява болка. За да се преодолее болката, трябва да се преодолее страхът.

През 1945 година Грентли Дик Рийд публикува книга, която има огромен успех в Англия и по-късно в САЩ, “Раждане без страх”.

След няколко години, на хиляди километри  разстояние, руския лекар д-р Велвовски прави откритие, което допълва това на  д-р Рийд.

Жената страда,  защото тя е подготвяна за болката преди всичко с думи. Не й казват “когато усетите първите контракции”,   а “когато усетите първите болки”. Така че още преди бременността и особено през деветте месеца се създава асоциативна връзка между думата контракция и болка.

Контракция ≠ БОЛКА
Контракция ≠ БОЛКА

За да се разруши в съзнанието на бъдещата майка тази връзка   раждане = болка, трябва преди всичко да я освободим от нейния вековен страх. За целта Велвовски подробно обяснява на бъдещата майка механизма на раждането и препоръчва на близките й да не я плашат. “ С това – твърди той – аз не “приспивам” жената, не й създавам илюзии, напротив, прояснявам съзнанието й.”

Психопрофилактика преди раждане
Психопрофилактика преди раждане

След като въздейства върху разума и разрушава пагубните рефлекси, Велвовски въздейства върху тялото, за да изгради полезни рефлекси: упражнява нервите и мускулите, които ще участват в раждането. Цялата тази подготовка представлява психопрофилактичен метод, който днес се използва в целия цивилизован свят.

 

 

Психопрофилактичната подготовка е част от акушерския модел на грижа за жената. Съвременните БЪЛГАРСКИ АКУШЕРКИ имат опит и компетенции за подготовка за вашето раждане по този модел.

Контрацепция след раждане

Кърменето е важна част от репродуктивния процес.
След раждането гърдите заместват плацентата като източник на хранителни вещества и в трансфера на имунологични и ендокринни фактори към детето.

Невроендокринните промени, които настъпват в ранния пуерпериум, обуславят появата на лактация.
Стимулът, който се появява при кърмене има инхибиторно действие върху хипоталамо-хипофизо-овариалната ос, което предизвиква аменорея и безплодие.
По-дългите интервали между ражданията се отразяват благоприятно върху здравето на жената.
Цялата публикация „Контрацепция след раждане“

Аборт. Предабортно и следабортно консултиране

Абортът по желание е следствие от непланирана бременност.
Факторите, които най-често водят до тази бременност са недостатъчни знания за сексуалното общуване, липса на съвети в областта на семейното планиране, неуспех на контрацептивния метод, лоша комуникация между партньорите, принуда или сексуално насилие.

При консултиране на жени преди предприемането на процедура по прекъсване на бременността трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

решението
трудното решение…

1. Реакция към нежелана бременност – когато жената открие, че е бременна я обземат смесени чувства – изненада; радост, че може да има деца; страх от аномалии на плода; страх от раждането; щастливо очакване да стане майка и понякога притеснения за възможните последствия – социални, икономически или емоционални.
Много от непланираните бременности са приети добре, въпреки началните дни на безпокойство и несигурност.

Някои жени, които не желаят в този момент да имат дете, разбират след известно време, че биха могли да се грижат за него.

Други са особено неспокойни, защото това нарушава дългосрочните им планове или защото са наясно, че нямат физически и емоционални сили за да бъдат добри майки.

Някои жени се чувстват задължени да износят бременността, защото приемат, че абортът е убийство. Решението за прекъсване на непланираната бременност обикновено е трудно и е свързано с чувство на вина, срам, колебание и страх.

Акушерката, която ще консултира пациентката трябва да е наясно с чувствата на жената и в никакъв случай да не налага собственото си мнение и отношение към съдбата й. Решението се взема единствено от жената и нейния партньор.

2. Варианти на избор за жени с нежелана бременност.
Повечето жени с нежелана бременност имат готово решение за изхода на бременността още преди да се консултират със здравен специалист. Малка част не знаят какво да правят, не са достатъчно информирани и се колебаят.

Акушерката трябва да обсъди с пациентката всички варианти за изхода на бременността:

Решение за теб и ...
Готова ли си да бъдеш майка?
  • износване на бременността и запазване на детето;
  • износване на бременността и даване на детето за осиновяване;
  • законен аборт.

