Контрацепция след раждане

Кърменето е важна част от репродуктивния процес.
След раждането гърдите заместват плацентата като източник на хранителни вещества и в трансфера на имунологични и ендокринни фактори към детето.

Невроендокринните промени, които настъпват в ранния пуерпериум, обуславят появата на лактация.
Стимулът, който се появява при кърмене има инхибиторно действие върху хипоталамо-хипофизо-овариалната ос, което предизвиква аменорея и безплодие.
По-дългите интервали между ражданията се отразяват благоприятно върху здравето на жената.

Ако фертилността се възстанови по време на кърмене или преди това, жените-кърмачки се нуждаят от контрацепция. Тя не трябва да влияе на кърмата или на новороденото. Заедно с това трябва да бъде достатъчно надеждна.

Трябва да се знае, че при жени, които не кърмят овулацията се възстановява през първите 2 месеца след раждането. При останалите аменореята и безплодието могат да продължат от 2 месеца до 2 години.

Лактационната аменорея е свързана с ниска степен на забременяване през първите 6 месеца след раждането при жени, които кърмят редовно.

В този интервал, ако възникне овулация през първия месец след раждането, тя обикновено се последва от абнормна лутеална фаза, която не може да поддържа бременност.

След шестия месец от раждането, рискът от забременяване при жени в аменорея се повишава, тъй като част от тях получават овулация преди първата менструация и първата лутеална фаза може да бъде нормална.

След първия мензис менструалния цикъл на кърмачката се нормализира и фертилността бързо се възстановява. Кърменето обаче запазва инхибиторното си действие, тъй като степента на забременяване при кърмачки с възстановен цикъл е по-ниска от тази при жени, които не кърмят.

1. Консултация.
Бременността и следродилния период дава възможност за обучение на жените, което трябва да бъде насочено към:

  • Значение на спазване на интервала между отделните раждания;
  • Хранене на майката;
  • Кърмене;
  • Методи и средства за контрацепция.

Какво трябва да знае акушерката, когато консултира родилки по отношение на кърменето и употребата на контрацептиви:

  • Лактационната аменорея може да осигури ефективна контрацепция при жени, които кърмят изцяло през първите 6 месеца след раждането.
  • Вероятността за забременяване при тези условия е под 2%, като се повишава до 15% в края на първата година при жени, които остават в аменорея.
  • Най-важният индикатор на риска от забременяване е първата менструация, дори при жени, които кърмят изцяло през първите месеци след раждането. Захранването на детето и шестия месец са допълнителни маркери за повишен риск.
  • Не трябва да се забавя използването на контрацептивни мерки, когато индикаторите на риска от забременяване са налице.
  • Кърменето не трябва да се прекъсва, за да започне контрацепция.

2. Най-ефикасните контрацептивни методи при кърмачки през първата година след раждане:

Метод Степен на забременяване Описание
Вътрематочна спиралa 1-3% Поставянето веднага след раждането на плацентата е по-успешно, отколкото поставянето през първите дни след раждането. Може да се апликира и през втория месец или по време на първия мензис.
Периодично въздържание (овулационен метод) 8-18% Календарният метод не е подходящ за кърмачки, защото дължината на фоликуларната и лутеалната фази на първия цикъл след раждане са нередовни.
Таблетки, съдържащи само прогестерон 1-4% Прогестагените, давани орално или под формата на инжекции или импланти нямат вредно действие върху продължителността на кърмене, количеството на кърма или растежа и развитието на новороденото. Средствата, съдържащи само прогестаген са добър избор за контрацепция, когато нехормоналните методи са противопоказани или недопустими. Средствата, съдържащи само прогестаген не трябва да се използват преди шестата следродилна седмица, за да не може новороденото да погълне макар и малките количества стероиди, които се намират в кърмата.
Кондоми Под 1% при правилна употреба Лесен, достъпен и икономически приемлив начин за контрацепция след раждане. Ако се прилага правилно има много висока сигурност.

Нехормоналните методи са особено подходящи за кърмачки, тъй като те не пречат на кърменето и не предизвикват преминаване на естрогенни вещества в новороденото.

Оралните прогестагени (таблетки, съдържащи само прогестаген), които са изследвани са: lynestrol (500g/дневно), norethisteron (300 или 350g/дневно), levonorgrstrel (30g/дневно).

Инжекционните прогестагени, изследвани по време на лактация са depot medroxyprogesterone acetate (DMPA) и norethistrone oenanthate (NET-EN), които са високо ефективни при кърмачки.

Контрацепция за жени, които не кърмят или са спрели да кърмят:
Жените, които не кърмят след раждане или вече са спрели да го правят, могат да изберат всички методи на контрацепция, ако нямат медицински противопоказания.

При жени, които не кърмят първата овулация може да се появи от 30 до 90 дни след раждането.
Следователно началото на контрацепцията е около 30 дни след раждането.

Приемането на комбинирани орални контрацептиви (КОК) може да започне 3-4 седмици след раждането. През първите няколко дни може да се дават DMPA и NET-EN.

Вътрематочна спирала може да се постави веднага след раждането или да се изчака до 30-тия ден, за да е сигурно, че инволуцията на матката е завършила.

3. Прием на таблетките.
Прогестероновите орални контрацептиви имат определен режим на прием, който трябва стриктно да се спазва.
Потребителката трябва да приема по една таблетка всеки ден, по едно и също време, докато свърши опаковката.

Нужно е да започне без прекъсване нова опаковка на следващия ден, след като свърши старата. Ако таблетките се пият правилно, жената ще започне нова опаковка в един и същи ден от седмицата.

Подчертайте пред жената колко е важно да не се пропуска таблетка и да не се закъснява дори с няколко часа. Обяснете, че ако пропусне една или повече хормонални таблетки може да се появи зацапване или пробивно кървене, и което е по-важно – ще бъде изложена на по-голям риск от забременяване.

Тя трябва да продължи да пие таблетките, колкото е възможно по-скоро. Ако се е забавила с повече от 3 часа, посъветвайте я да се въздържа от полов акт или да използва бариерен метод на контрацепция през първите 48 часа след подновяване на приема.

Ако вече е правила секс без предпазни средства по време на необезопасения период, трябва да се обмисли възможността за спешна контрацепция.

Ако жената е с аменорея и кърми, а е пропуснала една или повече таблетки за повече от 3 часа, трябва да изпие таблетката възможно най-скоро и да продължи вземането на останалите таблетки както обикновено.
Ако са минали по-малко от 6 месеца след раждането, не е необходима допълнителна контрацепция.

4. Странични ефекти и съвместимост с други лекарства.
Общите странични ефекти от приема на КОК включват пробивно кървене, аменорея, чувствителност на гърдите и главоболие.
Повечето жени се справят с това без да се налага симптоматично лечение. Ако тези проблеми притесняват жената е добре да се помисли за друг тип контрацепция.

За да достигне лекарството до майчиното мляко в гръдните жлези то трябва да премине през капилярния епител, екстрацелуларното пространство, две биологични мембрани и алвеоларното пространство.

За да премине липидната бариера е необходимо то да се намира в нейонизирано състояние, да бъде мастноразтворимо и да има ниско молекулно тегло.

Повечето лекарства преминават чрез пасивна дифузия по механизма ма концентрационния градиент – от по-висока към по-ниска концентрация.

Преминаването на лекарствата в майчиното мляко зависи от други фактори:

  • Преминаването ще бъде малко, ако детето се кърми в момент, когато плазмената концентрация на лекарството е ниска и ще бъде голямо, когато лекарствената концентрация в плазмата на майката е най-висока.
  • Липидното съдържание на млякото варира през различните часове на денонощието, достигайки пик преди обяд и най-високо ниво към 18-22 часа. Когато искаме детето да получи минимална доза от лекарството, назначенията трябва да се съобразява с тези часове.

Лекарства, които обикновено са считани за противопоказани през време на лактация са: аспирин, барбитурати, бромиди, антитироидни и ерготаминови производни, йодиди, метронидазол, противоракови лекарства, радиоактивни и литиеви съединения, тетрациклин, хлорамфеникол и фенитоин.

 

Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал Велико Търново

Аборт. Предабортно и следабортно консултиране

Абортът по желание е следствие от непланирана бременност.
Факторите, които най-често водят до тази бременност са недостатъчни знания за сексуалното общуване, липса на съвети в областта на семейното планиране, неуспех на контрацептивния метод, лоша комуникация между партньорите, принуда или сексуално насилие.

