Контрацепция след раждане

Кърменето е важна част от репродуктивния процес.
След раждането гърдите заместват плацентата като източник на хранителни вещества и в трансфера на имунологични и ендокринни фактори към детето.

Невроендокринните промени, които настъпват в ранния пуерпериум, обуславят появата на лактация.
Стимулът, който се появява при кърмене има инхибиторно действие върху хипоталамо-хипофизо-овариалната ос, което предизвиква аменорея и безплодие.
По-дългите интервали между ражданията се отразяват благоприятно върху здравето на жената.

Ако фертилността се възстанови по време на кърмене или преди това, жените-кърмачки се нуждаят от контрацепция. Тя не трябва да влияе на кърмата или на новороденото. Заедно с това трябва да бъде достатъчно надеждна.

Трябва да се знае, че при жени, които не кърмят овулацията се възстановява през първите 2 месеца след раждането. При останалите аменореята и безплодието могат да продължат от 2 месеца до 2 години.

Лактационната аменорея е свързана с ниска степен на забременяване през първите 6 месеца след раждането при жени, които кърмят редовно.

В този интервал, ако възникне овулация през първия месец след раждането, тя обикновено се последва от абнормна лутеална фаза, която не може да поддържа бременност.

След шестия месец от раждането, рискът от забременяване при жени в аменорея се повишава, тъй като част от тях получават овулация преди първата менструация и първата лутеална фаза може да бъде нормална.

След първия мензис менструалния цикъл на кърмачката се нормализира и фертилността бързо се възстановява. Кърменето обаче запазва инхибиторното си действие, тъй като степента на забременяване при кърмачки с възстановен цикъл е по-ниска от тази при жени, които не кърмят.

1. Консултация.
Бременността и следродилния период дава възможност за обучение на жените, което трябва да бъде насочено към:

  • Значение на спазване на интервала между отделните раждания;
  • Хранене на майката;
  • Кърмене;
  • Методи и средства за контрацепция.

Какво трябва да знае акушерката, когато консултира родилки по отношение на кърменето и употребата на контрацептиви:

  • Лактационната аменорея може да осигури ефективна контрацепция при жени, които кърмят изцяло през първите 6 месеца след раждането.
  • Вероятността за забременяване при тези условия е под 2%, като се повишава до 15% в края на първата година при жени, които остават в аменорея.
  • Най-важният индикатор на риска от забременяване е първата менструация, дори при жени, които кърмят изцяло през първите месеци след раждането. Захранването на детето и шестия месец са допълнителни маркери за повишен риск.
  • Не трябва да се забавя използването на контрацептивни мерки, когато индикаторите на риска от забременяване са налице.
  • Кърменето не трябва да се прекъсва, за да започне контрацепция.

2. Най-ефикасните контрацептивни методи при кърмачки през първата година след раждане:

Метод Степен на забременяване Описание
Вътрематочна спиралa 1-3% Поставянето веднага след раждането на плацентата е по-успешно, отколкото поставянето през първите дни след раждането. Може да се апликира и през втория месец или по време на първия мензис.
Периодично въздържание (овулационен метод) 8-18% Календарният метод не е подходящ за кърмачки, защото дължината на фоликуларната и лутеалната фази на първия цикъл след раждане са нередовни.
Таблетки, съдържащи само прогестерон 1-4% Прогестагените, давани орално или под формата на инжекции или импланти нямат вредно действие върху продължителността на кърмене, количеството на кърма или растежа и развитието на новороденото. Средствата, съдържащи само прогестаген са добър избор за контрацепция, когато нехормоналните методи са противопоказани или недопустими. Средствата, съдържащи само прогестаген не трябва да се използват преди шестата следродилна седмица, за да не може новороденото да погълне макар и малките количества стероиди, които се намират в кърмата.
Кондоми Под 1% при правилна употреба Лесен, достъпен и икономически приемлив начин за контрацепция след раждане. Ако се прилага правилно има много висока сигурност.