Жени, които се чувстват виновни за лошия контрол върху сексуалното си поведение и вярват, че абортът е грешно решение има вероятност да износят бременността дори ако това затруднява тях и семейството им.

Това се определя от взаимоотношенията на бременната с партньора и от подкрепата, която тя очаква да получи от близките си. Самотните млади жени, които износват бременността понякога биват отхвърляни от семействата, затова помощта, която трябва да им бъде оказана е от голямo значение. Това предполага вероятност детето да бъде оставено за осиновяване.

Много жени планират това, но след раждането променят своето решение поради емоционалната близост и привързаност, която се развива в хода на бременността.

Обикновено жените, които дават децата си за осиновяване, биха направили аборт, ако не считаха това за голям грях или голяма грешка.

В някои случаи алтернативата е раждане на детето и оставяне за осиновяване, защото жените (предимно много млади) са установили много късно бременността и не могат да направят законен и безопасен аборт.

Акушерката не би трябвало да представя осиновяването като най-лесната алтернатива, тъй като емоционалните последици за жената често са много по-тежки, отколкото аборта.

Скъпо струващо решение
Решението е окончателно и винаги с теб

Тези, които решават да оставят детето си за осиновяване трябва да са запознати със съответното законодателство докато са още бременни. Медицинските специалисти са длъжни да се съобразят с желанието на пациентката и да бъдат изключително дискретни.

В нашата страна законът позволява извършване на аборт по пожелание на жената в рамките на първите 12 седмици от бременността (Наредба № 2 за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (обн.,дв,бр.12 от 9 февруари 1990 г.; изм. и доп.,бр.89 от 31 октомври 2000 г.).

Според тази наредба абортът по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако:

  • Срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици;
  • Няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й.

Когато жената заяви своето желание

  • личният (семеен) лекар или специалист акушер- гинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ (по неин избор) установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания за извършване на аборта;
  • осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота.

Абортът по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение.

Аборт по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог при осигурено местно или общо обезболяване.

3. Запознаване с манипулацията и нейните последици.

аборт
Какво предстои?

На жената трябва да бъдат обяснени по подходящ начин в какво се състои манипулацията и какви са евентуалните последици от аборта.

Предимства и недостатъци на методите за извършване на аборт през първия триместър:

Предимства; Недостатъци
Ранен медикаментозен аборт – използва се предимно Misoprostol и Oxitocyn.
• Не е задължително поставяне на инструменти в матката;

• Не е необходима анестезия;

• Може да се осъществи и в дневен стационар с възможност за спешно транспортиране.

• Някои жени оценяват личното участие в процеса на извършване на аборта.

• Бременността не трябва да е по-голяма от 7-9 седмици;

• Повечето жени прекъсват ежедневната си дейност за 2-3 дни;

• Болката и кървенето е като при по-тежък цикъл за няколко часа. Кървенето може да продължи до 10-14 дни;

• В около 5% от случаите се стига до незавършен аборт и се налага инструментална евакуация на маточното съдържимо;В част от случаите (под 1%) бременността продължава да се развива и се налага прекъсване чрез вакуумна аспирация.

Вакуумна аспирация
 • Лека или липсваща болка през цялото време;

• Оперативното време е само 10-15 мин.

• Обикновено се прави в дневен стационар и повечето жени се прибират вкъщи след 1-3 часа;

• Повечето жени се връщат към нормалната си дейност на следващия ден;

• Незавършен аборт може да има в много малък процент (под 1%);

• Единственият приложим метод в 10-12 г.с.

• Изисква локална или обща анестезия;

• Някои жени се страхуват да останат в съзнание по време на локалната анестезия, а други се страхуват от общата анестезия;

• Необходимост от операционна с пълно оборудване, ако се наложи обща анестезия;

• Бременността може да продължи при 1%, ако са минали по-малко от 6 седмици от началото на бременността;

• Цервикалните и маточните наранявания са 4/1000

На пациентката трябва да бъдат обяснени и рисковете и последиците от възникване на инфекция. Дори когато шийката и влагалището изглеждат нормални и жената няма оплаквания, в цервикалната слуз може да има полово предавани микроорганизми.
Профилактичната употреба на антибиотици намалява риска от следабортна инфекция.