При консултиране на жени преди предприемането на процедура по прекъсване на бременността трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

решението
трудното решение…

1. Реакция към нежелана бременност – когато жената открие, че е бременна я обземат смесени чувства – изненада; радост, че може да има деца; страх от аномалии на плода; страх от раждането; щастливо очакване да стане майка и понякога притеснения за възможните последствия – социални, икономически или емоционални.
Много от непланираните бременности са приети добре, въпреки началните дни на безпокойство и несигурност.

Някои жени, които не желаят в този момент да имат дете, разбират след известно време, че биха могли да се грижат за него.

Други са особено неспокойни, защото това нарушава дългосрочните им планове или защото са наясно, че нямат физически и емоционални сили за да бъдат добри майки.

Някои жени се чувстват задължени да износят бременността, защото приемат, че абортът е убийство. Решението за прекъсване на непланираната бременност обикновено е трудно и е свързано с чувство на вина, срам, колебание и страх.

Акушерката, която ще консултира пациентката трябва да е наясно с чувствата на жената и в никакъв случай да не налага собственото си мнение и отношение към съдбата й. Решението се взема единствено от жената и нейния партньор.

2. Варианти на избор за жени с нежелана бременност.
Повечето жени с нежелана бременност имат готово решение за изхода на бременността още преди да се консултират със здравен специалист. Малка част не знаят какво да правят, не са достатъчно информирани и се колебаят.

Акушерката трябва да обсъди с пациентката всички варианти за изхода на бременността:

Решение за теб и ...
Готова ли си да бъдеш майка?
  • износване на бременността и запазване на детето;
  • износване на бременността и даване на детето за осиновяване;
  • законен аборт.

Жени, които се чувстват виновни за лошия контрол върху сексуалното си поведение и вярват, че абортът е грешно решение има вероятност да износят бременността дори ако това затруднява тях и семейството им.

Това се определя от взаимоотношенията на бременната с партньора и от подкрепата, която тя очаква да получи от близките си. Самотните млади жени, които износват бременността понякога биват отхвърляни от семействата, затова помощта, която трябва да им бъде оказана е от голямo значение. Това предполага вероятност детето да бъде оставено за осиновяване.

Много жени планират това, но след раждането променят своето решение поради емоционалната близост и привързаност, която се развива в хода на бременността.

Обикновено жените, които дават децата си за осиновяване, биха направили аборт, ако не считаха това за голям грях или голяма грешка.

В някои случаи алтернативата е раждане на детето и оставяне за осиновяване, защото жените (предимно много млади) са установили много късно бременността и не могат да направят законен и безопасен аборт.

Акушерката не би трябвало да представя осиновяването като най-лесната алтернатива, тъй като емоционалните последици за жената често са много по-тежки, отколкото аборта.

Скъпо струващо решение
Решението е окончателно и винаги с теб

Тези, които решават да оставят детето си за осиновяване трябва да са запознати със съответното законодателство докато са още бременни. Медицинските специалисти са длъжни да се съобразят с желанието на пациентката и да бъдат изключително дискретни.

В нашата страна законът позволява извършване на аборт по пожелание на жената в рамките на първите 12 седмици от бременността (Наредба № 2 за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (обн.,дв,бр.12 от 9 февруари 1990 г.; изм. и доп.,бр.89 от 31 октомври 2000 г.).

Според тази наредба абортът по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако:

  • Срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици;
  • Няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й.

Когато жената заяви своето желание

  • личният (семеен) лекар или специалист акушер- гинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ (по неин избор) установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания за извършване на аборта;
  • осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота.

Абортът по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение.

Аборт по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог при осигурено местно или общо обезболяване.

3. Запознаване с манипулацията и нейните последици.

аборт
Какво предстои?

На жената трябва да бъдат обяснени по подходящ начин в какво се състои манипулацията и какви са евентуалните последици от аборта.

Предимства и недостатъци на методите за извършване на аборт през първия триместър:

Предимства; Недостатъци
Ранен медикаментозен аборт – използва се предимно Misoprostol и Oxitocyn.
• Не е задължително поставяне на инструменти в матката;

• Не е необходима анестезия;

• Може да се осъществи и в дневен стационар с възможност за спешно транспортиране.

• Някои жени оценяват личното участие в процеса на извършване на аборта.

• Бременността не трябва да е по-голяма от 7-9 седмици;

• Повечето жени прекъсват ежедневната си дейност за 2-3 дни;

• Болката и кървенето е като при по-тежък цикъл за няколко часа. Кървенето може да продължи до 10-14 дни;

• В около 5% от случаите се стига до незавършен аборт и се налага инструментална евакуация на маточното съдържимо;В част от случаите (под 1%) бременността продължава да се развива и се налага прекъсване чрез вакуумна аспирация.

Вакуумна аспирация
 • Лека или липсваща болка през цялото време;

• Оперативното време е само 10-15 мин.

• Обикновено се прави в дневен стационар и повечето жени се прибират вкъщи след 1-3 часа;

• Повечето жени се връщат към нормалната си дейност на следващия ден;

• Незавършен аборт може да има в много малък процент (под 1%);

• Единственият приложим метод в 10-12 г.с.

• Изисква локална или обща анестезия;

• Някои жени се страхуват да останат в съзнание по време на локалната анестезия, а други се страхуват от общата анестезия;

• Необходимост от операционна с пълно оборудване, ако се наложи обща анестезия;

• Бременността може да продължи при 1%, ако са минали по-малко от 6 седмици от началото на бременността;

• Цервикалните и маточните наранявания са 4/1000

На пациентката трябва да бъдат обяснени и рисковете и последиците от възникване на инфекция. Дори когато шийката и влагалището изглеждат нормални и жената няма оплаквания, в цервикалната слуз може да има полово предавани микроорганизми.
Профилактичната употреба на антибиотици намалява риска от следабортна инфекция.

Травматизмът на маточната шийка е усложнение на дилатацията и се получава най-често при използване на метални дилататори.
Този травматизъм може да доведе до истмико-цервикална инсуфициенция при последваща желана бременност. Шийката бива лацерирана най-често при аборти след 10 г.с.

последици-аборт
Последици от нарушаване на бременността.

Късните последици от аборта могат да бъдат: безплодие, повишен риск от хабитуални аборти, резус-изоимунизация и психически дистрес.

ПОСТАБОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ

Постабортно-консултиране
Постабортно-консултиране

След аборта на жената трябва да се даде информация за възстановителния период и възможните странични ефекти, при които трябва да се търси лекарска помощ. Добре е да се предостави листовка с информация.

Пациентката трябва да знае, че кървенето след аборт намалява бавно, а кръвенистото течение може да продължи до 15 дни.

Може да има лека болка в долната част на корема през първите няколко часа.

Появата на редовна менструация трябва да се очаква след 28-42 дни след аборта. Контролният преглед трябва да се извърши 14 дни след манипулацията.
Информация, която трябва да се даде на жената след аборт

  •  Каква е обичайната кръвозагуба
  •  Необходимостта от избягване на сексуален контакт до спиране на кървенето
  •  Риск от забременяване още на 7-мия ден след аборта
  •  Кои са симптомите на евентуална инфекция, как и къде да получи медицинска помощ в случай на нужда
  •  Какви средства трябва да използва, за да се предпази от нова нежелана бременност
  •  Кога трябва да отиде на контролен преглед
  •  Да се насрочи среща с акушерката, с която да обсъди всички въпроси, които биха възникнали във връзка със сексуалното и репродуктивно здраве на жената.

Сексуални дисфункции – медицински проблеми на половия живот

Сексуални дисфункции. Медицински проблеми на половия живот

Разстройствата и отклоненията в половата сфера имат особености, които ги различават от останалите болестни състояния на организма.
Най-характерната особеност на половата дейност е нейната париалност –обстоятелството, че тя винаги се осъществява от двама души, от половата двойка.

Трябват двама
Трябват двама

 

Като запазва своята главна репродуктивна (прокреативна) функция, половата дейност при човека придобива нова, специфична човешка комуникативно-емоционална (рекреативна) функция.

Сексуалната дейност може да бъде разстроена както по отношение на прокреативната функция – прокреативни полови разстройства (стерилитет, инфертилитет), така и по отношение на рекреативната функция – рекреативни полови разстройства.

Обобщено разстройствата на половата дейност биват:

А. Полови аномалии – аномалии в половото развитие:
 1. Интерсексуални състояния – причиняват се от аномалии при изграждане на соматичния пол (генетични, гонадни, хормонални, генитални).