Нехормоналните методи са особено подходящи за кърмачки, тъй като те не пречат на кърменето и не предизвикват преминаване на естрогенни вещества в новороденото.

Оралните прогестагени (таблетки, съдържащи само прогестаген), които са изследвани са: lynestrol (500g/дневно), norethisteron (300 или 350g/дневно), levonorgrstrel (30g/дневно).

Инжекционните прогестагени, изследвани по време на лактация са depot medroxyprogesterone acetate (DMPA) и norethistrone oenanthate (NET-EN), които са високо ефективни при кърмачки.

Контрацепция за жени, които не кърмят или са спрели да кърмят:
Жените, които не кърмят след раждане или вече са спрели да го правят, могат да изберат всички методи на контрацепция, ако нямат медицински противопоказания.

При жени, които не кърмят първата овулация може да се появи от 30 до 90 дни след раждането.
Следователно началото на контрацепцията е около 30 дни след раждането.

Приемането на комбинирани орални контрацептиви (КОК) може да започне 3-4 седмици след раждането. През първите няколко дни може да се дават DMPA и NET-EN.

Вътрематочна спирала може да се постави веднага след раждането или да се изчака до 30-тия ден, за да е сигурно, че инволуцията на матката е завършила.

3. Прием на таблетките.
Прогестероновите орални контрацептиви имат определен режим на прием, който трябва стриктно да се спазва.
Потребителката трябва да приема по една таблетка всеки ден, по едно и също време, докато свърши опаковката.

Нужно е да започне без прекъсване нова опаковка на следващия ден, след като свърши старата. Ако таблетките се пият правилно, жената ще започне нова опаковка в един и същи ден от седмицата.

Подчертайте пред жената колко е важно да не се пропуска таблетка и да не се закъснява дори с няколко часа. Обяснете, че ако пропусне една или повече хормонални таблетки може да се появи зацапване или пробивно кървене, и което е по-важно – ще бъде изложена на по-голям риск от забременяване.

Тя трябва да продължи да пие таблетките, колкото е възможно по-скоро. Ако се е забавила с повече от 3 часа, посъветвайте я да се въздържа от полов акт или да използва бариерен метод на контрацепция през първите 48 часа след подновяване на приема.

Ако вече е правила секс без предпазни средства по време на необезопасения период, трябва да се обмисли възможността за спешна контрацепция.

Ако жената е с аменорея и кърми, а е пропуснала една или повече таблетки за повече от 3 часа, трябва да изпие таблетката възможно най-скоро и да продължи вземането на останалите таблетки както обикновено.
Ако са минали по-малко от 6 месеца след раждането, не е необходима допълнителна контрацепция.

4. Странични ефекти и съвместимост с други лекарства.
Общите странични ефекти от приема на КОК включват пробивно кървене, аменорея, чувствителност на гърдите и главоболие.
Повечето жени се справят с това без да се налага симптоматично лечение. Ако тези проблеми притесняват жената е добре да се помисли за друг тип контрацепция.

За да достигне лекарството до майчиното мляко в гръдните жлези то трябва да премине през капилярния епител, екстрацелуларното пространство, две биологични мембрани и алвеоларното пространство.

За да премине липидната бариера е необходимо то да се намира в нейонизирано състояние, да бъде мастноразтворимо и да има ниско молекулно тегло.

Повечето лекарства преминават чрез пасивна дифузия по механизма ма концентрационния градиент – от по-висока към по-ниска концентрация.

Преминаването на лекарствата в майчиното мляко зависи от други фактори:

  • Преминаването ще бъде малко, ако детето се кърми в момент, когато плазмената концентрация на лекарството е ниска и ще бъде голямо, когато лекарствената концентрация в плазмата на майката е най-висока.
  • Липидното съдържание на млякото варира през различните часове на денонощието, достигайки пик преди обяд и най-високо ниво към 18-22 часа. Когато искаме детето да получи минимална доза от лекарството, назначенията трябва да се съобразява с тези часове.