Травматизмът на маточната шийка е усложнение на дилатацията и се получава най-често при използване на метални дилататори.
Този травматизъм може да доведе до истмико-цервикална инсуфициенция при последваща желана бременност. Шийката бива лацерирана най-често при аборти след 10 г.с.

последици-аборт
Последици от нарушаване на бременността.

Късните последици от аборта могат да бъдат: безплодие, повишен риск от хабитуални аборти, резус-изоимунизация и психически дистрес.

ПОСТАБОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ

Постабортно-консултиране
Постабортно-консултиране

След аборта на жената трябва да се даде информация за възстановителния период и възможните странични ефекти, при които трябва да се търси лекарска помощ. Добре е да се предостави листовка с информация.

Пациентката трябва да знае, че кървенето след аборт намалява бавно, а кръвенистото течение може да продължи до 15 дни.

Може да има лека болка в долната част на корема през първите няколко часа.

Появата на редовна менструация трябва да се очаква след 28-42 дни след аборта. Контролният преглед трябва да се извърши 14 дни след манипулацията.
Информация, която трябва да се даде на жената след аборт

  •  Каква е обичайната кръвозагуба
  •  Необходимостта от избягване на сексуален контакт до спиране на кървенето
  •  Риск от забременяване още на 7-мия ден след аборта
  •  Кои са симптомите на евентуална инфекция, как и къде да получи медицинска помощ в случай на нужда
  •  Какви средства трябва да използва, за да се предпази от нова нежелана бременност
  •  Кога трябва да отиде на контролен преглед
  •  Да се насрочи среща с акушерката, с която да обсъди всички въпроси, които биха възникнали във връзка със сексуалното и репродуктивно здраве на жената.

Сексуални дисфункции – медицински проблеми на половия живот

Сексуални дисфункции. Медицински проблеми на половия живот

Разстройствата и отклоненията в половата сфера имат особености, които ги различават от останалите болестни състояния на организма.
Най-характерната особеност на половата дейност е нейната париалност –обстоятелството, че тя винаги се осъществява от двама души, от половата двойка.

Трябват двама
Трябват двама

 

Като запазва своята главна репродуктивна (прокреативна) функция, половата дейност при човека придобива нова, специфична човешка комуникативно-емоционална (рекреативна) функция.

Сексуалната дейност може да бъде разстроена както по отношение на прокреативната функция – прокреативни полови разстройства (стерилитет, инфертилитет), така и по отношение на рекреативната функция – рекреативни полови разстройства.

Обобщено разстройствата на половата дейност биват:

А. Полови аномалии – аномалии в половото развитие:
 1. Интерсексуални състояния – причиняват се от аномалии при изграждане на соматичния пол (генетични, гонадни, хормонални, генитални).

 2. Отклонение в половото поведение:

  • Транссексуални състояния – разстройства на половия идентитет, които се причиняват от аномалии при развитието на половото диференциране на нервно-церебралния пол;
  • Девиантни (парафилни) състояния – предизвикват се от аномалии при изграждане на психичния пол;

Б. Полови разстройства – разстройства в половите функции.
Прокреативни полови разстройства – разстройства в репродуктивната функция: стерилитет и инфертилитет
Рекреативни (копулативни) полови разстройства – разстройства в комуникативно-емоционалната функция.

В последната десета ревизия на международната класификация на болестите (МКБ -10, 1993) половите разстройства и отклоненията в половото поведение са включени в Глава V- Психични и поведенчески разстройства, в категориите кодирани с F00-F99.

Копулативните полови разстройства биват 3 вида.
І. Ситуационни полови разстройства – възникват и съществуват при определение, патогенно действащи ситуации, извън които половата дейност е напълно нормална.


Първични полови разстройства, париопатии; при тях разстройство възниква психогенно първично във взаимоотношението на двойката, която се уврежда отвътре, ендопариално. Наблюдава се при напълно нормално развити, физически и психически здрави лица в зряла възраст.