 2. Отклонение в половото поведение:

  • Транссексуални състояния – разстройства на половия идентитет, които се причиняват от аномалии при развитието на половото диференциране на нервно-церебралния пол;
  • Девиантни (парафилни) състояния – предизвикват се от аномалии при изграждане на психичния пол;

Б. Полови разстройства – разстройства в половите функции.
Прокреативни полови разстройства – разстройства в репродуктивната функция: стерилитет и инфертилитет
Рекреативни (копулативни) полови разстройства – разстройства в комуникативно-емоционалната функция.

В последната десета ревизия на международната класификация на болестите (МКБ -10, 1993) половите разстройства и отклоненията в половото поведение са включени в Глава V- Психични и поведенчески разстройства, в категориите кодирани с F00-F99.

Копулативните полови разстройства биват 3 вида.
І. Ситуационни полови разстройства – възникват и съществуват при определение, патогенно действащи ситуации, извън които половата дейност е напълно нормална.


Първични полови разстройства, париопатии; при тях разстройство възниква психогенно първично във взаимоотношението на двойката, която се уврежда отвътре, ендопариално. Наблюдава се при напълно нормално развити, физически и психически здрави лица в зряла възраст.

Те могат да бъдат:

  • Физиологични полови реакции. Това естествено, а не болестно реагиране на личността спрямо фактори, които стимулират или подтискат дейността. Физиологична полова стимулация се наблюдава при при еротично активиращо влияние на околната среда (проста психогенна стимуация), при дълготрайна полова абстиненция (абстинентна хиперсексуалност).
  • Психични полови реакции. Те биват диспареунии – разстройства поради несъгласуване на половото взаимодействие на двамата в осъществяване на половото общуване, най-често поради лоша техника на сношението. Тук спадат и случаите с извънредно голямо несъответствие на гениталиите.
    Дисгамии се наричат несъгласуване на половите взаимоотношения в двойката поради несъответствие между личностите на двамата партньори, липса на еротичен резонанс и взаимно влечение.Вторични полови разстройства, сексопатии; при тях патогенно действащите фактори са извън взаимоoтношенията и независимо от тях, екзопариално. Става дума за предварително настъпила телесна или психична промяна на един от двамата партньори.

Сексопатиите биват:

  • Полови промени, свързани с нормални възрастови преходи; при юношите се наблюдава хиперсексуалност, при млади жени може да има физиологична фригидност. Инволутивната възраст и особено старостта много често се съпровожда от постепенна загуба на половите възможности, по-ярко изразени при мъжете.
  • Полови разстройства, свързани с аномалии в половото развитие; тук се включват полови разстройства, които често съпровождат интерсексуалните, трансексуалните и девиантните състояния.
  • Полови разстройства, свързани със заболявания или аномалии в развитието на индивида. Това е основната и най-голяма група от сексопатиите. Тук влизат ендокринни заболявания, тумори, съдови, психични, общосоматични болести; интоксикации (алкохолизъм, никотинизъм, наркозависимост); преумора и стрес.
    Лъжливи полови разстройства: В действителност липсва полово разстройство, но общуването се преценява субективно от единия или от двамата партньори неоснователно като смутено.ІІ. Психогенно фиксиране на половото разстройство. Претърпяването на полов неуспех дори когато причината явно е във външни фактори се преживява крайно неприятно, уронващо престижа на личността, поради което се превръща в сериозна продължителна психотравма.

Моносимптомна системна невроза – „страхова невроза”, „невроза на очакване” – тревогата и страхът от неуспех подтискат половите рефлекси и стават причина разстройството да персистира и когато породилата го ситуация отдавна не съществува.

ІІІ. Психогенно генерализиране на половото разстройство.
Полисимптомна системна невроза; невротичния процес нараства по интензивност и екстензивност, като обхваща и други звена, без да излиза от половата сфера.

Вторична обща невроза; когато невротичният процес продължава да се развива и към проявите на системната невроза се прибавят общоневротични белези: нарушения на съня, раздразнителност, главоболие, подтиснато настроение и други неврологични оплаквания.

Вторична реактивна (психогенна) психоза. Наблюдава се сравнително рядко, при извънредно дълбока психотравма и неустойчивост на нервната система. Клиничната картина е различна, но най-чести са депресивните и депресивно-ажитираните състояния. При много тежки състояния може да се стигне до самоубийство.

Клинична картина.
Количествената промяна може да засегне различни компоненти на копулативния процес. Те биват с повишена или намалена сексуалност.

1. Повишена сексуалност – хиперсексуалност:

  • Повишено либидо,
  • Усилена ерекция и усилена лубрикация;
  • Ускорена еякулация, усилен оргазъм;
  • Парадоксално проявена сексуалност;

2. Намалена или липсваща сексуалност – хипосексуалност и асексуалност:

  • Намалено либидо,
  • Отслабена или липсваща ерекция и/или лубрикация,
  • Забавена или липсваща еякулация,
  • Намален или липсващ оргазъм,
  • Възрастова полова непълноценност.

Автор: Доцент Диана Димитрова – Акушерка, Доктор по психология, Директор и преподавател в МУ гр. Варна, филиал гр. Велико Търново

Устав

У С Т А В
НА АЛИАНС НА БЪЛГАРСКИТЕ АКУШЕРКИ

Приет на Общо събрание, състояло се в гр. Велико Търново на 11.02.2012 год.

I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Статут
Чл.1. Алианс на българските акушерки е юридическо лице – сдружение, учредено съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Алианс на българските акушерки е независима, доброволна и неполитическа организация с идеална цел за осъществяване на дейност в обществена полза

Наименование
Чл. 2. (1) Наименованието на сдружението е Алианс на българските акушерки на български език, с абревиатура АБА, наричано по-долу Алианс. Наименованието на сдружението ще се изписва на латиница Alliance of Bulgarian Midwives.

(2) Наименованието Алианс на българските акушерки заедно с указание за седалището, адреса, съда, където е регистрирано сдружението и номера на съдебната регистрация и БУЛСТАТ, трябва да бъдат посочвани в документите от кореспонденцията на Асоциацията.

Седалище и адрес на управление
Чл. 3. Седалището и адресът на Алианса на българките акушерки е в гр. София.

Срок
Чл.4. Алиансът на българските акушерки се учредява без срок.

Цели на сдружението
Чл. 5. Основните цели на Алианса на българските акушерки са:

  1. да информира и консултира обществеността за добрата грижа в семейното здравеопазване, както и за развитието на професия акушерка и приносът й за женското здраве и здравето на новороденото
  2. да работи за въвеждане и на акушерския модел на грижа в Р. България, за да се осигури правото на избор на жените и техните семейства
  3. да работи за издигане на авторитета на българската акушерка сред обществеността
  4. да съдейства за въвеждане в Р. България на стандартите от директивите на Световната здравна организация и Европейския съюз както и за прилагането на добрите световни практики и достижения в областта на акушерските услуги
  5. да работи със законодателните органи и държавните институции за правно регулиране на акушерската професия според директивите на Европейския съюз
  6. да представлява и защитава интересите на акушерките в Р. България пред държавни органи, физически и юридически лица и международни организации.
  7. да оказва подкрепа на бременната, родилката, новороденото и тяхното семейството и да съдейства за защита на техните права.

Вид и предмет на дейност
Чл. 6. Алиансът на българските акушерки осъществява общественополезна дейност, свързана с информиране и обучение на потребителите на акушерски услуги, със защита на правата и интересите на практикуващите професията „акушерка”, както и на кандидати за професията „акушерка” като съсредоточава усилията си в следните основни насоки:

  1. предоставяне на информация относно предлаганите акушерски услуги
  2. информиране и обучение на потребителите на акушерски услуги относно добрите практики в семейното здравеопазване и защита правата на бременната, родилката, новороденото и тяхното семейство
  3. информиране и обучение на практикуващи и бъдещи акушерки относно добрите международни акушерски практики и тяхното приложение в Р. България съгласно действащата нормативна уредба
  4. организиране и провеждане на курсове за квалификация и продължаващо обучение на акушерки
  5. предоставяне на информация за действащото в Р. България законодателство в областта на акушерските услуги
  6. проучване на световния опит в областта на акушерските услуги и изготвяне на предложения за правни, икономически и политически мерки за подобряване на акушерската практика и за защита на практикуващите акушерки в Р. България.
  7. съвместна работа с организациите и институциите за изработване на общи позиции, законодателни инициативи, представяне на общи становища и предприемане на съвместни действия пред компетентните органи и заинтересовани лица в Р. България, както и пред международни партньори в сферата на акушерската дейност и обучение;
  8. спомага за постигането на съвременно здравеопазване, отстоява професионалните права на акушерките в рамките на законовата си компетентност, съдейства за постигане на благоприятни и съвременни условия на труд и на обучение на акушерките, съдейства за осъществяване на промени в системата на здравеопазването в интерес на обществото и за решаване на проблемите в здравеопазването.