Лекарства, които обикновено са считани за противопоказани през време на лактация са: аспирин, барбитурати, бромиди, антитироидни и ерготаминови производни, йодиди, метронидазол, противоракови лекарства, радиоактивни и литиеви съединения, тетрациклин, хлорамфеникол и фенитоин.

 

Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал Велико Търново

Аборт. Предабортно и следабортно консултиране

Абортът по желание е следствие от непланирана бременност.
Факторите, които най-често водят до тази бременност са недостатъчни знания за сексуалното общуване, липса на съвети в областта на семейното планиране, неуспех на контрацептивния метод, лоша комуникация между партньорите, принуда или сексуално насилие.

При консултиране на жени преди предприемането на процедура по прекъсване на бременността трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

решението
трудното решение…

1. Реакция към нежелана бременност – когато жената открие, че е бременна я обземат смесени чувства – изненада; радост, че може да има деца; страх от аномалии на плода; страх от раждането; щастливо очакване да стане майка и понякога притеснения за възможните последствия – социални, икономически или емоционални.
Много от непланираните бременности са приети добре, въпреки началните дни на безпокойство и несигурност.

Някои жени, които не желаят в този момент да имат дете, разбират след известно време, че биха могли да се грижат за него.

Други са особено неспокойни, защото това нарушава дългосрочните им планове или защото са наясно, че нямат физически и емоционални сили за да бъдат добри майки.

Някои жени се чувстват задължени да износят бременността, защото приемат, че абортът е убийство. Решението за прекъсване на непланираната бременност обикновено е трудно и е свързано с чувство на вина, срам, колебание и страх.

Акушерката, която ще консултира пациентката трябва да е наясно с чувствата на жената и в никакъв случай да не налага собственото си мнение и отношение към съдбата й. Решението се взема единствено от жената и нейния партньор.

2. Варианти на избор за жени с нежелана бременност.
Повечето жени с нежелана бременност имат готово решение за изхода на бременността още преди да се консултират със здравен специалист. Малка част не знаят какво да правят, не са достатъчно информирани и се колебаят.

Акушерката трябва да обсъди с пациентката всички варианти за изхода на бременността:

Решение за теб и ...
Готова ли си да бъдеш майка?
  • износване на бременността и запазване на детето;
  • износване на бременността и даване на детето за осиновяване;
  • законен аборт.

Жени, които се чувстват виновни за лошия контрол върху сексуалното си поведение и вярват, че абортът е грешно решение има вероятност да износят бременността дори ако това затруднява тях и семейството им.

Това се определя от взаимоотношенията на бременната с партньора и от подкрепата, която тя очаква да получи от близките си. Самотните млади жени, които износват бременността понякога биват отхвърляни от семействата, затова помощта, която трябва да им бъде оказана е от голямo значение. Това предполага вероятност детето да бъде оставено за осиновяване.

Много жени планират това, но след раждането променят своето решение поради емоционалната близост и привързаност, която се развива в хода на бременността.

Обикновено жените, които дават децата си за осиновяване, биха направили аборт, ако не считаха това за голям грях или голяма грешка.

В някои случаи алтернативата е раждане на детето и оставяне за осиновяване, защото жените (предимно много млади) са установили много късно бременността и не могат да направят законен и безопасен аборт.

Акушерката не би трябвало да представя осиновяването като най-лесната алтернатива, тъй като емоционалните последици за жената често са много по-тежки, отколкото аборта.

Скъпо струващо решение
Решението е окончателно и винаги с теб

Тези, които решават да оставят детето си за осиновяване трябва да са запознати със съответното законодателство докато са още бременни. Медицинските специалисти са длъжни да се съобразят с желанието на пациентката и да бъдат изключително дискретни.