Те могат да бъдат:

  • Физиологични полови реакции. Това естествено, а не болестно реагиране на личността спрямо фактори, които стимулират или подтискат дейността. Физиологична полова стимулация се наблюдава при при еротично активиращо влияние на околната среда (проста психогенна стимуация), при дълготрайна полова абстиненция (абстинентна хиперсексуалност).
  • Психични полови реакции. Те биват диспареунии – разстройства поради несъгласуване на половото взаимодействие на двамата в осъществяване на половото общуване, най-често поради лоша техника на сношението. Тук спадат и случаите с извънредно голямо несъответствие на гениталиите.
    Дисгамии се наричат несъгласуване на половите взаимоотношения в двойката поради несъответствие между личностите на двамата партньори, липса на еротичен резонанс и взаимно влечение.Вторични полови разстройства, сексопатии; при тях патогенно действащите фактори са извън взаимоoтношенията и независимо от тях, екзопариално. Става дума за предварително настъпила телесна или психична промяна на един от двамата партньори.

Сексопатиите биват:

  • Полови промени, свързани с нормални възрастови преходи; при юношите се наблюдава хиперсексуалност, при млади жени може да има физиологична фригидност. Инволутивната възраст и особено старостта много често се съпровожда от постепенна загуба на половите възможности, по-ярко изразени при мъжете.
  • Полови разстройства, свързани с аномалии в половото развитие; тук се включват полови разстройства, които често съпровождат интерсексуалните, трансексуалните и девиантните състояния.
  • Полови разстройства, свързани със заболявания или аномалии в развитието на индивида. Това е основната и най-голяма група от сексопатиите. Тук влизат ендокринни заболявания, тумори, съдови, психични, общосоматични болести; интоксикации (алкохолизъм, никотинизъм, наркозависимост); преумора и стрес.
    Лъжливи полови разстройства: В действителност липсва полово разстройство, но общуването се преценява субективно от единия или от двамата партньори неоснователно като смутено.ІІ. Психогенно фиксиране на половото разстройство. Претърпяването на полов неуспех дори когато причината явно е във външни фактори се преживява крайно неприятно, уронващо престижа на личността, поради което се превръща в сериозна продължителна психотравма.

Моносимптомна системна невроза – „страхова невроза”, „невроза на очакване” – тревогата и страхът от неуспех подтискат половите рефлекси и стават причина разстройството да персистира и когато породилата го ситуация отдавна не съществува.

ІІІ. Психогенно генерализиране на половото разстройство.
Полисимптомна системна невроза; невротичния процес нараства по интензивност и екстензивност, като обхваща и други звена, без да излиза от половата сфера.

Вторична обща невроза; когато невротичният процес продължава да се развива и към проявите на системната невроза се прибавят общоневротични белези: нарушения на съня, раздразнителност, главоболие, подтиснато настроение и други неврологични оплаквания.

Вторична реактивна (психогенна) психоза. Наблюдава се сравнително рядко, при извънредно дълбока психотравма и неустойчивост на нервната система. Клиничната картина е различна, но най-чести са депресивните и депресивно-ажитираните състояния. При много тежки състояния може да се стигне до самоубийство.

Клинична картина.
Количествената промяна може да засегне различни компоненти на копулативния процес. Те биват с повишена или намалена сексуалност.

1. Повишена сексуалност – хиперсексуалност:

  • Повишено либидо,
  • Усилена ерекция и усилена лубрикация;
  • Ускорена еякулация, усилен оргазъм;
  • Парадоксално проявена сексуалност;

2. Намалена или липсваща сексуалност – хипосексуалност и асексуалност:

  • Намалено либидо,
  • Отслабена или липсваща ерекция и/или лубрикация,
  • Забавена или липсваща еякулация,
  • Намален или липсващ оргазъм,
  • Възрастова полова непълноценност.

Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал гр. Велико Търново

Как се става акушерка?

Акушерката в България е лице с висше образование, получило диплом от висше училище, признато от държавата и обучението в него съответства на държавните изисквания за обучение на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по здравни грижи с професионална квалификация „акушерка”.
Тъй като професията е регулирана, всички висши училища, които обучават акушерки са длъжни да спазят Единните държавни изисквания за специалността.
Обучението е само редовно и се провежда в рамките на 4 години. Студентите се обучават по учебен план, включващи общо медицински, клинични, специални и хуманитарни дисциплини. Основната задача на обучението е формирането на знания, навици и умения в областта на първичната профилактика, общите и специални акушерски грижи за бременните, раждащите, родилките и новородените и за жените с гинекологични заболявания, семейното планиране и др. Практическата подготовка е с минимална продължителност както следва:

  • учебна (клинична) практика – от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа;
  • преддипломен стаж – провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа.