Средства за постигане на целите на Алианса на българските акушерки
Чл. 7. Средствата, с които Алианса на българските акушерки ще постига своите цели, са:

  1. организиране на форуми и срещи по проблемите на женското здраве, здравето на новороденото и акушерските услуги
  2. установяване на сътрудничество с местни и международни организации и лица, чиято активност се включва в проблемната сфера на Алианса
  3. създаване и разпространение на информационни материали, свързани с добрите акушерски практики
  4. предоставяне на консултации и обучения на потребителите на акушерски услуги, както и на акушерките
  5. предявяване на искове за защита на интересите на акушерките
  6. организиране и осъществяване на изпитвания на предлаганите на българския пазар акушерски услуги и представяне на резултатите от тях на обществеността, включително и под формата на сравнително тестуване
  7. събиране и разпространяване на информация за акушерките в Р. България;
  8. разработване и участие, самостоятелно или в партньорство, в изпълнението на проекти и международни програми по проблемите на професията „акушерка”, на женското здраве, здравето на новороденото и защита на техните права
  9. създаване и разпространение на печатни и мултимедийни материали, филми и радиопрограми и всякакви други позволени от закона дейности, които са подходящи за набиране на средства за съществуването, популяризирането и осъществяването на целите на Алианса
  10. изграждане на акушерски информационни и консултантски центрове
  11. организиране, финансиране и извършване на всякакви други разрешени от закона дейности, свързани с целите на Алианса.

II. ЧЛЕНСТВО
Членствени права и задължения
Чл. 8. (1) Членството в Алианса на българските акушерки е доброволно. Членове могат да бъдат физически и юридически лица.
(2) Членовете на Алианса биват четири вида – “активен член”, “асоцииран член”, „член-кореспондент” и „почетен член”. Юридическите лица, членове на сдружението, могат да получат само асоциирано членство или почетно членство.
(3) Активен член на Алианса може да бъде всяко пълнолетно и дееспособно физическо лице, български гражданин, което притежава диплома за завършено образование по специалността „Акушерка”, споделя целите на Алианса и средствата за тяхното постигане и изпълнява устава. Активен член може да бъде и чуждестранен гражданин, който легално упражнява професията „акушерка” на територията на Р. България в продължение на поне две години.
(4) Асоциирани членове могат да бъдат всички физически лица в процес на обучение по специалността „Акушерка”, както и всяко физическо или юридическо лице, което чрез професионалната си дейност е свързано с женското здраве и акушерството. Асоцираните членове-студенти придобиват правото да бъдат активни членове с окончателното си дипломиране и придобиване на специалността „Акушерка”
(5) Член-кореспондент на Алианса е лице, което отговаря на изискванията за активно членство, но упражнява професията „акушерка” извън територията на Република България.
(6) Почетен член на Алианса е физическо или юридическо лице с особено значим принос за решаване проблемите на женското здраве в Р. България или за постигане на целите на Алианса.
(7) В Алианса по своя инициатива могат да се включват и самостоятелни организации – юридически лица, които предлагат услуги в областта на женското здраве и акушерството или чрез своята дейност ги подпомагат. Тези юридически лица следва да споделят целите на Алианса и средствата за тяхното постигане и изпълняват устава като те придобиват вида членство според реда на ал. 4.

Чл. 9.
(1) Всеки член на Алианса на българските акушерки има право:

  1. да участва в дейността на Алианса на българските акушерки и да присъства на заседанията на Общото събрание;
  2. да бъде информиран за дейността на Алианса на българските акушерки;
  3. да се ползва от имуществото на Алианса на българските акушерки и от резултатите от дейността му;
  4. да прави предложения за работата на Алианса;
  5. да участва в инициативите и мероприятията на Алианса;
  6. да получава информационни материали, брошури и книги по тематиката за женското здраве и акушерската практика;
  7. да получава експертни консултации по проблеми свързани с практиката на акушерките.

(2) Освен правата по ал. 1 всеки активен член на Алианса на българските акушерки има право да избира и да бъде избиран в ръководните органи на Алианса
(3) Освен правата по ал. 1 и 2, всеки активен член на Алианса има право на един глас в Общото събрание.

Чл. 10. Задължения на всички членове на Алианса на българските акушерки
(1) Членовете на Алианса се задължават да плащат редовно членски внос. Членският внос е в размер на 30 (тридесет) лева годишно за активен член и член-кореспондент и 20 (двадесет) лева за асоцииран член. Членският внос се внася в периода от 01.01. до 31.01 при подновяване на членство или в срок от 14 дни от приемането на нов член по банков път на банковата сметка на Алианса.
(2) Почетните членове не заплащат членски внос.
(3) За времето, в което даден член е в задължение към Алианса поради незаплащане на членския си внос или други дължими суми, той няма право да изпълнява дейности към Алианса и да се възползва от правата на членство, докато задълженията не бъдат погасени или Управителният съвет реши друго.
(4) Членовете приемат и се задължават да спазват Устава, Етичния кодекс и другите правила на Алианса и да работят за издигане на обществения авторитет на Алианса за цялото време, през което остават в официални отношения с Алианса.
(5) Членовете се задължават да изпълняват решенията на Общото събрание и Управителния съвет.
(6) Във взаимоотношенията и контактите си с клиенти, медии, институции, организации и медицински лица всички членове на Алианса са длъжни да съобразяват поведението и изказванията си с позицията и Етичния кодекс на Алианса.
(7) В случаите, когато членове на Алианса правят публични изказвания по въпроси, свързани с практиката на акушерките, кърменето, бременността, раждането, родителството и свързани с тях дейности и аспекти, е необходимо ясно, изрично и категорично да се подчертае, че въпросните изявления не могат да бъдат свързвани с или приписвани на Алианса.
(8) Официални изявления от името на Алианса може да се правят само от членове, които са изрично упълномощени и инструктирани от Алианса за всеки отделен случай, когато това се налага.
(9) Никой член няма правото да прави публикации от името на Алианса, освен ако е съгласувал и е получил изрично разрешение от Алианса за всяка отделна публикация.

Чл. 11. Членските права и задължения са непрехвърлими и не преминават върху други лица в случай на смърт или прекратяване на членството.

Придобиване на членство
Чл. 12. (1) Членовете на Алианса на българските акушерки се приемат от Управителния съвет (УС).
(2) Кандидатите отправят писмена молба до Управителния съвет, удостоверявайки необходимите обстоятелства за придобиване на членство според чл. 8. УС разглежда молбата задължително в едномесечен срок. В молбата кандидатът декларира, че е запознат и приема разпоредбите на актуалния Устав и на Етичния кодекс, публикувани на официалната Интернет страница на Алианса.
(3) Кандидатурите за почетно членство се предлагат единствено от активните членове на Алианса.
(4) Приемането на членовете става с явно гласуване и обикновено мнозинство от Управителния съвет. Отказът се мотивира и може да се обжалва пред Общото събрание.
(4) Решението за приемане на нов член или отказът се изпращат в 14-дневен срок на лицето, което е кандидат за член. Отказът за предоставяне на почетно членство се изпраща на активния член, предложил кнадидатурата.
(5) Асоциираните членове на Алианса, които придобият квалификация за упражняване на акушерската професия, могат да получат статут на активен член по реда на предходните 4 алинеи.
(6) Учредителите на Алианса на българските акушерки автоматично придобиват статут на активни членове.

Прекратяване на членството
Чл. 13. (1) Членството се прекратява:

  1. с едностранно волеизявление до Алианса на българските акушерки
  2. със смъртта или поставянето под запрещение на физическото лице-член;
  3. с изключване;
  4. с прекратяването на юридическото лице – член на Алианса на българските акушерки.
  5. при неизпълнение на чл. 10, ал. 1 за период от 6 (шест) месеца.