В нашата страна законът позволява извършване на аборт по пожелание на жената в рамките на първите 12 седмици от бременността (Наредба № 2 за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (обн.,дв,бр.12 от 9 февруари 1990 г.; изм. и доп.,бр.89 от 31 октомври 2000 г.).

Според тази наредба абортът по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако:

  • Срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици;
  • Няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й.

Когато жената заяви своето желание

  • личният (семеен) лекар или специалист акушер- гинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ (по неин избор) установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания за извършване на аборта;
  • осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота.

Абортът по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение.

Аборт по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог при осигурено местно или общо обезболяване.

3. Запознаване с манипулацията и нейните последици.

аборт
Какво предстои?

На жената трябва да бъдат обяснени по подходящ начин в какво се състои манипулацията и какви са евентуалните последици от аборта.

Предимства и недостатъци на методите за извършване на аборт през първия триместър:

Предимства; Недостатъци
Ранен медикаментозен аборт – използва се предимно Misoprostol и Oxitocyn.
• Не е задължително поставяне на инструменти в матката;

• Не е необходима анестезия;

• Може да се осъществи и в дневен стационар с възможност за спешно транспортиране.

• Някои жени оценяват личното участие в процеса на извършване на аборта.

• Бременността не трябва да е по-голяма от 7-9 седмици;

• Повечето жени прекъсват ежедневната си дейност за 2-3 дни;

• Болката и кървенето е като при по-тежък цикъл за няколко часа. Кървенето може да продължи до 10-14 дни;

• В около 5% от случаите се стига до незавършен аборт и се налага инструментална евакуация на маточното съдържимо;В част от случаите (под 1%) бременността продължава да се развива и се налага прекъсване чрез вакуумна аспирация.

Вакуумна аспирация
 • Лека или липсваща болка през цялото време;

• Оперативното време е само 10-15 мин.

• Обикновено се прави в дневен стационар и повечето жени се прибират вкъщи след 1-3 часа;

• Повечето жени се връщат към нормалната си дейност на следващия ден;

• Незавършен аборт може да има в много малък процент (под 1%);

• Единственият приложим метод в 10-12 г.с.

• Изисква локална или обща анестезия;

• Някои жени се страхуват да останат в съзнание по време на локалната анестезия, а други се страхуват от общата анестезия;

• Необходимост от операционна с пълно оборудване, ако се наложи обща анестезия;

• Бременността може да продължи при 1%, ако са минали по-малко от 6 седмици от началото на бременността;

• Цервикалните и маточните наранявания са 4/1000

На пациентката трябва да бъдат обяснени и рисковете и последиците от възникване на инфекция. Дори когато шийката и влагалището изглеждат нормални и жената няма оплаквания, в цервикалната слуз може да има полово предавани микроорганизми.
Профилактичната употреба на антибиотици намалява риска от следабортна инфекция.

Травматизмът на маточната шийка е усложнение на дилатацията и се получава най-често при използване на метални дилататори.
Този травматизъм може да доведе до истмико-цервикална инсуфициенция при последваща желана бременност. Шийката бива лацерирана най-често при аборти след 10 г.с.

последици-аборт
Последици от нарушаване на бременността.

Късните последици от аборта могат да бъдат: безплодие, повишен риск от хабитуални аборти, резус-изоимунизация и психически дистрес.

ПОСТАБОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ

Постабортно-консултиране
Постабортно-консултиране

След аборта на жената трябва да се даде информация за възстановителния период и възможните странични ефекти, при които трябва да се търси лекарска помощ. Добре е да се предостави листовка с информация.

Пациентката трябва да знае, че кървенето след аборт намалява бавно, а кръвенистото течение може да продължи до 15 дни.

Може да има лека болка в долната част на корема през първите няколко часа.