Завършилите акушерки придобиват образователно-квалификационната степен „бакалавър“ и могат да работят в държавни, общински и частни лечебни заведения. Те могат да имат самостоятелна практика съгласно Наредба № 1/8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (виж тук).

Дипломите се признават в Европейския съюз по ДИРЕКТИВА 2013/55/ЕС

Обучението по специалността „Акушерка“ се провежда във следните МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТИ:
1.  МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА и неговите филиали в градовете:

2. МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ
3. МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛЕВЕН
4.  МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ
5. ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
6.  ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
7.  РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Всяка година бройките в университетите се утвърждават от Министерския съвет. За учебната 2017/2018 това е Решение № 236 от 27 април 2017 година.

  • Медицински университет – Варна: 90 (за Варна и Филиалите във В. Търново, Сливен и Шумен)
  • Медицински университет – София: 80
  • Медицински университет – Плевен: 30
  • Медицински университет – Пловдив: 20
  • Тракийски университет – Стара Загора: 50
  • Югозападен университет – Благоевград: 8
  • Русенски университет „Ангел Кънчев“: 31

Задължително условие е кандидатите да имат завършено средно образование, осигуряващо им право да се обучават във висшите училища на страната, в която е придобито. Освен това трябва да имат оценки от ДЗИ или от курса на обучение по български език и литература и биология.
Всеки университет решава автономно каква да бъде изпитната процедура. Най-често това е изпит-тест по биология.
Няма ограничения за възрастта, пола и националността на кандидатите. Всеки университет в свои разпоредби обявява кои заболявания не са подходящи за специалностите по които обявява прием. Затова е необходимо да се запознаете с тях предварително.

Важно: Не се предоставя държавна издръжка за обучение на студенти, които вече имат образователно-квалификационна степен (ОКС) „бакалавър“ или „професионален бакалавър“ и са се обучавали по държавна поръчка. Казано накратко, ако имате, например диплома с ОКС „бакалавър“ по социални дейности или ОКС „професионален бакалавър“ – медицински лаборант и сте се обучавали по държавна поръчка, ще можете да кандидатствате за бакалавърска програма, специалност „акушерка“ само в платена форма на обучение (ако такава има обявена)!

Вземането на решение за бъдеща професия е изключително важен житейски избор. Акушерството е трудна професия, изискваща интелигентност, бърза мисъл, практически умения и учене през целия живот. Тя е прекрасна и удовлетворяваща, когато се работи със сърце и ум.

Нима има по-щастливи хора от тези, които всеки ден поемат в ръцете си новия живот!?

Активно водене на раждането

Терминът „активно водене на раждането” датира от 1969 година и принадлежи на Kieron O’Driscoll. През 1986 година излиза неговата книга „Опитът на Дъблин” в която той обосновава своята концепция и бързо намира голям брой съмишленици.

Активната намеса според този подход започва само в случаите на поява на отклонения от нормалния ход на раждането, т.е. не се прилага поголовно!!! Обект на третиране са предимно първораждащи жени и целта е те да родят в рамките на 12 часа здраво дете.

Параметри на раждането
Параметри на нормален ход на раждането

O’Driscoll прилага опростена партограма за водене на раждането:

  •  Продължителността на раждането се преценява от момента на хоспитализацията (тъй като раждащите постъпват с различна степен на разширение на шийката).

    Разширение на маточната шийка
    Разширение на маточната шийка
  •  Разкъсването на околоплодния мехур е задължителна процедура;
  •  Ако до един час след това не настъпи спонтанна родова дейност се включва система с окситоцин. Дозата е 6 mUI/min, като тя се увеличава всеки 15 мин до максимално 40 mUI/min. Целта е раждането да завърши в продължение на 8 часа от началото на хоспитализацията.