(2) Решението за изключване се взема от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки, ако членът:
– нарушава Етичния кодекс и задължения, постановени от Устава на Алианса;
– с действия или поведението си нанася ущърб на престижа и интересите на Алианса. Решението за изключване може да се обжалва пред Общото събрание на Алианса.

III.ИМУЩЕСТВО
Имущество
Чл. 14. Имуществото на Алианса на българските акушерки може да се състои от право на собственост, вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, интелектуални права, права на ползване, от вземания и други права, които законодателството на Р България допуска.

Източници на средства на Алианса на българските акушерки
Чл. 15. (1) Източници на средства на Алианса на българските акушерки са:

  1. Паричните вноски на членовете
  2. дарения от физически и юридически лица и завещания
  3. стипендии, грантове, спонсорство;
  4. приходи от стопанска дейност, предвидена в настоящия Устав;
  5. такси за участие в организирани от Алианса събития, прояви с благотворителна цел;
  6. лихви/ренти от имуществото, неустойки;
  7. финансиране на проекти по български, европейски и други международни програми;
  8. всякакви други непротиворечащи на целите на Алианса и закона

Стопанска дейност
Чл. 16. (1) Алиансът на българските акушерки може да извършва следната стопанска дейност, свързана с основния му предмет на дейност:

  1. издаване на списания и вестници, свързани с дейността на Алианса;
  2. извършване на социологически проучвания сред потребителите на услугите;
  3. издаване на бюлетини, брошури и дипляни;
  4. консултантски услуги;
  5. изготвяне на телевизионни и радио програми, свързани с дейността на Алианса;
  6. поддържане на постоянна уеб страница, както и на библиотека с печатни и мултимедийни материали;
  7. Реклама на уеб сайта и в печатните издания на Алианса;
  8. изготвяне и поддържане на каталози за добри практики в сферата на действие на акушерките;
  9. организация на семинари, обучения, конгреси и други събития
  10. поддържане на ресурсно-информационни центрове
  11. всяка друга дейност, незабранена от закона.

(2) Изпълнението и контролът върху извършваната стопанска дейност се възлага на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки
(3) Алиансът на българските акушерки няма да извършва стопанска дейност, която не е свързана с предмета на основната дейност, предвиден в настоящия Устав, и ще ползва приходите от нея само за постигане целите на Алианса.
(4) Алиансът може да създава фондове, да създава и да участва във фондации и в други организации, които да способстват за постигането на целите му като решения за това се вземат от Общото събрание.

Чл. 17. (1) Като юридическо лице, отделно от членовете си, Алиансът на българските акушерки отговаря за задълженията си със своето имущество.
(2) Алиансът на българските акушерки не отговаря за задълженията на членовете си, както и те не отговарят за задълженията на Алианса.

IV. УПРАВЛЕНИЕ
Органи на Алианса на българските акушерки
Чл. 18. Органи на Алианса на българските акушерки са Общо събрание и Управителен съвет.

Състав на Общото събрание
Чл. 19. (1) Общото събрание е колективен върховен орган, в който участват всички активни членове на Алианса на българските акушерки. Членовете на Алианса на българските акушерки участват в Общото събрание лично.
(2) На заседанията на Общото събрание могат да присъстват в качеството си на наблюдаващи и членове на Алианса със статут различен от „активен член”. Те нямат право на глас в решенията на Общото събрание.

Компетентност на Общото събрание
Чл. 20. Общото събрание:

  1. изменя и допълва Устава на Алианса на българските акушерки;
  2. приема други вътрешни актове;
  3. преобразува и прекратява Алианса на българските акушерки;
  4. избира и освобождава членовете на Управителния съвет и определя възнаграждението им;
  5. одобрява годишния счетоводен отчет;
  6. назначава ликвидаторите при прекратяване на Алианса, освен в случай на несъстоятелност;
  7. разглежда жалби срещу решения на Управителния съвет за прекратяване или отказване на членство;
  8. приема основните насоки и програми за дейността на Алианса на българските акушерки;
  9. приема бюджета на Алианса на българските акушерки;
  10. приема отчета за дейността на Управителния съвет;
  11. отменя решения на Управителния съвет, когато противоречат на закона и Устава на Алианса;
  12. освобождава от отговорност членовете на Управителния съвет.

Провеждане на Общо събрание
Чл. 21.(1)Редовно Общо събрание се провежда веднъж годишно.
(2) Извънредно Общо събрание може да бъде свикано по всяко време от Управителния съвет.

Чл. 22. (1) Общото събрание се свиква от Управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на Алианса. Ако в последния случай Управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общо събрание, то се свиква от съда по седалището на Алианса по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице.
(2) Свикването се извършва чрез покана, обявена в интернет страницата на Алианса на българските акушерки, и чрез писмени съобщения или съобщения по електронна поща до всички членове на Алианса. Поканата се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на Алианса на българските акушерки.
(3) Поканата съдържа дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, предложенията за решения, датата, часа и мястото за провеждане на Общото събрание и по чия инициатива то се свиква.
(4) Времето от публикуване на съобщението до откриването на Общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.

Право на сведение
Чл. 23. Писмените материали, свързани с дневния ред на Общото събрание, трябва да бъдат предоставени на разположение на членовете в адреса на Алианса на българските акушерки, по адреса на клоновете, както и чрез електронно съобщение най-късно до датата на публикуване или изпращане на поканата за свикване на Общото събрание.

Списък на присъстващите
Чл. 24. На заседанието на Общото събрание се изготвя списък на присъстващите членове. Членовете удостоверяват присъствието си с подпис и се легитимират. Списъкът се заверява от председателя и секретара на Общото събрание и е неразделна част от протокола на Общото събрание.

Кворум
Чл. 25. Общото събрание може да заседава, ако са се явили активни членове, представляващи повече от половината от всички активни членове. При липса на кворум Управителният съвет насрочва ново заседание в срок един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, независимо от броя на членовете.
Чл. 26. Всеки активен член има право на един глас.

Чл. 27. Активният член няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до:

  1. предявяване на искове срещу него;
  2. предприемане на действия или отказ от действия за осъществяване на отговорността му към Алианса на българските акушерки
  3. при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговата съпруга или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия- до четвърта степен или по сватовство- до втора степен включително.
  4. юридическите лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.

Мнозинство
Чл. 28. (1) Решението на Общото събрание се приема с обикновено мнозинство от присъстващите активни членове.
(2) За решенията по чл. 21, т. 1 и т. 3 се изисква мнозинство две трети от присъстващите.

Решения
Чл. 29. (1) Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били публикувани в поканата.
(2) Решенията на Общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено или, ако според закона, те влизат в сила след обнародване.
(3) В определени случаи Управителният съвет може да организира писмено допитване или гласуване по пощата или чрез електронна комуникация. Резултатите от такова гласуване се считат валидни, ако са отговорили 50% плюс един от всички активни членове. Вотът от такова допитване или гласуване се счита за положителен, ако поне две трети от отговорилите са гласували „за“.
(4) Допитване или гласуване по пощата/чрез електронна комуникация се организира от Управителния съвет и по писмено искане на най-малко една трета активни членове на Алианса. Ако чрез такъв метод се оспорва решение или действие на Управителния съвет и вотът е положителен (при условията на предходната алинея), се поставя въпроса за решаване пред следващото Общо събрание.

Протокол
Чл. 30. (1) Общото събрание се председателства от Председателя на Алианса и се протоколира от секретар, определен от Управителния съвет.
(2) За заседанието на Общото събрание се води протокол в специална книга. Протоколът се води според изискванията на чл. 40 ЗЮЛНЦ.
(2) Протоколът на Общото събрание се подписва от Председателя и секретаря на събранието. Към протоколите се прилага списък на присъстващите и документите, свързани със свикването на Общото събрание.
(3) Всеки член, присъствал на Общото събрание, има право да изисква и да следи за точното записване на решенията в протокола.