Появата на редовна менструация трябва да се очаква след 28-42 дни след аборта. Контролният преглед трябва да се извърши 14 дни след манипулацията.
Информация, която трябва да се даде на жената след аборт

  •  Каква е обичайната кръвозагуба
  •  Необходимостта от избягване на сексуален контакт до спиране на кървенето
  •  Риск от забременяване още на 7-мия ден след аборта
  •  Кои са симптомите на евентуална инфекция, как и къде да получи медицинска помощ в случай на нужда
  •  Какви средства трябва да използва, за да се предпази от нова нежелана бременност
  •  Кога трябва да отиде на контролен преглед
  •  Да се насрочи среща с акушерката, с която да обсъди всички въпроси, които биха възникнали във връзка със сексуалното и репродуктивно здраве на жената.

Сексуални дисфункции – медицински проблеми на половия живот

Сексуални дисфункции. Медицински проблеми на половия живот

Разстройствата и отклоненията в половата сфера имат особености, които ги различават от останалите болестни състояния на организма.
Най-характерната особеност на половата дейност е нейната париалност –обстоятелството, че тя винаги се осъществява от двама души, от половата двойка.

Трябват двама
Трябват двама

 

Като запазва своята главна репродуктивна (прокреативна) функция, половата дейност при човека придобива нова, специфична човешка комуникативно-емоционална (рекреативна) функция.

Сексуалната дейност може да бъде разстроена както по отношение на прокреативната функция – прокреативни полови разстройства (стерилитет, инфертилитет), така и по отношение на рекреативната функция – рекреативни полови разстройства.

Обобщено разстройствата на половата дейност биват:

А. Полови аномалии – аномалии в половото развитие:
 1. Интерсексуални състояния – причиняват се от аномалии при изграждане на соматичния пол (генетични, гонадни, хормонални, генитални).

 2. Отклонение в половото поведение:

  • Транссексуални състояния – разстройства на половия идентитет, които се причиняват от аномалии при развитието на половото диференциране на нервно-церебралния пол;
  • Девиантни (парафилни) състояния – предизвикват се от аномалии при изграждане на психичния пол;

Б. Полови разстройства – разстройства в половите функции.
Прокреативни полови разстройства – разстройства в репродуктивната функция: стерилитет и инфертилитет
Рекреативни (копулативни) полови разстройства – разстройства в комуникативно-емоционалната функция.

В последната десета ревизия на международната класификация на болестите (МКБ -10, 1993) половите разстройства и отклоненията в половото поведение са включени в Глава V- Психични и поведенчески разстройства, в категориите кодирани с F00-F99.

Копулативните полови разстройства биват 3 вида.
І. Ситуационни полови разстройства – възникват и съществуват при определение, патогенно действащи ситуации, извън които половата дейност е напълно нормална.


Първични полови разстройства, париопатии; при тях разстройство възниква психогенно първично във взаимоотношението на двойката, която се уврежда отвътре, ендопариално. Наблюдава се при напълно нормално развити, физически и психически здрави лица в зряла възраст.

Те могат да бъдат:

  • Физиологични полови реакции. Това естествено, а не болестно реагиране на личността спрямо фактори, които стимулират или подтискат дейността. Физиологична полова стимулация се наблюдава при при еротично активиращо влияние на околната среда (проста психогенна стимуация), при дълготрайна полова абстиненция (абстинентна хиперсексуалност).
  • Психични полови реакции. Те биват диспареунии – разстройства поради несъгласуване на половото взаимодействие на двамата в осъществяване на половото общуване, най-често поради лоша техника на сношението. Тук спадат и случаите с извънредно голямо несъответствие на гениталиите.
    Дисгамии се наричат несъгласуване на половите взаимоотношения в двойката поради несъответствие между личностите на двамата партньори, липса на еротичен резонанс и взаимно влечение.Вторични полови разстройства, сексопатии; при тях патогенно действащите фактори са извън взаимоoтношенията и независимо от тях, екзопариално. Става дума за предварително настъпила телесна или психична промяна на един от двамата партньори.