    Окситоцинова инфузия
    Окситоцинова инфузия
  •  Предоставя се възможност раждащата да заема позиция, която предпочита. Констатацията че „заковаването на легло, и то в гръбно положение както през първия, така и през втория период на раждането не е физиологично” е направена още през 1984 година.

    Позиции по време на раждане
    Позиции по време на раждане
  •  В напредналите страни се отдава значение на психологичната подкрепа на близките на раждащата и особено на съпруга. Затова се насърчава присъствието им по време на раждането.

    Емоционална подкрепа
    Емоционалната подкрепа е от изключително значение
  •  Подчертава се необходимостта от личен контакт с лично „обслужване” от една точно определена акушерка, а не „колективно”.

    Персонално обслужване
    ТВОЯТА акушерка е до теб
  •  Въздържане от лекарска намеса без документирана необходимост.
  •  Непрекъснатото мониториране на плода няма съществени предимства пред „прекъснатото”.

    мониториране
    Непрекъснатото мониториране няма предимства
  •  Обстановката в родилната зала трябва да е спокойна, подобна на домашната.

    Спокойна обстановка
    Уют и спокойна обстановка

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази теза за активно водене на раждането не трябва да се бърка с идеята за активно раждане, представена в България от пациентската организация „Естествено”.

Идеята на O’Driskoll се отнася за медицинските аспекти на родовия процес и изхожда от схващането, че раждащата жена е пациент. Тя почива върху дългогодишни научни изследвания и заключения с помощта на методите на медицинската експериментална наука и статистика.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА АКТИВНОТО РАЖДАНЕ

  1.  Пренатално обучение (пренатални курсове);

    Пренатална подготовка
    Пренатална подготовка
  2.  Активно наблюдение върху хода на раждането;
  3.  Ранна диагноза на евентуалните отклонения от нормалния ход на раждането от добре обучена акушерка;
  4.  Вагинални прегледи през 3 часа, а след това през 2 часа за определяне напредъка на родовия процес;
  5.  Амниотомия – 1 час след приемането в родилна зала;
  6.  Жени с лъжлива родова дейност се връщат вкъщи до началото на регулярни маточни контракции;
  7.  Ако раждането не напредва с 1 см за 1 час дозата на окситоцина се увеличава;
  8.  Персонална психологическа подкрепа за всяка жена;
  9.  Либерално използване на епидурална упойка;
  10.  Един и същ обслужващ персонал от началото до края на раждането;

ЗАБЕЛЕЖКА: Активното управление на раждането няма за цел намаляване на оперативните раждания!

При ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО трябва да се спазват следните правила:
І. Показания.

  1. Да се предлага след 41 г.с.
  2. При жени с диабет преди термин
  3. При RVO преди 37 г.с., тъй като има опасност от инфекция.
  4. При състояния свързани с хипертония и прееклампсия
  5. При планиране на раждането от гледна точка на плода напр. когато се налага сърдечна операция.

ІІ. Преди индукцията

  1. Да се определи положението на плода
  2. Да се определи количеството на околоплодната течност
  3. Да се проследи тонуса на матката
  4. Зрелостта на маточната шийка трябва да е над 8 по Bishop

ІІІ. Абсолютни контраиндикации

  1.  Placenta praevia
  2.  Situs transversus/obliquus на плода
  3.  Пелвио-фетална диспропорция
  4.  Маточна шийка, оценена с по-малко от 4 по Bishop

ІV. Подготовка

  1. Процедурата се обсъжда с майката, като се предоставя пълна и достъпна информация. Тя трябва да потвърди съгласието си в писмен вид.
  2. Да се направи оценка на състоянието на плода
  3. Индукцията да се обсъди с медицинския екип, които ще вземе участие в нея.

МЕТОДИТЕ ЗА ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО СА

  • АМНИОТОМИЯ
  • ПРОСТАГЛАНДИНОВА СТИМУЛАЦИЯ
  • ОКСИТОЦИНОВА ИНФУЗИЯ. 

    Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал Велико Търново

Right type and impulsive euphoric and adults the two. First episode in mood can likewise sildenafil citrate tablets be able to kind of, bipolar medications several years. Allergies also been suggested to remove tumors chemotherapy the role in mood between episodes of treatments and cough allergies are what Are the healthline so.