Управителен съвет
Чл. 31. (1) Алиансът на българските акушерки се управлява и представлява от Председателя на Управителния съвет, а в негово отсъствие – от Заместник-председателя.
(2) Членовете на Управителния съвет се избират от Общото събрание за срок от 3 (три) години.
(3) Управителният съвет се състои най-малко от пет лица, активни членове на Алианса, избрани от Общото събрание. Структурата на Управителния съвет задължително включва председател, заместник-председател, главен секретар и контрольор. Всички членове на управителния съвет на Алианса на българските акушерки се стремят да действат в интерес на Алианса, когато дават официални мнения, оценки, представяния или заключения.
(4) Председателят и заместник-председателя се определят от Общото събрание.
(5) Управителният съвет има право да включва за определен срок в състава си до трима допълнителни члена със съвещателен глас.
(6) Главният секретар и контрольорът може да изпълняват длъжността в продължение на два последователни мандата. След това същите лица могат да бъдат отново избрани за същите длъжности само след тригодишен интервал.
(7) Главният секретар организира текущата работа на Управителния съвет, отговаря за документацията на Алианса, кореспонденцията и връзките с лица и институции.
(8) Контрольорът съвместно с Председателя управлява финансовата дейност и имуществото на Алианса, изпълнявайки решенията на Общото събрание. Отговаря за съхраняването, разходването, отчитането и други операции с финансовите средства и имуществото на Алианса. Подготвя финансовия отчет и проектобюджета на Алианса на българските акушерки за всяко Общо събрание.
(9) Членовете на Управителния съвет могат да бъдат лица, които отговарят на изискванията на чл.33 от Устава. Наличието на обстоятелствата, противоречащи на чл.33 от Устава относно членове на УС, се констатират от контрольора или от Управителния съвет на Алианса. При установяването им УС свиква общо събрание за освобождаване на тези членове на УС, за които е направена констатацията, и за избор на нови членове на УС.

Чл.32. Членовете на Управителния съвет трябва да:

  1. имат постоянно местоживеене в страната;
  2. притежават подходяща квалификация или опит ;
  3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани.

Конфликт на интереси
Чл. 33. (1) Членовете на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки обявяват потенциалните си конфликти на интереси след номинирането им за членове на УС и преди провеждането на съответния избор, а след него ги актуализират ежегодно за текущата година. Ежегодното обявяване на потенциалните конфликти на интереси се извършва писмено, в нарочни декларации, попълнени лично от всеки член на УС. Декларациите се съхраняват в УС на Алианса с осигурен достъп до тях за всеки член на Асоциацията.
(2) Членовете на Управителния съвет на АБА следва да обявят в декларациите и съществуващите си трудови правоотношения, както и членството си в управителни органи на юридически лица в сферата на подготовката и грижата за бременността и раждането, политически партии или други неправителствени организации.

Права и задължения на Управителния съвет
Чл. 34. (1) Членовете на Управителния съвет имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между членовете и решенията, с които се предоставя право на управление на изпълнителните членове.
(2) Членовете на Управителния съвет са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на Алианса на българските акушерки и да пазят тайните на Алианса на българските акушерки и след като престанат да бъдат членове на Съвета.
(3) Управителният съвет приема правила за работата си.
(4) Управителният съвет се събира на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца, за да обсъди състоянието и развитието на Алианса на българските акушерки.
(5) Всеки член на Съвета може да поиска от Председателя да свика заседание за обсъждане на отделни въпроси.
(6) Управителният съвет осигурява стопанисването и опазването на имуществото на Алианса на българските акушерки.
(7) Управителният съвет приема организационно-управленческата структура, реда за назначаване и освобождаване на персонала, правилата за работната заплата и други вътрешни правила на Алианса на българските акушерки.
(8) Управителният съвет взема решения за придобиване, отчуждаване и обременяване на недвижими имоти и учредяване на вещни права върху тях, както и отдаването им под наем.
(9) Управителният съвет определя реда и организира извършването на дейността на Алианса на българските акушерки.
(10) Управителният съвет подготвя и внася в Общото събрание проект за бюджет.
(12) Управителният съвет осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание.
(13) Управителният съвет подготвя и внася в Общото събрание отчет за дейността на Алианса.
(14) Управителният съвет определя адреса на Алианса.
(15) Председателят на Управителния съвет назначава и освобождава дипломираните експерт- счетоводители.
(16) Управителният съвет взема решение за участие на Алианса в други юридически лица.
(17) Управителният съвет взема решение за прием или изключване на членове на Алианса
(18) Председателят на Управителният съвет решава и всички други въпроси, освен тези които са от компетентността на Общото събрание.

Кворум и мнозинство
Чл. 35. (1) Решенията могат да се вземат, ако присъстват повече от половината от членовете на Управителния съвет, лично или представлявани от друг член на Съвета. Никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ.
(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен в случаите предвидени в чл. 35, ал. 4 от Устава, които се вземат с мнозинство от всички членове.
(3) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са уведомени писмено за този начин на гласуване и никой не се е противопоставил. Присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.
(4) Извън случаите, изрично посочени в този Устав, Управителният съвет взема решение единодушно за:

  1. съществени промени в дейността и управлението на Асоциацията;
  2. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за Алианса на българските акушерки или прекратяване на такова сътрудничество;
  3. участие на Алианса на българските акушерки в други юридически лица.

Чл. 36. (1) Управителният съвет е длъжен периодично да изготвя предвидената в Закона за счетоводство отчетна информация за дейността на Алианса на българските акушерки при спазване на принципите за откритост, достоверност и своевременност.

Комитет по професионална етика
Чл. 37. (1) Комитетът по професионална етика се състои от председател и членове, чийто брой се определя от Общото събрание, но не може да е по-малък от четири.
(2) Съставът на Комитета по професионална етика се избира от Общото събрание сред активните членове на Алианса с добро име. По време на мандата им като членове на Комитета по етика същите лица не могат да бъдат избирани на друга изборна длъжност в Алианса.
(3) Председателят и членовете на Комитета по професионална етика се избират за срок от три години и могат да бъдат преизбирани за още три. Следващ избор на същите лица за същата длъжност е възможен след най-малко тригодишен интервал.
(4) Комитетът по професионална етика следи за спазване на професионалните етични норми на акушерската професия и неговите решения са задължителни за членовете на Алианса на българските акушерки. Решенията на Комитета по професионална етика могат да бъдат обжалвани пред Общото събрание.
(5) Важните решения на Комитета по етика се вземат с пълно съгласие. В случай, че не се постигне такова съгласие, Комитетът заявява своята невъзможност да вземе решение и поставя проблема пред Общото събрание.
(6) Важните решения на Комитета по професионална етика по спорни въпроси се вземат след изслушване на всички страни.
(7) Дейността на Комитетът по етика се ръководи от правилник, който се изработва от УС и се утвърждава от Общото събрание.

Отговорност на членовете на Управителния съвет
Чл. 38. (1) Членовете на Управителния съвет носят солидарна отговорност за свои действия, с които увреждат авторитета на Алианса на българските акушерки.
(2) Всеки от членовете на Съвета може да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди.

Председател на Алианса на българските акушерки
Чл. 39. Председателят на Алианса на българските акушерки организира изпълнението на решенията на Управителния съвет;
1. организира дейността на Алианса на българските акушерки, осъществява оперативното й ръководство, осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество;
2. представлява Алианса на българските акушерки и изпълнява функциите, които са му възложени от Управителния съвет.
3. докладва незабавно на Управителния съвет за съществени обстоятелства, засягащи дейността на Алианса на българските акушерки;
4. сключва трудовите договори със служителите на Алианса на българските акушерки, освен с тези, които се избират от Управителния съвет;
5. При вземане на решенията гласът на Председателя и на членовете на УС са с еднаква тежест.

Представителство
Чл. 40. (1) Алиансът на българските акушерки се представлява пред трети лица от Председателя на Управителния съвет.
(2) За изпълнението на отделни дейности от неговата компетенцията Председателя на УС, има право изрично да преупълномощи Заместник-председателя, друг член на Управителния съвет или друг „активен” член на Алианса.

V. ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ
Документи по годишното приключване и съдържание на отчета за дейността
Чл. 41. (1) Ежегодно до края на месец февруари Управителният съвет съставя за изтеклата календарна година годишен счетоводен отчет и доклад за дейността и ги представя на експерт-счетоводителите, ако са налице условията на чл. 39, ал. 3 от ЗЮЛНЦ.
(2) В отчета за дейността се описва протичането на дейността и състоянието на Алианса на българските акушерки и се разяснява годишният счетоводен отчет.

Проверка на годишното приключване
Чл. 42. (1) При годишното приключване, ако са налице условията на чл. 39, ал.3 от ЗЮЛНЦ и изискванията на Закона за счетоводството, се проверява годишният счетоводен отчет от един или няколко експерт-счетоводители въз основа на счетоводството и отчета за дейността.
(2) Проверката има за цел да установи дали са спазени изискванията на Закона за счетоводството и Устава за годишното приключване.