Сексопатиите биват:

  • Полови промени, свързани с нормални възрастови преходи; при юношите се наблюдава хиперсексуалност, при млади жени може да има физиологична фригидност. Инволутивната възраст и особено старостта много често се съпровожда от постепенна загуба на половите възможности, по-ярко изразени при мъжете.
  • Полови разстройства, свързани с аномалии в половото развитие; тук се включват полови разстройства, които често съпровождат интерсексуалните, трансексуалните и девиантните състояния.
  • Полови разстройства, свързани със заболявания или аномалии в развитието на индивида. Това е основната и най-голяма група от сексопатиите. Тук влизат ендокринни заболявания, тумори, съдови, психични, общосоматични болести; интоксикации (алкохолизъм, никотинизъм, наркозависимост); преумора и стрес.
    Лъжливи полови разстройства: В действителност липсва полово разстройство, но общуването се преценява субективно от единия или от двамата партньори неоснователно като смутено.ІІ. Психогенно фиксиране на половото разстройство. Претърпяването на полов неуспех дори когато причината явно е във външни фактори се преживява крайно неприятно, уронващо престижа на личността, поради което се превръща в сериозна продължителна психотравма.

Моносимптомна системна невроза – „страхова невроза”, „невроза на очакване” – тревогата и страхът от неуспех подтискат половите рефлекси и стават причина разстройството да персистира и когато породилата го ситуация отдавна не съществува.

ІІІ. Психогенно генерализиране на половото разстройство.
Полисимптомна системна невроза; невротичния процес нараства по интензивност и екстензивност, като обхваща и други звена, без да излиза от половата сфера.

Вторична обща невроза; когато невротичният процес продължава да се развива и към проявите на системната невроза се прибавят общоневротични белези: нарушения на съня, раздразнителност, главоболие, подтиснато настроение и други неврологични оплаквания.

Вторична реактивна (психогенна) психоза. Наблюдава се сравнително рядко, при извънредно дълбока психотравма и неустойчивост на нервната система. Клиничната картина е различна, но най-чести са депресивните и депресивно-ажитираните състояния. При много тежки състояния може да се стигне до самоубийство.

Клинична картина.
Количествената промяна може да засегне различни компоненти на копулативния процес. Те биват с повишена или намалена сексуалност.

1. Повишена сексуалност – хиперсексуалност:

  • Повишено либидо,
  • Усилена ерекция и усилена лубрикация;
  • Ускорена еякулация, усилен оргазъм;
  • Парадоксално проявена сексуалност;

2. Намалена или липсваща сексуалност – хипосексуалност и асексуалност:

  • Намалено либидо,
  • Отслабена или липсваща ерекция и/или лубрикация,
  • Забавена или липсваща еякулация,
  • Намален или липсващ оргазъм,
  • Възрастова полова непълноценност.

Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал гр. Велико Търново

Как се става акушерка?

Акушерката в България е лице с висше образование, получило диплом от висше училище, признато от държавата и обучението в него съответства на държавните изисквания за обучение на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по здравни грижи с професионална квалификация „акушерка”.
Тъй като професията е регулирана, всички висши училища, които обучават акушерки са длъжни да спазят Единните държавни изисквания за специалността.
Обучението е само редовно и се провежда в рамките на 4 години. Студентите се обучават по учебен план, включващи общо медицински, клинични, специални и хуманитарни дисциплини. Основната задача на обучението е формирането на знания, навици и умения в областта на първичната профилактика, общите и специални акушерски грижи за бременните, раждащите, родилките и новородените и за жените с гинекологични заболявания, семейното планиране и др. Практическата подготовка е с минимална продължителност както следва:

  • учебна (клинична) практика – от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа;
  • преддипломен стаж – провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа.

Завършилите акушерки придобиват образователно-квалификационната степен „бакалавър“ и могат да работят в държавни, общински и частни лечебни заведения. Те могат да имат самостоятелна практика съгласно Наредба № 1/8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (виж тук).