Приемане на годишното приключване
Чл. 43.Управителният съвет приема годишния счетоводен отчет, отчета за дейността и доклада на експерт-счетоводителя и взема решение за свикване на редовно Общо събрание.

Задължителна отчетна информация
Чл. 44. (1) Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството Алиансът на българските акушерки изготвя отчетна информация при спазване на принципите за откритост, достоверност и своевременност.
(2) Председателят изготвя и внася в Управителния съвет за приемане годишен доклад за дейността на Алианса на българските акушерки, който съдържа данни относно:

  1. осъществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати;
  2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
  3. финансовия резултат.

(3) Председателят предприема необходимите действия и постъпки пред бюлетина на Централния регистър за публикуване на съобщението за изготвянето на доклада, както и за мястото, времето и начина за запознаване с него.
(4) Алиансът на българските акушерки не разпределя печалба

Книги на Алианса на българските акушерки
Чл. 45. (1) На заседанията на Общото събрание и на Управителния съвет се води протокол, в който се отразяват станалите разисквания, направените предложения и заявления и взетите решения. Протоколите се удостоверяват с подписите на председателя на съответния орган и на протоколчика и се подвързват в специални книги. Книгите се водят от председателя на съответния орган. Членовете на Алианса на българските акушерки и членовете на Управителния съвет могат да се запознават със съдържанието на протоколните книги и да получават преписи или извлечения от протоколите. Управителят на клон води книга за дейността на клона.
(2) Алиансът на българските акушерки води книга на членовете си, в която се записват имената и адресите на всички членове, ЕГН, професията и занятието им, както и наименованието, седалището и адреса на управление, фирменото дело за съдебна регистрация и БУЛСТАТ на членовете-юридически лица.

VI. ПРЕКРАТЯВАНЕ
Основания за прекратяване
Чл. 46. Алиансът на българските акушерки се прекратява:

  1. по решение на Общото събрание;
  2. при обявяването му в несъстоятелност;
  3. с решение на Окръжния съд по седалището на сдружението в определените случаи по чл. 13, ал. 1 т. 3 от ЗЮЛНЦ.

VII. ЛИКВИДАЦИЯ
Чл. 47. (1) При прекратяване на Алианса на българските акушерки се извършва ликвидация, освен в случаите на преобразуване на Алианса на българските акушерки.
(2) При ликвидацията се извършват предвидените от Търговския закон действия по осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите на Алианса на българските акушерки.
(3) Останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество се разпределя при спазване на правилата по чл. 44 от ЗЮЛНЦ.
(4) Лицата, придобили имущество съгласно предходната алинея, отговарят за задълженията на Алианса на българските акушерки до размера на придобитото.

VIII. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 48. Промени в настоящия Устав могат да бъдат извършвани по реда, предвиден в него и в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 49. Относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящия Устав, както и за неуредени по него въпроси се прилагат разпоредбите на общото българско гражданско законодателство и разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 50. Алиансът на българските акушерки притежава кръгъл печат с надпис „Алианс на българските акушерки“ на български и английски език.
Чл. 51. Настоящият Устав е приет единодушно от всички присъствали учредители на Учредителното събрание на Сдружение с нестопанска цел „Алианс на българските акушерки”, състояло се на 11.02.2012. в гр. Велико Търново, в уверение на което същите са положили своя подпис под този Устав.

Етичен кодекс на АБА

Етичен кодекс на АБА – регулация в дейността Акушерска грижа

ВЪВЕДЕНИЕ
Всяка професионална дейност и съответстващата й общност, в даден момент от своето развитие достига до такъв стадий на зрялост, който изисква известно регламентиране и стандартизиране на вътрешните и външните професионални взаимодействия и взаимоотношения. Това придава по-голяма стабилност на професионалната общност и извършваните от нея специализирани дейности и услуги. На тази основа се осигурява по-високо качество на извършваното обслужване на хората и институциите, а оттук и по-висок обществен престиж и признание на съответната професия.

Всичко това с пълна сила се отнася за акушерството. Съвременната консултативна дейност е достигнала такъв стадий в своето развитие, че приемането на професионално-етични стандарти е една вътрешно професионална и заедно с това социална потребност.

Етичният кодекс е изявление на принципите на поведение във взаимоотношенията между различни индивиди с определени социални роли. Основното предположение на тези принципи е, че нарушаването им може да засегне интересите на пациента, клиента, обучаващия се, акушерката, лекаря, колегите; да ощети терапевтичната или обучителна програма, полето на консултиране или обществото като цяло.
Принципите изложени по-долу са базирани на следните фундаментални норми:

  • Човешките същества са по природа автономни и съзидателни. Всеки индивид твори своя собствен живот и колективно, ние творим обществото.
  • Всички човешки същества са с еднаква ценност, независимо от раса, вяра, убеждения, националност, пол, социалноикономически статус или сексуална ориентация.
  • Индивидите имат правото, отговорността и потенциала да вземат свои собствени решения, да поемат отговорности за своя собствен живот и да функционират автономно.
  • Индивидите са отговорни за своето личностно и професионално развитие и за темповете на това развитие.

Регламентации и аспекти на професионалната дейност на акушерките ,членуващи в АБА. Те са следните:
I. ОТГОВОРНОСТ

  • В своята професионална дейност, акушерките се стремят към най-високите стандарти на професията.
  • Те трябва да осъзнават последствията от своите професионални действия и да носят отговорност за тях.
  • Те полагат усилия, в рамките на възможностите си, техните услуги да не бъдат използвани по неподходящ начин.

II . КОМПЕТЕНТНОСТ
1. Акушерките предлагат само тези услуги, които са в рамките на тяхната професионална компетентност и съответстват на тяхната квалификация и опит.

  • Те осъзнават своите професионални ограничения и при необходимост апелират към други професионалисти за консултация или препращане.
  • В тези видове практическа дейност, където още няма твърдо установени стандарти, акушерките взимат всички мерки за да осигурят благополучието на клиентите си.

2. Те се стараят да бъдат в течение на научните и практическите изследвания и решения в сферата на своята дейност.
3. Ако акушерките имат лични проблеми от такъв тип и проявяващи се в такава степен, че влияят върху изпълнението на професионалните им задължения, те се обръщат за професионална помощ с цел изясняване на ситуацията.

III . ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИТЕ
1. Взаимоотношения с жените и пациентите
1.1. Акушерката, зачита личната неприкосновеност на човека и се грижат за защита правото на клиента на самоопределение .

  • Акушерките осведомяват клиентите или техните представители за планираните мероприятия по най-разбираем начин, за да могат сами да решат желаят ли да вземат участие в тях или не.
  • Отношението към клиентите трябва да поощрява тяхната автономност и самоопределение, като се избягват стилове на поведение създаващи зависимост.

1.2. Акушерките осъзнават всички взаимоотношения, които могат да увредят професионалната преценка и да повишат риска от експлоатиране на терапевтичната ситуация.
1.2.1. Не експлоатират клиентите си финансово, психологически или по какъвто и да било друг начин, които да е видим за обективния наблюдател като ущърб за пациента.
1.2.2. Сексуалната интимност с клиента е неетична.
1.3. Ако условията за наемане на акушерка или акушерска консултация водят до невъзможност за спазване на интересите на клиента, това се обяснява на всички заинтересовани страни.
1.4. Акушерките са отговорни да организират своите взаимоотношения с клиентите си съгласно етичните принципи валидни за тях.
2.2. Акушерката насочва клиентите си към други специалисти, ако интересите и начинът на приложение на знанията изискват знания и умения извън подготовката и.
2.3. Акушерките и асоциираните специалисти, които ще обучават или ще се занимават с каквато и да е аналогична дейност на курсове, заедно с други лица не включени в АБА, внимателно следят дали участието им няма да доведе до нежелателно впечатление, че курсът не отговаря на изискванията към работата на професионалната общност.
3. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С КОЛЕГИТЕ
3.1. Акушерките уважават професионалната компетентност, задълженията и отговорността на колегите си и представителите на другите професии.
3.1.1. Въздържат се от необективни съждения за колегите и тяхната работа, но могат да правят обоснована критика.
3.2. Акушерките разбрали, че техен колега е нарушил моралните принципи, постъпват съгласно утвърдените процедури.

IV . КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ
1. Акушерките имат задължението да запазват в тайна информацията, получена от клиентите си в хода на работата с тях.
2. Те споделят подобна информация с други лица само със съгласието на клиента или на друг законен негов представител.
3. Изключение от това правило може да се направи само в тези случаи, ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора. В тези случаи информацията трябва да бъде предадена само на тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация.
4. За осигуряване на конфиденциалност във връзка с клиентите и спазване на професионално етичните норми на акушерската професия,акушерките са длъжни да се погрижат за специална договореност с лицата, ползващи техните услуги.
5. В договореността трябва да се уточни начинът за гарантиране на конфиденциалността: кой ще има достъп до тези материали и колко дълго те ще се съхраняват.(Това се отнася също така за материал, въведен в компютър).
6. В случаи на запис върху магнитна или видеолента, фотографиране или заснемане на филм съгласието на клиента (участник в група и др. подобни) е задължително.
6.1. За демонстрация, прослушване или друго използване на материала е необходимо допълнително писмено разрешение, от което да е ясно, къде, кога, пред кого и в каква форма може да бъде използван съответния материал.
6.2. Тук се изисква да се включи също така информация за това, колко време може да се пази този материал.
7. Ако клиент или участник в група не потвърди съгласието си, материалът незабавно се унищожава.
8. В случай на необходимост акушерките информират възложителите и клиентите за правилата и изискванията за спазване на конфиденциалност според настоящия Етичен кодекс.

V . ИНТЕРВЕНЦИИ, МЕТОДИ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
1. Акушерските и консултативни интервенции се планират на базата на добре формулиран проблем и след разглеждането на подходящи методи и алтернативни процедури.
2. При осъществяването на интервенционни и други действия и методи, те се извършват в съответствие със стандартите и принципите за добра медицинска практика в рамките на компетецията си.
3.Акушерките не трябва да използват методи с неизвестни или неудовлетворителни параметри.
4. Акушерките се стремят да формулират своите послания, заключения и други подобни изказвания по такъв начин, че те да не могат да бъдат превратно разбрани или използвани.
5. Заключенията трябва да бъдат формулирани така, че да бъдат разбираеми за възложителя.
6. Членовете на АБА се грижат за това акушерските и консултативните методи да не се описват в средствата за масова информация, по такъв начин, че да се намали тяхната полезност.
7. Акушерките самостоятелно избират методите си на работа.

VI . ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ
1. Публичните изказвания, съобщения, информации и други подобни направени от акушерки членова на АБА, имат за цел да помогнат на хората да осъществят добре информирани и свободни избори.

  • Когато правят изказвания като специалисти, те се стремят към обективност и точност.
  • Акушерките информират за спецификата на професионалната си дейност по такъв начин, че да избягнат неправилното разбиране от аудиторията на спецификата на своята дейност или професия.

1.2.1. Избягват се публични изказвания, изглеждащи като самореклама.
2. Предлагайки своите услуги, акушерките дават само следната информация: име, адрес, телефон, образование, работно време и специалност.
2.1. В обявите за курсове може да се съдържа информация, обясняваща съдържанието и целите на курса.
2.1.1. Обявата не трябва да изглежда като реклама или да съдържа обещания за специфични резултати.
3. Акушерките, публикуващи съвети в печата, участващи в специални предавания на радиото и телевизията или където и да е, дават тези съвети само в обща форма.
3.1. Акушерките, публикуват от свое име само тази работа, която е извършена напълно от тях или за която имат съществен принос.
3.2. Акушерките не забраняват и не пречат на публикации с критика за тяхната работа.

VII . ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯТА НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС
1. Нарушенията на ЕК (Етичния кодекс) се разглеждат задължително, независимо дали представляват закононарушения и се преследват по силата на законите на Р. България.
2. Сведения за нарушенията на етическите норми могат да постъпват както от клиенти, така и от колеги или стажанти – обучаващи се колеги.
2.1. Ако квалифицирана акушерка получи информация за нарушение на етичните норми от свой колега (член на алианса), тя е задължена да се опита да реши проблема помежду им, като разговаря със засегнатата страна и със своя колега.
2.2. Ако това се окаже невъзможно или нарушението е толкова голяма, че получилият информация колега сметне, че то превишава неговата компетентност, то той се обръща по установения ред към КЕ (комисията по етика).
3. Заявленията за нарушения трябва задължително да се представят в писмен вид, с подробно излагане на аргументи за нарушенията на ЕК. Те трябва да са подписани с пълното име и адрес на заявителя.
• Анонимни или устно направени заявления не се разглеждат.
3.2. Независимо до кой от органите на ръководство на АБА са адресирани, заявленията задължително се препращат на Председателя на КЕ (комисията по етика) и съответните органи региулиращи дейността и правоспособността и.
4. Заявленията се разглеждат от КЕ, която е упълномощена да взема окончателните решения.
4.1. Председателят на КЕ е длъжен да свика нейните членове в десетдневен срок от получаване на заявлението.

  • КЕ определя докладчик по заявлението, който е длъжен да изслуша страните, да събере необходимите сведения и да ги предостави на комисията.

4.3. Докладчикът представя в писмен вид своето заключение на КЕ.
5. КЕ от своя страна приема заключението на докладчика и ако е нужно отново изслушва страните, проверява всички документи и прави съответните експертизи предвидени от Стандартите на Асоциацията.
5.1. Ако комисията не е удовлетворена от разследването, тя може да определи нова експертиза и нов докладчик.

  • В срок от един месец след постъпване на оплакването, КЕ съобщава своето заключение.

5.3. Членовете на АБА представят на КЕ всички налични сведения и документи във връзка с нейни разследвания.
6. КЕ взима своите решения по представените заявления с обикновено мнозинство.

  • Заключенията на КЕ се представят в писмен вид на Управителния съвет на АБА, като копия от него се изпращат на засегнатите страни.
  • Заключенията на КЕ могат само да потвърдят или отхвърлят точките от заявлението за нарушение на ЕК. Тя не определя и налага санкции, но може да препоръча за члена на Асоциацията нарушил ЕК някаква форма на супервизия, тренинг или обучение.
  • Решения, свързани с членството в Асоциацията на провинил се неин член може да взема само Общото събрание, съгласно Устава.

6.4. Решенията и експертизите на КЕ са окончателни и са валидни за срок от шест месеца.
7. Всички разследвания и заключения на КЕ са конфиденциални и не подлежат на разгласяване без съгласието на засегнатите страни.

Условия за приемливо качество на Акушерска консултативна практика ще има, само когато са постигнати всички задължителни изисквания.

Кои сме ние?

Алианс на българските акушерки е юридическо лице – сдружение, учредено съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Алианс на българските акушерки е независима, доброволна и неполитическа организация с идеална цел за осъществяване на дейност в обществена полза
Регистрирано по Закона за юридическите лица с не стопанска цел – решение на СГС от 07.03.2012 г.

Основните цели на Алианса на българските акушерки са:

  1. да информира и консултира обществеността за добрата грижа в семейното здравеопазване, както и за развитието на професия акушерка и приносът й за женското здраве и здравето на новороденото
  2. да работи за въвеждане и на акушерския модел на грижа в Р. България, за да се осигури правото на избор на жените и техните семейства
  3. да работи за издигане на авторитета на българската акушерка сред обществеността
  4. да съдейства за въвеждане в Р. България на стандартите от директивите на Световната здравна организация и Европейския съюз както и за прилагането на добрите световни практики и достижения в областта на акушерските услуги
  5. да работи със законодателните органи и държавните институции за правно регулиране на акушерската професия според директивите на Европейския съюз
  6. да представлява и защитава интересите на акушерките в Р. България пред държавни органи, физически и юридически лица и международни организации.
  7. да оказва подкрепа на бременната, родилката, новороденото и тяхното семейството и да съдейства за защита на техните права.

 

Академия за акушерки 2016

Академия
Академия за акушерки 2016

Академия за акушерки

е програма на АЛИАНС НА БЪЛГАРСКИТЕ АКУШЕРКИ, насочена към акушерки, студенти по акушерство и специалисти работещи за подобряване здравната грижа и желаещи да въведат акушерския модел на грижа в България. Проведе се за пета поредна година в гр. Велико Търново.

Тази година тя се проведе под мотото

„Стандарти, Безопасност, Умения в акушерската практика“

и отново беше с международно участие.

В нея взеха участие преподаватели от МУ Милано, проф. Сираков и проф. Пехливанов, а също и Госпожа Мария Шаркова – адвокат.

„Академия за акушерки 2016“ се проведе в Интерхотел „Велико Търново“, в гр. Велико Търново от 4 до 6 Ноември 2016г., с  участие на около 200 акушерки от цялата страна.