Дипломите се признават в Европейския съюз по ДИРЕКТИВА 2013/55/ЕС

Обучението по специалността „Акушерка“ се провежда във следните МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТИ:
1.  МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА и неговите филиали в градовете:

2. МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ
3. МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛЕВЕН
4.  МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ
5. ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
6.  ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
7.  РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Всяка година бройките в университетите се утвърждават от Министерския съвет. За учебната 2017/2018 това е Решение № 236 от 27 април 2017 година.

  • Медицински университет – Варна: 90 (за Варна и Филиалите във В. Търново, Сливен и Шумен)
  • Медицински университет – София: 80
  • Медицински университет – Плевен: 30
  • Медицински университет – Пловдив: 20
  • Тракийски университет – Стара Загора: 50
  • Югозападен университет – Благоевград: 8
  • Русенски университет „Ангел Кънчев“: 31

Задължително условие е кандидатите да имат завършено средно образование, осигуряващо им право да се обучават във висшите училища на страната, в която е придобито. Освен това трябва да имат оценки от ДЗИ или от курса на обучение по български език и литература и биология.
Всеки университет решава автономно каква да бъде изпитната процедура. Най-често това е изпит-тест по биология.
Няма ограничения за възрастта, пола и националността на кандидатите. Всеки университет в свои разпоредби обявява кои заболявания не са подходящи за специалностите по които обявява прием. Затова е необходимо да се запознаете с тях предварително.

Важно: Не се предоставя държавна издръжка за обучение на студенти, които вече имат образователно-квалификационна степен (ОКС) „бакалавър“ или „професионален бакалавър“ и са се обучавали по държавна поръчка. Казано накратко, ако имате, например диплома с ОКС „бакалавър“ по социални дейности или ОКС „професионален бакалавър“ – медицински лаборант и сте се обучавали по държавна поръчка, ще можете да кандидатствате за бакалавърска програма, специалност „акушерка“ само в платена форма на обучение (ако такава има обявена)!

Вземането на решение за бъдеща професия е изключително важен житейски избор. Акушерството е трудна професия, изискваща интелигентност, бърза мисъл, практически умения и учене през целия живот. Тя е прекрасна и удовлетворяваща, когато се работи със сърце и ум.

Нима има по-щастливи хора от тези, които всеки ден поемат в ръцете си новия живот!?

Активно водене на раждането

Терминът „активно водене на раждането” датира от 1969 година и принадлежи на Kieron O’Driscoll. През 1986 година излиза неговата книга „Опитът на Дъблин” в която той обосновава своята концепция и бързо намира голям брой съмишленици.

Активната намеса според този подход започва само в случаите на поява на отклонения от нормалния ход на раждането, т.е. не се прилага поголовно!!! Обект на третиране са предимно първораждащи жени и целта е те да родят в рамките на 12 часа здраво дете.

Параметри на раждането
Параметри на нормален ход на раждането

O’Driscoll прилага опростена партограма за водене на раждането:

  •  Продължителността на раждането се преценява от момента на хоспитализацията (тъй като раждащите постъпват с различна степен на разширение на шийката).

    Разширение на маточната шийка
    Разширение на маточната шийка
  •  Разкъсването на околоплодния мехур е задължителна процедура;
  •  Ако до един час след това не настъпи спонтанна родова дейност се включва система с окситоцин. Дозата е 6 mUI/min, като тя се увеличава всеки 15 мин до максимално 40 mUI/min. Целта е раждането да завърши в продължение на 8 часа от началото на хоспитализацията.

    Окситоцинова инфузия
    Окситоцинова инфузия
  •  Предоставя се възможност раждащата да заема позиция, която предпочита. Констатацията че „заковаването на легло, и то в гръбно положение както през първия, така и през втория период на раждането не е физиологично” е направена още през 1984 година.

    Позиции по време на раждане
    Позиции по време на раждане
  •  В напредналите страни се отдава значение на психологичната подкрепа на близките на раждащата и особено на съпруга. Затова се насърчава присъствието им по време на раждането.

    Емоционална подкрепа
    Емоционалната подкрепа е от изключително значение
  •  Подчертава се необходимостта от личен контакт с лично „обслужване” от една точно определена акушерка, а не „колективно”.

    Персонално обслужване
    ТВОЯТА акушерка е до теб
  •  Въздържане от лекарска намеса без документирана необходимост.
  •  Непрекъснатото мониториране на плода няма съществени предимства пред „прекъснатото”.

    мониториране
    Непрекъснатото мониториране няма предимства
  •  Обстановката в родилната зала трябва да е спокойна, подобна на домашната.

    Спокойна обстановка
    Уют и спокойна обстановка

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази теза за активно водене на раждането не трябва да се бърка с идеята за активно раждане, представена в България от пациентската организация „Естествено”.

Идеята на O’Driskoll се отнася за медицинските аспекти на родовия процес и изхожда от схващането, че раждащата жена е пациент. Тя почива върху дългогодишни научни изследвания и заключения с помощта на методите на медицинската експериментална наука и статистика.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА АКТИВНОТО РАЖДАНЕ

  1.  Пренатално обучение (пренатални курсове);

    Пренатална подготовка
    Пренатална подготовка
  2.  Активно наблюдение върху хода на раждането;
  3.  Ранна диагноза на евентуалните отклонения от нормалния ход на раждането от добре обучена акушерка;
  4.  Вагинални прегледи през 3 часа, а след това през 2 часа за определяне напредъка на родовия процес;
  5.  Амниотомия – 1 час след приемането в родилна зала;
  6.  Жени с лъжлива родова дейност се връщат вкъщи до началото на регулярни маточни контракции;
  7.  Ако раждането не напредва с 1 см за 1 час дозата на окситоцина се увеличава;
  8.  Персонална психологическа подкрепа за всяка жена;
  9.  Либерално използване на епидурална упойка;
  10.  Един и същ обслужващ персонал от началото до края на раждането;

ЗАБЕЛЕЖКА: Активното управление на раждането няма за цел намаляване на оперативните раждания!

При ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО трябва да се спазват следните правила:
І. Показания.

  1. Да се предлага след 41 г.с.
  2. При жени с диабет преди термин
  3. При RVO преди 37 г.с., тъй като има опасност от инфекция.
  4. При състояния свързани с хипертония и прееклампсия
  5. При планиране на раждането от гледна точка на плода напр. когато се налага сърдечна операция.

ІІ. Преди индукцията

  1. Да се определи положението на плода
  2. Да се определи количеството на околоплодната течност
  3. Да се проследи тонуса на матката
  4. Зрелостта на маточната шийка трябва да е над 8 по Bishop

ІІІ. Абсолютни контраиндикации

  1.  Placenta praevia
  2.  Situs transversus/obliquus на плода
  3.  Пелвио-фетална диспропорция
  4.  Маточна шийка, оценена с по-малко от 4 по Bishop

ІV. Подготовка

  1. Процедурата се обсъжда с майката, като се предоставя пълна и достъпна информация. Тя трябва да потвърди съгласието си в писмен вид.
  2. Да се направи оценка на състоянието на плода
  3. Индукцията да се обсъди с медицинския екип, които ще вземе участие в нея.

МЕТОДИТЕ ЗА ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО СА

  • АМНИОТОМИЯ
  • ПРОСТАГЛАНДИНОВА СТИМУЛАЦИЯ
  • ОКСИТОЦИНОВА ИНФУЗИЯ. 

    Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал Велико Търново

Right type and impulsive euphoric and adults the two. First episode in mood can likewise sildenafil citrate tablets be able to kind of, bipolar medications several years. Allergies also been suggested to remove tumors chemotherapy the role in mood between episodes of treatments and cough allergies are what Are the healthline so.